Максим МОМЧИЛОВ
Изследвал съм, проверявал съм, и съм установил категорично, че от първия кмет през 1878 г. до всичките поредни кметове, без изключение, разпространяваха в народната памет, че освободителят на Несебър е анонимен.Нещо повече, че такъв освободител на Несебър не съществувал.
Освободителят на Несебър обаче не е анонимен. Благодарение на изключителното съдействие на Ирина Самсонова – член на Съюза на журналистите в Москва чрез Руския държавен военно-исторически архив /РГВИА/ беше установено за живота и делото на подполковник Михаил Лазаревич Колонтаевски – един от участниците в Руско-турската война 1877-1878 г., смятан за Освободителя на Несебър на 8 февруари 1878 г.
Ирина Самсунова благодари и за Наталия Михайлова Букштынович събрала и представила по моя поръчка за изготвянето на материалите за М.Л.Колонтаевски:
1. Старчевский А.А. Памятник восточной войны 1877-1878 гг. С.П. 1878. с.163 и с.205
2. Кантонисты – малолетние и несовершеннолетние сыновья нижних воинских чинов, принадлежавшие к военному званию, то есть к военному ведомству, и в силу своего происхождения обязанные служить в Вооружённых Силах России. Кантонисты обучались в кантонистских школах.
3. Генерал-Адъютанта Князь Святополк-Мирский – во время русско-турецкой войны 1877-1878 годов состоял при главнокомандующем Кавказской армией и принимал деятельное участие в планировании и проведении штурма Карса. 12 ноября 1877 года ему был пожалован орден св. Георгия 2-й степени за № 108 („За военные подвиги, оказанные при взятии крепости Карса в ночь с 5-го на 6-е ноября 1877 года“.)
4. Генерал-Майор Фон Раден – Леонель Фёдорович Раден был начальником отряда войск, назначенных действовать против Осман-Базара, но за болезнью был оставлен в тылу действующей армии и скоропостижно скончался в ночь с 15 на 16 января 1878 года в деревне под Тырново (по другим данным – 2 февраля).
5. Месембрия – фракийское поселение на территории Несебра.
6. Эмеритальная касса – от лат. emereri, заслуживать. Пенсионная касса для производства дополнительных пенсий.
Подполковник от 37 Драгунски полк Михаил Лазаревич Колонтаевски е роден 1833 г., Воронежка губерния.Няма снимка за него. Произхожда от войнишко семейство. Православно вероизповедание, неженен, не е осъждан.Възпитаник на Воронежкия военен батальон за кантонисти. Това са гарнизонни школи, в които се обучават малолетни и непълнолетни синове на нисшите военни чинове, задължени да служат във воръжените сили на Руската империя. При император Николай I кантонистските школи осигурявали комплектоването армията със строеви унтер-офицери, музиканти, топографи, чертожници, одитори, писари и др. майстори-специалисти. Александр II с манифест отменил закрепостяването на синовете на нисшите военни чинове и отменил названието кантонист.
Колонтаевски, Михаил Лазарович е редник от 19.07.1852 във Финландски 37 Драгунски на Военния орден полк, 24/01/1854 става писар.От 19.04.1854 г. до 19.03. 1856 участва в Кримската война против съюзническите войски на Османската империя, Франция, Британската империя и Сардинското кралство.
На 01/04/1857 е унтер-офице, 02/11/1864 е зачислен в 14 Хусарски Митавски полк, 24/12/1864 е корнет, 28/07/1865 г. – и.д. старши адютант на 2-ро отделение в 7 (13 сега) кавалерийска дивизия. На 12/03/1866 е поручик, а 21/02/1867 е удостоен с орден Св.Станислав 3 степен. На 31/12/1867 е старши адютант на 7 (13 сега) кавалерийска дивизия,07/03/1869 е назначен за Щабс-ротмистър.На 19/3/1870 е удостоен с ордена Св.Анна 3 степен. На 17/03/1871 е ротмистър в кавалерията,19/10/1873 г – капитан в 13 (сега 37) Драгунски полк.От 01/06/1874 г. до 30/8/1874 г е командир на 2-ри кавалерийски ескадрон,11/09/1874 – член на полковия съд и на 18/09/1874 е утвърден като такъв,04/10/1874 – командир на 2-ри ескадрон, а на 08/01/1875 г. е утвърден като такъв.
От 21/08/1875 до 31/8/1875 е в състава на офицерите от Генералния щаб на Виленския военен окръг, 30/12/1875 е назначен за председател на полковия съд, а на 20/03/1876 е назначен за майор.
Удостоен е на 31/03/1878 с орден Св.Станислав 2 степен с мечове и 3 степени за участие в битка с турците на 10/08/1877, 25/11/1878 – орден Св.Владимир 4 степен с мечове и за мъжество и храброст в битката на 22/11/1877 до гр.Елена, 28/01/1879 – орден Св.Анна 2 степен с мечове и 3 степени за мъжество и храброст в Руско-турската война 1877-1878.
От 04/02/1879 до 05/04/1879 г. е комадирован в Томашевск, Люблин за да превози полковото имущество до гр.Рязан, оставено от навечерието на Руско-турската война.
На 09/04/1879 – назначен за и.д. завеждащ стопанската част на полка, а на 29/05/1879 е утвърден за завеждащ стопанската част на полка.
На 22/05/1879 е удостоен с орден на Златната корона- 2 степен с мечове с черно-бяла лента от краля на Прусия и първи Император на Германия Вилхелм I, а от 02/04/1881 е подполковник.
От 03/10/1881 до 17/03/1882 временно ръководи военния съд на 13-та дивизия.От 27 декември 1881 г до 10 януари 1882 г. временно изпълнява длъжността командир на полк.От 26/09/1882 – поради заболяване е освободен от военна служба.
През 1884 г. го приемат в болница. Първоначално е имало намерение да го предоставят на грижите на майка му и брат му, но се взема решение да бъде оставен в болницата, където превеждат и пенсията му от Държавната хазна и от Емерителната каса -допълнителна пенсия.
Движението на Михаил Лазаревич по време на Руско-турската война
В навечерието на войната майор Колантаевски тръгва от постоянното си местонахождение в гр. Томашевск, Люблинска губерния, по това време част от Русия. Намира се в Югоизточна Полша. Влиза в Румъния на 4 юни 1877 и през градовете Бърлад, Текуч, Фокшани, Ръмнику Сърат, Плоещ, Букурещ, Александрия достига Зимнич и преминава с часта си река Дунав край Свищов. В нощта на 14 срещу 15 юни 1877 14-а пехотна дивизия на ген. Михаил Драгомиров е сред първите, които форсират Дунав и стъпват на българска земя.
Това фактически е началото на бойните действия в Руско-турската освободителна война. От 29 юни се придвижва към Търново, на 4 юли е в града, а на 5 юли влиза с часта си в манастира Св.Николай в гр.Елена и с.Беброво. На 6 юли има стълкновение с турска войска край Беброво и Ахметлии и на 8 юли започват разузнаване към Твърдица. На 7 август има сражения между Стара река и Беброво. На 10 август продължава разузнаването в Бебровския каньон, а на 23 август отблъскват турско нападение край Марино близо до Елена.
Боевете край Елена продължават и на 22 ноември под командването на генерал-майора Домбровски; а след него генерал-адютант Княз Пьотр Дмитриевич Святополк-Мирский. На 3 и 4 декември участва в изстласкването на неприятеля от Елена от 13 кавалерийска дивизия под командването на генерал-майор Фон Раден и окончателно освобождаване на Беброво и Ахметли.
Между 5 и 19 декември е в състава на аванпостовете в района на Твърдица, Стара река и Махмуд бунар. На 21.01.1878 по заповед на генерал-лейтенант Едуард Делингсхаузен е сформирания летящ отряд за полк. Александър Лермонтов.След Карнобат, Айтос и Бургас полк. Лермонтов е изпратен за Освобождението на Колонтаевски в Анхиало и Месемврия – на 7 и 8 февруари, след което се завръща на 9 февруари.По-късно в Несебър била разквартирувана рота от 104 Устюжки пехотен полк.
От същата дата до 28 май е в Бургас, а от 29 май до 2 септември 1878 се намира в гр.Несебър /Месембри/. На 3 септември през Анхиало /Поморие/ и Бургас тръгва за Адрианопол /Одрин/. Напуска Одрин на 14 октомври и през г.Мустафа паша /днешният Свиленград) пристига в с. Коюн-бонар /Овчи кладенец обл.Ямбол/. Тук престоява до 6 февруари 1879. На 7 февруари 1879 тръгва за Русия преминавайки през Ямбол, Боровец, Котел, Омуртаг /Осман пазар/, Разград, Русе. От тук на 3 март тръгва с кораб по Дунав до гр. Рени, Украйна, разположен на левия бряг на реката и на около 280 км от Одеса. На 8 март 1879 се устаноявява за постоянно в гр.Рязан, на около 190 км от Москва. Не е раняван и няма контузии
Официалното отбелязване за Освободителя на Несебър от 1878 г. насам досега не се е чествало от общинските институции. А можеше към наближаващата дата общинското ръководство да подкрепи предложението на Инициативния граждански комитет за поставяне на паметна плоча или друг паметен знак за Освобождението на града.
Би могло кметът на Община Несебър да внесе докладна записка за поставяне на паметник /паметна плоча/ на Освободителя в Несебър. Процедурата е Общинският съвет да даде съгласие за поставяне на паметника и да възложи на кмета на Общината и на главния архитект да извърши всички необходими правни и фактически действия по изпълнение на настоящото решение.
По този начин може да изглежда паметника в чест на освободителите на Несебър
147 г. след края на Руско-турската война, останала в народната памет като Освободителна, в Несебър така и няма нито паметник, нито паметна плоча, нито какъвто и да било паметен знак, посветен на освободителя на града от турско робство. Показателно е отношението както на общинското ръководство,така и на общинския съвет в Несебър. Дори и в часа на класния ръководител никога не са говорили за историята на Освобождението на Месемврия на 8 февруари 1878 г.Самите местни преподаватели по история нямат и представа какво се е случило в навечерието на 8 февруари и непосредствено след нея. Неговото особено значение обаче е насочено не толкова и не само за миналото, а към настоящето и бъдещето.А бележитата дата 8 февруари за пореден път е пренебрегната и в празничния календар на несебърската община.
