Христо Иванов излъчваше на живо във „Фейсбук“ пред вила на брега на Черно море през юли, когато трима мускулести охранители го избутаха във водата, както и други двама негови сподвижници. Българският опозиционен политик продължи да снима, когато служителите на НСО заплашиха, че ще потопят лодката, докарала активистите до имота, за който е известно, че се използва от Ахмед Доган, един от водещите брокери на властта в страната.

Хиляди гледаха в реално време как полицията разпитва групата, предвождана от Христо Иванов. Видеото, което оттогава е гледано от повече от 1,2 млн. души, предизвика седмици на протести в цялата страна срещу политическата шуробаджанащина.

Противници на правителството на Бойко Борисов отправят обвинението, че това е микрокосмос на българските проблеми с корупцията и върховенството на правото, почти 14 години след присъединяването на страната към Европейския съюз. Политическите затруднения на Борисов повдигат и трудни въпроси пред Брюксел и други страни от ЕС. Това пише авторитетното британско издание „Файненшъл таймс“ в статия под заглавие „България се присъединява към неудобен отбор в Европа„.

Критиците твърдят, че не са успели да окажат достатъчен натиск върху София за подобряване на управлението. През последните седмици напрежението се повиши допълнително, защото България блокира започването на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС, пораждайки опасенията, че може да се присъедини към Унгария и Полша в честите им битки с Брюксел и други страни членки. България е получила милиарди евро от ЕС, откакто се присъедини през 2007 г.

Бившият финансов министър Симеон Дянков, когото изданието представя като български икономист и старши сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“, казва, че парите, които са потекли към все още най-бедната страна в ЕС, са част от проблема.

„Еврофондовете всъщност увеличиха корупцията и пленяването на държавата„, коментира Дянков, който беше министър на финансите по време на първия мандат на Борисов от 2009 до 2013 г., като допълва „По-конкретно те бяха използвани за купуване, директно или чрез поръчани проекти, много от медиите и по този начин осигуряват прикритие за политиците.“

Когато България се присъедини към ЕС заедно с Румъния, и двете страни бяха подложени на специален мониторинг на управлението. Първоначално Букурещ постигна сериозен напредък в борбата с корупцията, но през 2018 г. предизвика силна критика от Брюксел за кампания срещу независимостта на съдебната система, предприета от управляващите тогава страната социалдемократи. Проблемите на България привлякоха по-малко внимание, като някои дипломати намекнаха, че Брюксел не иска да критикува едновременно двете членки, влезли в клуба през 2007 г.

„На България и Румъния в продължение на много години им беше дадена пълна свобода“, изтъкнал Дянков. Той добавил, че заради финансовата криза от 2008 г. и миграционната криза от 2015 г. „никога нямаше време ЕС наистина да мисли за присъединяване“. Говорител на комисията заяви, че доклад от миналата година установява, че „България е постигнала достатъчен напредък, за да изпълни ангажиментите си, поети при присъединяването към ЕС“. Говорителят обаче отбеляза, че „също толкова ясно стана, че все още има недовършена работа„.

Но след смяна на правителството в Букурещ през 2019 г. – и на фона на нарастващото безпокойство относно авторитарната тенденция в Централна и Източна Европа – светлината на прожекторите се насочи към София. В неотдавнашен доклад за върховенството на правото в България Европейската комисия изрази загриженост относно непрозрачната собственост върху медиите, натиска върху журналистите и новия законопроект за чуждестранното финансиране на неправителствени организации. През юни Европейският съд постанови, че подобен закон в Унгария е несъвместим с фундаменталните права на ЕС.

Комисията докладва също, че „остава да бъде създаден солиден опит в окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта“. Освен това в него се отбелязва, че „липсата на резултати в борбата с корупцията е един от ключовите аспекти, повдигнати по време на протестите през лятото на 2020 г.“. България последователно е страната от ЕС с най-нисък рейтинг в индекса за възприемане на корупцията на „Прозрачност без граници“ и рязко се срина в рейтингите за свобода на медиите след присъединяването си към ЕС.

Четири пети от гражданите виждат корупцията като масова. Съобщава се, че прокуратурата в испанската област Каталуния разследва пране на пари с възможни връзки с Борисов, който е служил като бодигард на бившия комунистически диктатор Тодор Живков, преди да влезе в политиката. Българският премиер отрече обвиненията срещу него.

Наскоро се появиха снимки на нощното шкафче на Борисов, на които се вижда пистолет отгоре и пачки от 500-еврови банкноти на обща стойност около 1 млн. евро. Борисов признава, че притежава пистолет, но твърди, че снимките са били манипулирани.

Междувременно правителството на Борисов също така е подложено на натиск заради неотдавнашното си противопоставяне Северна Македония да започне преговори за присъединяване към ЕС. „Те смятаха, че Борисов ще ръководи този процес“, коментира Весела Чернева, директор на офиса на Европейския съвет за външни отношения в България, като допълва: „Това излага европейския проект на риск тук по безпрецедентен начин.“

Венецианската комисия към Съвета на Европа също наскоро би тревога за конституционните промени, подкрепени от партия ГЕРБ на Борисов, които биха увеличили правомощията на главния прокурор и ще намалят както тези на президента, така и на министъра на правосъдието.

Главният прокурор Иван Гешев е разглеждан като близък съдружник на Борисов. Президентът на България Румен Радев се сблъска с двамата мъже. Дянков е посочил, че Брюксел осъзнава твърде късно опасността, породена от българската корупция.

„Брюксел трябва да бъде убеден, че ако нещо не бъде направено сега, България и Борисов ще се присъединят към редиците на (силния човек в Полша Ярослав) Качински и (унгарския премиер Виктор) Орбан и ще бъде проблем„, коментирал бившият финансов министър и допълнил: „Това осъзнаване е закъсняло от много години.“

Христо Иванов е изтъкнал пред „Файненшъл таймс“, че Борисов е успял да просперира на европейско ниво, защото е останал в консервативното русло – ГЕРБ принадлежи към дясноцентристката Европейска народна партия в Европейския парламент. Той не използва нелибералната реторика, генерирана от Будапеща и Варшава. Но сега, каза Иванов, България започва да се разглежда като „част от по-голям модел на корупция и популизъм, който си проправя път твърде добре през вените на европейското вземане на решения„.