full screen background image
21(22)

Ретро : Преди 10 ноември и след това

7_89

Максим Момчилов

 

 

„Учреден е комитет на 21 политическите и обществени сили в община Несебър.За председател с 6-месечен мандан бе избран Митьо Пергелов-председател на на Общинския комитет на Отечествения фронт”- в.”Слънчев бряг”, бр.29,13.07.1989.

За несебърския 10 ноември 1989, който  настъпи през март следващата година, и за демокрацията като курбан-чорба.

Който контролира миналото,контролира бъдещето,а който контролира настоящето,контролира миналото”.Цитатът е мисъл на Джордж Оруел.Тя се е превърнала в максима, и все пак миналото,въпреки че по своята същност е променяемо, никога не е било променяно.Казано с други думи,това,което е вярно сега, е вярно от миналото, и остава такова и за в бъдеще. Но осъществимо ли е?

Да забравиш всичко,което трябва да се забрави,а после да го възстановиш в паметта си,когато е необходимо,за да го забравиш след това.Толкова е просто. Изисква се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет.В онова минало на еднопартийно управление,което днес характеризираме като тоталитарно, техниката на припомняне и забравяне беше много по-лесно приложима и осъществима.

Но този процес не е патент на тоталитарното минало.Той е имал своите проявления в обществено-политическите практики след 9 септември 1944,но и преди това,в годините до 10 ноември 1989,но и в следващите 20 години, които днес характеризираме като период на прехода.

Необходимо ли е да се връщаме към началото на т.н. български преход и неговите несебърски проявления? За някои това ще е излишно.Но какъв смисъл има днешният ни живот,ако не го сравняваме с предишния?

През 1988/1989 все още господстваше социалистическия начин на живот.Той се наричаше и СНЖ..Имаше и хора,който мечтаеха за него не само като “жизнь” ,но и като “другият начин”- “лайф”.Разните хора си го мислеха по различен начин.Едни се го представиха като “Кореком”,други-като свобода на словото.На трети не им трябваше нито “Кореком”,нито свобода на словото.Те просто знаеха,че скоро ще станат милионери по оня списък, за хората с куфарчетата,добили популярност като кредитни милионери.

Без да  знаят за съществуването на  “перестроечна” литература  или пък да четат “Огоньок” и  “Московские новости”.Те се съзнаваха като герои на новото време.Извън “героите” обаче за останалата част от хората,годините  на прехода бяха,преди всичко и най-вече, време на изпитания за оцеляване.Защото това е периода на предислокация на социалните пластове,които продължават да се наместват и понастоящем.

Преди 100 години Димитър Благоев-Дядото беше писал,че в такива периоди изплува мръсната пяна на обществото.Писаното от Дядото  може да се съотнесе и за  сегашния преход от тоталитаризъм към демокрация.Защото и  на демокрацията може да се гледа като на курбан-чорбата.Трябва да се обере пяната веднъж,после още веднъж, ако трябва още веднъж, и чак тогава ще усетим истинския вкус на демокрацията.

Не трябва да се забравя,че безсмъртният  Бай Ганьо също  живее и се въздига точно в условията на Преход.Времената на преход обаче изтласкват отгоре не само мръсната пяна  на обществото,но и талантливи хора,които малко преди това и малко след това не биха имали никакъв шанс.Друг е въпросът,че несебърският 10 ноември настъпи през март следващата година, а курбанът на демокрацията продължава да се нуждае от изпенване.

 

 

 

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


      Вашият коментар

      Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *