В БАН искат промяна в положението, при което 30% от персонала е на минимална заплата
В Денят на народните будители хиляди учени от БАН и Селскостопанската академия преминаха на протестно шествие в центъра на София заради ниското си заплащане и лошите условия на труд.
„Чуйте! Разберете! Събудете се! Без наука България е без бъдеще!“, отправиха учените призив към политиците, докато в същото време в парламента управляващи и опозиция спореха има ли апокалипсис в образованието и науката и кой е виновен за него.
Другаде в центъра на София президентът Румен Радев и други официални лица официално честваха прзаник.
БУДИТЕЛИТЕ НА БУНТ – ВИЖТЕ ПРОТЕСТА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В БАН И СТОПАНСКАТА АКАДЕМИЯ В НАШАТА ГАЛЕРИЯ
Учените на държавна работа искат увеличение на заплатите си с поне 100 лева, както и цялостно инвестиране на поне 1% от брутния вътрешен продукт на страната в тяхната сфера.
Протестът им се превръща в традиционен, след като на миналия 1 ноември отново бяха по улиците със същите искания и притеснения. Година по-късно разликите не са големи.
„В сферата на науката съм от 10 години и бял ден не съм видяла. Брутната ми заплата е 590 лева”, заяви протестираща работничка в БАН.
Нейна колежка с над 35 години изследователски стаж взима 766 лева.
В момента средната заплата в БАН е с 300 лева по-ниска от средната за страната, отчете причините за протеста председателят на научния синдикат в КТ „Подкрепа” Здравко Здравчев, цитиран от БТА.
Какво е да си съвременен будител (ВИДЕО)
БАН „затвори“, хиляди учени излязоха на протест
30% от научните работници са с основна заплата, която е равна на минималната, допълни той. Доцентите в академиите пък взимат средно около 750 лева при 1066 лева средна заплата за страната.
„Учените са поставени на дъното на социалната стълбица”, смята Здравчев.
Протестиращите работници настояват правителството да спре „десетгодишния геноцид” в науката и да изпълни ангажиментите от Програма 2020 и други приети стратегии за научния сектор, относно увеличаването на средствата за изследвания.
При планове 1% от БВП за наука, в проектобюджета за 2018 средствата за наука са 0,18%, изчисляват от синдикатите.
От 10 години насам парите за наука са замразени, а България е последна в ЕС по брой учени на глава от населението, още изтъква Здравчев и допълва, че страната ни се движи срещу европейските тенденции за повишаването на инвестициите в този сектор.
Учените изчисляват нужните инвестиции в акадамиите на 76 милиона лева.
За наука в бюджета за 2018 са разчетени близо 121 милиона лева повече от предишната година. От тях 5,9 милиона лева са предвидени за увеличаване на финансовия трансфер към БАН и Селскостопанската академия.
Това отчете председателят на парламентарната образователна комисия Милена Дамянова от ГЕРБ от трибуната в НС.
„Дали е достатъчно – не, не е достатъчно. Но са стъпки, които носят промяна”, каза още депутатът.
По случай празника на будителите тя още подчерта, че образованието е приоритет на сегашното управление и над 500 млн. лева са предвидени в бюджета за конкретни дейности по Закона за училичщното и предучилищеното образование, както и този за университетите.
От утре проектобюджета влиза за обсъждане в парламентарните комисии.
„Истеричните приказки за апокалипсис ще ги оставим да потънат в рамките на политическата говорилня. Няма да превърнем цялата система в заложник на нечии партийни неудачи”, заяви Дамянова.
Тя адресира мнения на опозицията от БСП, че образователната система върви към „прекратяване на българското образование”, по думите на Иво Христов.
В декларация от името на опозицията Христов отчете големият брой на децата, отпадащи от училище, и наличната при много ученици функционална неграмотност.
„Патриотите смятаме, че играем такава роля, ‘аре ако не будителска, то поне стимулираща”,
заяви един от лидерите на ОП Волен Сидеров от трибуната на 1 ноември.
Сред нужните според националистите стимули е промяна в българските учебници, чрез която да стане ясно, че не сме „номадско племе, дошло по тези земи през 7 век на кончета, с пастърма под седлото”, а „цивилизационен род, който е тук хилядолетия”.
„В българските училища да се говори за дух и за душа, а не само за материя и че сме произлезли от шимпанзе или от маймуни”, сподели патриотичната визия Сидеров.
Малко по-късно представител на депутатите се срещна с протестиращите работници от БАН. Това беше зам.-председателят на парламента и представител на БСП Валери Жаблянов. Той заяви, че няма представа защо исканото от учените увеличение така и не влиза в бюджетните планове на държавата.
„С неизвестни аргументи и без аргументи тези предложения, които вече няколко пъти се внасят с различна партийна подкрепа, се отхвърлят“, отбеляза Жаблянов.
„Както уверява правителството, пари има и след като има, то трябва да се обоснове защо се отказва от увеличаването на доходите на научните работници. Това е пълен абсурд“, допълни Жаблянов.
Докато от парламентарната трибуна се разменяха апокалиптични визии и въжделения за просветителство, пред президентството в чест на народните будители маршируваха гвардейци и самия държавен глава Румен Радев.
След честванията Радев подчерта, че в съзнанието на българина будителството сродява светеца, писателя, артиста, даскала, революционера и просветителя.
„В други езици такава думата изобщо не съществува. Будителят не е интелектуалец по европейски образец. Това е българска духовна категория“, заяви Румен Радев.
„Будителите не са хора само от портретите. Често това са и тихите герои на нашето съвремие. Учители в селски училища, пазители на правописа в социалните мрежи, почтени журналисти – на тях днес искам да благодаря“, каза президентът.
По същото време недалеч от него учените от БАН маршируваха по софийските улици заради обидното си възнаграждение.