Най-малко седем политически сили ще бъдат парламентарно представени в 51-то Народно събрание. Това сочат данните от проучване на „Алфа Рисърч“, проведено в периода 18-24 септември сред 1000 пълнолетни граждани, по метода стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Моментните електорални нагласи показват, че ГЕРБ-СДС е първа политическа сила с 23,9%. На втора позиция се нарежда ПП-ДБ с 14,4 процента, а челната тройка се допълва от Възраждане с 14,2 пункта подкрепа. Алиансът за права и свободи заема четвърта позиция със 7,9%. След тях се нарежда БСП – Обединена левица с 6,3 процента, ДПС – Ново начало с 6,1 процента и ИТН с 5,4 процента.

Под чертата остават формации като Величие – 3,2%, МЕЧ – 2,8% и Синя България – 2,6%. 5,2 процента от респондентите биха подкрепили други политически формации. Осем процента от анкетираните пък не са решили за кого ще гласуват.

Източник: Алфа Рисърч

Според 61.6% от анкетираните настоящата ситуация е изключително тревожна. Те виждат дестабилизация и неработещи институции. 28,5% смятат, че ситуацията е нормална с оглед на събитията от последните години. 2,6% са на мнение, че ситуацията е по-благоприятна от преди няколко години. Останалите 7,3 процента от респондентите не могат да преценят.

Около 53.8% от българите не очакват да се състави правителство и след изборите на 27 октомври. 40,6 процента споделят противоположното мнение. Останалите 5,6% не могат да преценят.

След като моделите на остро противопоставяне, „червени линии“, „изчегъртване“ и ротация не сработиха, очакванията на избирателите еволюират в посока „отстъпки и компромиси от страна на партиите в парламента, за да се състави коалиция, въпреки различията“ (61.8%). Над два пъти е по-малък делът на хората, които не са склонни на подобни компромиси (26.3%). По-поляризирани са обществените нагласи относно това, дали трябва да се сформира коалиция между широк кръг от партии (51.7%) или с една водеща политическа сила (43.5%).

Източник: Алфа Рисърч

Аргументи „за и против“ има и при двата сценария. В първия случай има риск от изключително нестабилна коалиция, във втория – от обезличаване на по-малките партньори. Допълнителна бариера срещу приемането на иначе нормалната политическа теза за доминиращата партия (която на всички последни избори е ГЕРБ) е убеждението на над две трети от избирателите, че „партията на Борисов е показала, че може да печели избори, но не и да сформира правителства“. Тази нагласа възпрепятства привличането на по-широка периферия към ГЕРБ. Кампанията ще покаже, дали тактиката с включването на успешни кметове в депутатските листи ще промени тази оценка, или обратното, ще бъде разчетена като отслабване и на местната власт.

По отношение на процесите в ДПС 53% смятат, че по-големи основания да запази името ДПС има крилото около Ахмед Доган, а 14.9% – това около Делян Пеевски. Сред българските мюсюлмани това съотношение е 43% : 27% в полза на фракцията на Доган. Около 51.8% от анкетираните смятат, че нито едно от двете крила не трябва да участва в бъдещо управление. 16.2% отдават това право на фракцията „Доган“, 10.6% – на фракцията „Пеевски“. Едва 9% са склонни да допуснат мирно съжителство между двете крила в едно бъдещо управление.

Според „Алфа Рисърч“ избирателната активност на вота през октомври ще бъде 30-31 процента.

Маркет Линкс: Единно ДПС би било втора политическа сила в 51-ото Народно събрание

Първи отново са ГЕРБ, трети – ПП-ДБ – с 14,3%, следвани от „Възраждане“ и БСП