АНДЖЕЛО ДЖУЗЕПЕ РОНКАЛИ-ЧОВЕКЪТ,КОЙТО ОСИГУРЯВА 500 000 ЛВ ЗА ИЗХРАНВАНЕТО НА ДЕЦАТА НА БЕЖАНЦИТЕ ОТ ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ И ТРАКИЯ В НЕСЕБЪР
Под името Йоан ХХІІІ Анджело Ронкали става известен по света кaто «Добрият папа».Другото му прозвище е «Българският папа».Още преди да стане Папа Римски обаче,той отправя искане до папа Пий ХІ за промяна на своя титул на архиепископ от Ареополски на Месемврийски.За Йоан ХХІІІ по традиция се заговорва и пише повече около 28 октомври,датата на която е избран за папа през 1958,около 11 октомври,когато по негова инициатива се свиква Втория ватикански събор през 1962 или около 3 септември,когато е обявен за блажен през 2000 г.
Рожденната му дата-25 ноември 1881 също е повод да се заговори отново за Анжело Ронкали,известен на света като Йоан ХХІІІ и смятан за един от най-великите папи в историята на католическата църква.Негов скромен паметник е издигнат в двора на софийската църква «Св.Йосиф». Несебър и неговите жители обаче си му остават длъжници.
Има много ясни сигнали,че през 20-те и 30-те години на XX век Ватикана следи с постоянен интерес църковната ситуация в България.На 24 април 1925 в София пристига първият апостолически визитатор в България монсeньор Анджело Ронкали.Този факт означава,че България има голямо значение в политиката на Ватикана на Балканите. Ронкали е координаторът на католическите мисии в България,между които мисията на капуцините има централна роля.Но той проявява съпричастност и грижовност и към съдбата на православните,в т.ч. и на тези в тогавашната Месемврия.
Анджело Джузепе Ронкали е роден на 25 ноември 1881 в Сото ил Монте, провинция Бергамо. От 1892 до 1900 учи в епископската семинария в Бергамо. В същия град отбива и военната си служба /1901-1902/, след което следва в Рим. През 1904 завършва теология,а на 10 август същата година е ръкоположен за свещеник.От 1905 до 1914 е секретар на епископа на Бергамо монсеньор Джакомо Мария Радини-Тедески.
През Първата световна война е мобилизиран, отначало като сержант-санитар, а после като поручик-свещеник.През 1919 е назначен за ректор на Висшата семинария в Бергамо.На 18 януари 1921 започва работа в Конгрегацията за разпространение на вярата. На 3 март 1925 е назначен за апостолически визитатор в България. На 19 същия месец е ръкоположен за епископ. Монсеньор Ронкали пристига в българската столица придружен от Константин Боскаертс, бенедиктински монах.Посрещнат е на гарата от Викенти Пеев.
Преди да пристигне в София, апостолическият делегат влиза в контакт с Йосиф Козаров, апостолически администратор на католиците от източен обред, и с Никополския епископ Дамян Теелен, холандски пасионист, на когото Конгрегацията на източните църкви предварително съобщава за назначението на визитатора. На 4 март 1925 г. започва официално апостолическата визита на Ронкали, която засяга 45 хиляди католици от източния и западния обред в Софийско-Пловдивски викариат, Никополската епархия и Източната католическа епархия.
Първите месеци от неговия престой в България се характеризират с трескава дейност за придобиване на информация и запознаване с нуждите на българските католици. Поради това визитаторът посещава селищата с католическо население.
При завръщането му в столицата в края на май след първата пасторална обиколка в югоизточната част на страната, когато посещава капуцините в Бургас, отците успенци в Ямбол и отците възкресенци в Стара Загора, Ронкали вероятно пише първия си доклад до Рим.
При второто си пътуване във викариата визитаторът инспектира католическите села около Пловдив. Така той има възможност да опознае мисията на отците капуцини.
В началото на своята мисия в България Ронкали влиза в контакт с представители на Българската православна църква.На 26 август 1925 апостолическият пратеник прави посещение на добра воля в сградата на Св.Синод, където е приет от зам.-председателя Врачанския митрополит Климент. Същият митрополит връща визитата на следващия ден. По това време председателят на Св. Синод Софийският митрополит Стефан е на икуменическа среща в Стокхолм.
Към българските младежи, изпратени в мисията на капуцинския орден в новициата в Мерано, Северна Италия,и тяхната свещеническа и мисионерска подготовка Ронкали отправя препоръките:
“… да се обучават така, че да излязат идеални, ако трябва, отлични прозаици, дори поети в националния си български език. Как ме огорчава незнанието. Какво да отговориш на нападките на православните, когато наричат католицизма чужд на България поради факта, че неговите най-образовани представители говорят добре италиански и френски, дори немски, но не познават или говорят много лошо като селяните техния национален език! Обяснявам си отлично миналото. Но за бъдещето не могат да се търсят извинения. Капуцините трябва да се подготвят не само за отлично ползване на техния роден език, но също и да дадат значителен принос за проникването на католическата християнска мисъл в младата българска литература”.
Другото пожелание, което визитаторът изразява,е бъдещите български капуцини да работят не само за запазване на католицизма,но да се заемат с неговото разпространение в езическите страни.
През това време визитаторът развива голяма благотворителност в полза на бежанците от Егейска Македония и Тракия.Между тях има и католици от източен обред.В тази проява се включват Българската православна църква и различни български и международни организации.
Дейността на Ронкали в този момент не може да се характеризира като прозелитична, тъй като първата трапезария е открита в Несебър-град с изключително православно население.Ситуацията е комплицирана сама по себе си,но така или иначе в началото на 1926 по настояване на Ронкали Свeтият престол дарява 500 000 лв за организиране на кухни за децата на бежанците в Несебър.Част от средствата са отделени за Бяла и други градове.В края на годината Ронкали получава от Ватикана още 1 000 000 лв. за организиране на трапезарии. Благотворителната дейност на Ронкали продължава и след земетресението през 1928.Той пристига веднага в засегнатите райони в Пловдив и областта. В тези дни на изпитание Ронкали е близо до миряните и посещава енориите на капуцините, засегнати от земетресението. Придружен от Викенти Пеев, той посещава и селища, населени с православни. По тяхно настояване Ватикана изпраща финансова помощ на стойност 1 000 000 лв за пострадалите от земетресението.
Неговата благотворителна инициатива не му пречи да бъде в центъра при създаването на организацията “Католическа акция в България”. В началото на март 1929 католическите религиозно-просветни и благотворителни дружества участват на първия си конгрес, където апостолическият визитатор произнася реч при откриването, в която обявява принципите, според които трябва да се развива Съюзът на католическите дружества в България. За да потвърди, че приема директивите на Св. Престол, конгресът изпраща телеграма до папата, а Ронкали е избран за почетен президент.
През 1930 монсеньор Анжело Ронкали застава зад брака на цар Борис и италианската принцеса Джована Савойска, като успява дипломатично да отстрани църковно-религиозните пречки пред това бракосъчетание. Тази сватба предизвиква истински световен скандал. Съгласно каноните на католическата църква децата от смесен брак трябва да са католици. Цар Борис се подписва под тази декларация, написана собственоръчно от Джована до папа Пий XI, въпреки че e наясно, че престолонаследникът на България трябва да е православен християнин. Папският нунций Анжело Ронкали успява да издейства промяната в канона. Условието, което прави брака възможен, е единствено бъдещият престолонаследник да бъде кръстен в православната вяра.
Когато се ражда Мария-Луиза – първото дете от този брак, цар Борис я кръщава в православна църква вместо в катлическата. Тогава папа Пий XI пише писмо до Борис: „Пак ли вие? Веднъж нарушихте обещанието, като се венчавате в Асизи и три дни по-късно се венчахте и в храма „Александър Невски“…“ След подобно демонстративно незачитане на католическия брак папата вика монсеньор Ронкали, за да го смъмри, че не е реагирал както подобава. След визитата във Ватикана Ронкали пише в дневника си: „Папата ме държа половин час на колене и ми чете конско.
Накрая ми каза: Стани! Като папа не мога да ти простя, но като човек ти прощавам.И ме прегърна.“
На 26 септември 1931 е създадена апостолическата делегация в България. Това признание за Католическата църква на политическо ниво благоприятства католическото дело в страната,а Ронкали е назначен за първи апостолически делегат.
Естествено, Българската православна църква реагира срещу основаването на апостолическа делегация и назначаването на апостолически делегат, но в такива случаи политическите интереси надделяват.
Ронкали ръководи духовни упражнения на католическия клир в България, включително и на отците капуцини.От 4 до 8 септември 1933 провежда в София годишен курс духовни упражнения с отците капуцини. Изглежда, че през същата година се засилва връзката му с Викенти Пеев. В началото на октомври монсеньор Пеев го придружава в Италия,а на 23 октомври и двамата имат аудиенция при папа Пий ХI,по време но която Ронкали заявява желанието си за смяна на титула си от Ареополски на Месемврийски архиепископ.
На 27 ноември 1934 Ронкали е назначен за апостолически делегат на католиците от латински обред в Константинопол.На същия ден е приет от папа Пий ХI.По време на срещата апостолическият делегат настоява за промяна на епископската му титла.
На 16 декември 1934 той се завръща отново в София,а на 25 декември-Коледа, отслужва литургия в църквата “Св. Йосиф”,по време на която произнася трогателна проповед, от която проличава неговата симпатия към българския народ.
Новият апостолически делегат за Турция и Гърция напуска българската столица на 4 януари 1935.В пътуването го придружават секретарят дон Джакомо Теста,канонистът Дела Тола и домакинът Луиджи Брешани.
……………………………………………………………..
…..И наистина правилното нещо e
да те прославяме благословена, о Божия Майко,
ти, която си най-благословената, пълната чистота
и Майка на нашия Бог.
Ние те възвеличаваме,
ти, която си по-почитана от Херувимите,
несравнимо по-славна от Серафимите,
и по този неопетнен начин си родила Божието слово,
о истинска Майко на Бог….
Чудотворна икона от манастира на Georgiani / Monte Athos/ -Атонския манастир
Екземплярът,закупен от епископ Aнжело Ронкали, е от началото на своя апостолически мандат в България.
Папа Йоан 23-ти имаше за толкова скъпо това изображение, че винаги го държеше до себе си.
P.S. По-рано при аудиенция в Католическата апостолическа екзархия Негово Преосвещенство Епископ Христо Пройков, източнокатолически духовник, софийски екзарх, титулярен епископ на Бриула, ми връчи екземляра на иконата и с течение във времето ми се оказа единствен.
х.Максим МОМЧИЛОВ
Максим МОМЧИЛОВ
