ЧБМ-88

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА !

ИДЕ ЛИ ПРОЛЕТТА ……?

 

До всички  основатели ветерани и техните последователи ,потомци

и приятели на  създателите на ансамблите  за български народни

песни и танци ,деца и младежи,артисти,музиканти,певци,танцьори

споделяли с мен детство,юношество,младост,радост и талант привлечени

от магията на българската   музикална и танцова традиция, фолклор и духовност на

 велик народ Българския !

                                

 

1.Фолкл.ансамбъл за народни песни и танци  1958/1959 г.при ч-ще „ИЗГРЕВ”

   Град Обзор.Участник в първия републикански фестивал 1958/1959 г.

2.Танцов ансамбъл”МЛАДОСТ”при ч-ще „ДИМИТЪР ДИНЕВ”София-1965 г. 3.АНПТ-Нови Искър-Ансамбъл за народни песни и танци –

             ГНС гр.Нови Искър и ч-ще Хр.Ботев 1976/1979 г. гр.Нови Искър.

4.ПФТА „Слънчев бряг”- курортен комплекс- Слънчев бряг ,общ.Несебър

             Професионален  фолклорен танцов ансамбъл „Слънчев бряг”

  1. ООШ Обединена общинска школа по изкуствата за деца и юноши

             при   Община  Несебър – 1983 – 2019 г.

 

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА  !                                                         

 

ЧБМ от Паги

Послучай 1 март,  поздравявам всички с настъпването на пролетта, като всеки от Вас, до който стигне това писмо, ще отбележи празника, като се закичи с българска мартеница – символ на пробуждането. Нека червено-белите мартенички Ви донесат частица от жизнерадостта на България и нейните неповторими народни традиции и обичаи. Бъдете бели и червени, живи и здрави и много много щастливи.

 

С настоящото писмо бих искал да привлека вниманието Ви върху първия пролетен празник в България и като се възползвам от случая, да Ви поздравя с настъпването на пролетта с най-добри пожелания. Народ­ните култури сближават хората. Сигурен съм, че това обединява и прави българите могъщи родолюбци.

 

ЧБМ

В настоящото писмо ще се опитам да преразкажа един много малък фрагмент от написаното за първомартенския  български празник .

И така:

… Древните корени на тази обредност са свързани с почи­тането на римския бог Марс, който първоначално е бог на пролетта и расти­тел­ността, бог-борец срещу студа и зимата; а по-късно – и бог на войната.

В народните представи пролетта започва с пристигането на Баба Марта (месец март). Всички вярвания и тълкувания на мартенския празник са в семантична връзка с древния Марс…

Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата соларна зона. По-късно, под въздействието на християнската митология, обозначава девствеността и непорочността (белият цвят е цветът на Христос). Червеното е женското начало, здравето: той е знак на кръвта, на зачеването и раждането (женските сватбени носии първо­на­чално са червени).

Окичването с мартеници (задължително за мартенската обред­ност) по същество е магически ритуален акт: усуканите бели и червени конци запазват човека чрез механизмите на контактната магия, защото те са своеобразен амулет срещу злите сили.

Първомартенската обредност заема важно място в годишния агра­рен цикъл, защото с нея се отбелязва преходса от зимата към пролетта (лятото). За голяма част от територията на България 1 март означава нача­лото на пролетта.

Става ясно, че началото на месец март, т.е. 1 март, се възприема като начало на пролетно-летния сезон, като ден на пролетното равно­денствие, като начало на аграрна и скотовъдческа нова година. Това е в пряка връзка с някои представи у народа за изтичащата зима и за появата на “новото” слънце при настъпването на пролетта (лятото).

Ето защо първия ден на месец март се свързва и с необходимостта от редица профилактични и предпазни мерки, с представата за прорастване и изоб­що – за циклично обновяване на природата, както и с необходимостта от магическо стимулиране на тези процеси.

Всичко това е довело до система от последователни обредни практики с конкретни предназначения и функционално-смислови връзки помежду им, както и обособяването на редица вярвания и забрани.

Изработването и употребата на мартеници е едно от най-същест­вените изисквания в първомартенската обредност. По принцип, с назва­нието “мартеница” се е обозначавал специфичен обреден атрибут. Той е имал основно предназначение на амулет. Затова е свързван с някои конкретни обредни изисквания, налагани както по отношение на изработването му, така и по отношение на неговото използване.

Изработването на мартеници  е ставало най-често вечерта срещу първи март или рано сутринта преди изгрева на слънцето и то по тъмно на самия ден от жените в семействата. Това обикновено са майките на децата или техните баби. За изработване на мартеници е използвана предимно вълнена или памучна прежда, а много рядко също и коприна, лен и коноп. Употребявани са обикновено два основни цвята прежда – бяла /естествена/  и червена.

Правени са обаче и многоцветни мартеници. Те се срещат най-често в Родопската област. Има и случаи на подмяна на един от двата основни цвята в мартеницата с друг /например на белия цвят със син – в Софийско и Мелнишко, където синият и червеният цвят са известни като мартенично съчетание/.

Както многоцветните, така и двуцветните синьо-червени /или в други цветове/ мартеници се явяват в известен смисъл отклонение от традиционното цветово съчетание. Това обаче не е променяло с нищо предназначението на тези видове, защото те се явяват варианти, подсилващи в цветово отношение съответствието между формата и съдържанието на мартеницата амулет.

В състава на българската традиционна мартеница са включени и други елементи като парички /сребърни монети/, железни халки, метални изрезки /амулети-вотиви/, скилидки сух чесън, синци, мъниста, изрезки от дрянова клонка, черупки от охлюви, косми от конски опашки, гребала на дървени лъжици и др.

Друго обстоятелство свързано с предназначението на мартеницата е нейното поставяне от хората по места, обозначаващи социалния им статус. Така например има поверие, че мартеницата “се връзва на дясната ръка на всяко дете, мома и на булка”.

Носенето на мартеници от хората обаче е свързано с определен период, който обикновено е от 1 до 9 март /младенци – светото 40/ или до 25март /Благовец/. Крайните дати много често се съчетавали с първото виждане на щъркели, лястовици, кукувици, змии и цъфнали плодни дръвчета. След определеното време на износване мартениците се поставяли най-често под камък или на раззеленено /цъфнало/ плодно дърво в двора на къщата.

ЧБМ-КОКИЧЕТА

Освен предназначението на мартеницата като амулет, тя е осмисляна и по друг начин, схващана е с по-широк спектър от значения. В този смисъл тя е функционирала и като охранително-продуциращо средство, отличаващо се със специфични художествени показатели.  ….     

         В заключение се надявам, че краткият ми разказ за мартеницата е бил разбираем и е успял да обогати информацията ви и познанията за българската народна култура, традиции и обичаи. 

С най-добри чувства,

 

          Вълко Любенов

                           /DOCTOR HONORIS CAUSA/

                    Режисьор-хореограф-педагог

         Почетен деятел на културата

 

2019 г.

                                                        

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *