Паритет за първото място с фотофиниш в полза на „Има такъв народ“ пред ГЕРБ. Това показва проучване на „Алфа Рисърч“, проведено между 4 и 7 юли сред 1013 пълнолетни граждани от цялата страна.

От социологическата агенция отчитат ориентация на гласоподавателите към основните политически сили със заявка да формират правителство. Забелязва се и лек спад в избирателната активност спрямо редовните избори през април, което според „Алфа Рисърч“ се дължи на умората и разочарованието от политическата конфронтация.

Изследването показва, че между 47 и 50% от анкетираните заявяват твърда готовност да гласуват на вота в неделя. Това означава до урните да отидат между 3.1 млн. и 3.3 млн. души.

От агенцията посочват, че мобилизиращ фактор е желанието на всяка от двете основни групи избиратели – симпатизантите на ГЕРБ и тези на протестните партии – с вота си да определят посоката на развитие на страната и да излъчат правителство около техните политически сили.

Според агенцията притесненията от машинното гласуване могат да се превърнат в потенциална бариера пред част от избирателите. 15.4% от запитаните заявяват, че имат притеснения от машинното гласуване, а 11.8% – от възможни опашки пред изборните секции заради по-бавното гласуване. Отчита се, че най-сериозно отражение би имал новият начин на гласуване върху избирателите на БСП и ДПС. Всеки четвърти, подкрепящ социалистите, и всеки трети симпатизант на Движението изразява безпокойство от този вот. 12% пък имат съмнения за манипулация на изборните резултати. Значително са намалели притесненията от зараза с коронавирус – 7.8%.

От „Алфа Рисърч“ посочват, че са възможни по-големи амплитуди на избирателната активност заради разширените възможности на вота от чужбина.

Проучването констатира засилена конкуренция за първото място между ГЕРБ и ИТН. След спад и отстъпление в редиците на ГЕРБ, регистрирани в началото на кампанията, в нейния край агенцията отчита известна мобилизация. Няколко дни преди изборите подкрепата за ГЕРБ е 21.5%. ИТН пък се възползва от инерцията на своя пробив в изборите на 4 април и успява да привлече значителна част от протестния вот към по-малки партии, без шанс за парламентарно представителство, както и на част от по-широката периферия на ГЕРБ. Така тя достига подкрепа от 21.8%, което й дава фотофиниш преднина пред ГЕРБ.

Според агенцията обаче родължаваща мобилизация на симпатизантите на ГЕРБ може да обърне тази тенденция. Обратното, включването на повече младежки, емоционален вот, както и на вот от чужбина, може да осигури преднина на ИТН.

БСП подобрява позициите си в хода на кампанията, достигайки 16.4% от твърдо решилите да гласуват. Мобилизацията на избирателите й ограничават изтичането на гласове към конкурентни леви формации. Според „Алфа Рисърч“ БСП има всички шансове да подобри резултата си от редовните избори. Риск пред подкрепата й е високият дял леви симпатизанти, които изпитват неудобство да не би да не се справят с машините и евентуално биха могли да се откажат от гласуване.

„Демократична България“ засега се нарежда на четвърто място с 12% от твърдо решилите да гласуват. Важен фактор за нейния резултат ще бъде вотът от чужбина. В аналогична ситуация е ДПС, което има прогнозна подкрепа от 11.1%.

Слаба мобилизация в края на кампанията отбелязва и „Изправи се! Мутри вън!“, достигайки 5.4% от вота. От агенцията отбелязват, че платформата на Мая Манолова се характеризира с висока степен на обмен на избиратели с ИТН, както и с отлагане на решението коя от двете партии да бъде подкрепена до последните дни на кампанията.

Към момента „Българските патриоти“ (3.8%) остават малко под 4-процентната бариера за влизане в парламента. Не съумява да премине чертата и „Възраждане“ (3.2%), за която партия обаче важен фактор също е вотът от чужбина.

10% от твърдо решилите да гласуват заявяват, че ще изберат партията, която да подкрепят, в оставащите дни до вота. Този дял може да определи победителя от изборите, а също да „вкара“ или да изкара“ някои партии от парламента.

От „Алфа Рисърч“ посочват, че най-вероятно в бъдещото Народно събрание ще са представени 6 политически формации. Отново няма партия, която да има мнозинство, или да е близо до мнозинство за съставяне на правителство. Макар и със сумарно по-добри позиции, т.нар. „партии на протеста“ също не събират 120 депутата. По тази причина коалиционната формула се очертава да бъде крайъгълният камък и на 46-ия парламент, както беше и на предишното Народно събрание.