Вижда се амбицията на управляващи да се харчи във всички направления. При очаквана инфлация от 2-3 процента се увеличават разходите с 24 процента. Почти няма опити за съкращаване на разходите. Това заяви пред БиТиВи икономистът Лъчезар Богданов.

Според него по неразумен начин се увеличават заплатите в сектор сигурност. По думите му само за година за тези разходите ще отидат 2 млрд. лв.

Икономистът е на мнение, че трудно ще вържем нисък дефицит без да се вдигат данъците. Той счита връщането на ДДС ставката на 20% за добра мярка. Според него обаче очакванията да се съберат 30% повече приходи от ДДС е нереалистичен. Богданов е на мнение, че това се прави, за да се вържат сметките, без да се взимат тежки управленски решения.

По думите му гласуването на бюджета е първият сериозен тест за управляващата коалиция. Богданов посочи, че ако той не бъде приет, управлението може да рухне.

Според него дали ще влезем в еврозоната от 1 януари 2026 г. зависи кога ще ни оценят. Богданов отбеляза, че извънредният конвергентен доклад ще покаже дали влизаме в процедура по свръхдефицит и каква е средносрочната перспектива. Той посочи, че по-сложната задача е да убедим ЕЦБ и ЕК че няма да раздуем дефицита в следващите години и нещата няма да излязат извън контрол.

Лъчезар Богданов: Няма смисъл от хватки и хитрости за еврозоната

Моментът не е подходящият за искане на извънредния конвергентен доклад

Разходната част на бюджета продължава да расте, без да се осигурят устойчиви приходи, което поражда опасения за финансовата стабилност на страната. Това заяви експертът от BESKO Добромир Иванов в ефира на БНТ, като подчерта, че без реформи увеличаването на заплатите изглежда като предизборен ход.

„Няма нищо лошо в това да се увеличават доходите, но преди това трябва да се създадат условия тези пари да бъдат изкарани. В момента правителството води диалог с бизнеса и се предприемат стъпки за реформи, които да стимулират икономиката“, коментира Иванов. Според него обаче в момента се наблюдава тенденция към увеличаване на разходите, без да се осигурят достатъчно приходи.

Икономистът Григор Сарийски също изрази притеснение относно финансовата политика на кабинета. „Всяка държава трябва да покрива разходите си със собствени приходи, но мерките за изсветляване на сивата икономика не дават нужния ефект. Няма как за една година да се решат проблеми, трупани в продължение на 10-15 години“, подчерта той.

Сарийски повдигна и въпроса за осигуровките на държавните служители. Според него, ако те сами трябва да покриват осигуровките си, ще настояват за по-високи заплати, което ще натовари още повече бюджета. Той предупреди, че натрупването на външен дълг продължава, като най-вероятно страната ще усвои всички одобрени кредити, а допълнително ще бъдат изтеглени още 7 млрд. лева като буфер.

По отношение на влизането в еврозоната Сарийски изрази опасения, че това ще бъде последното самостоятелно решение на страната. „След като влезем в еврозоната, всяко финансово решение ще бъде съгласувано с Брюксел, което ще ограничи фискалната ни независимост“, предупреди икономистът.

Очаква се дебатът за бюджета и икономическите реформи да продължи, като бизнесът и експертите настояват за по-структурирани мерки, които да осигурят дългосрочна устойчивост на публичните финанси.

Министерството на финансите публикува проектобюджета за 2025 г.

Приоритетните стратегически инвестиционни проекти са финансово обезпечени