18(28)

    Навлизане на големия туризъм в Слънчев бряг

                                  

    петър дойчевНавлизане в международния туризъм. ”Слънчев бряг”- началото през 1957 и преди това…, 30 юни 1958 г.Петър Дойчев/на снимката/ е номиниран за Почетен гражданин на град Бургас

     

    Няма да е излишно да си припомним не само  първата,но и следващите стъпки, които превръщат местността “Слънчев бряг” край Несебър в курорт с международна известност.Постановление №120/30.06.1958 на Министерския съвет е своеобразната първа стъпка за построяване на хотели и ресторанти в летовищата и край Несебър.С постановлението Министерския съвет постановява на Министерството на търговията да построи летовище с окло 2 150 легла,ресторанти и други сгради в местността  “Слънчев бряг” и “Дюните” /”Квартала”/ край Несебър.В ПМС №120 се оказва и срока за въвеждане в експлоатация на летовището-второто 3-месечие на 1959, като за този период да се усвоят 3 000 000 лв.

     

    Какво си спомня за първите стъпки на “Слънчев бряг”                                                                                                

    в големия туризъм доайенът на българския туризъм Петър Дойчев *1:

    P.Doichev-1   “През 1957 г. бе замислено да се изгради втори курортен комплекс в района на широкия залив между нос “Емине” и Созопол,където са разположени Бургас, Поморие и Несебър.Решено бе да се застрои районът  на север непосредствено до полуостровния Несебър.

    Населението не тачеше много този район, може би поради това, че бе осеян от движещи се дюни с незначителна и неугледна крайб­режна растителност, а тя се оказа всъщност много ценна. Този бряг беше изоставен дори от рибарите, които не го ползваха да вадят лодките си при завръщане от морето, което често бушува и залива плажа.

    На 30 юни 1958 г. правителството прие постановление № 120 за изграждането на курортна база за международен туризъм с 2 1ОО легла.Това решение е взето въз основа на проучването на авторитетна комисия, която установява, че южната част на нашето Черноморско крайбрежие предлага най-благоприятни условия за летуване и морелечение. Тази констатация се обуславя от географските и климатичните особе­ности на морския бряг на юг от нос “Емине”. Налице е дълбоко врязан тих и спокоен залив с широка плажна ивица от 30 до 60 м., уникални пясъчни дюни, плитко море на стотици метри от брега, благоприятна температура на въздуха и водата, която е кристал­но чиста, както и на богатите с плодове и зеленчуци околности. Към това се прибавя близостта на Несебър, град с хилядолетна история, забележителни паметници на културата и неповторима крайбрежна романтика.

    Несебърчани посадиха тополите

    На мястото, определено да започне първият етап на строи­телството, заварихме млада тополова гора.Старите гъркини от Несебър – район, населен от векове с гърци – неведнъж ми казваха: „Момче, това е “Царската гора!“ .

    Откъде идваше това наименование? Цар Фердинанд решил да построи втори дворец край морето като Евксиноград.Той помолил кмета на Несебър да залесят района.Така тополите били посадени от жителите на Несебър.Дворец не построили,защото Народното събрание отказало да гласува средства.Така идеята на царя не се осъществила,но останала гората, в която бе изградена първата част на курорта „Слънчев бряг”.*2

    По това време Несебър бе западнал,беден градец,чието население се препитаваше главно от риболов, който както знаем,е късмет.Въпреки че тогава Черно море беше богато на риба. Малките околни лозя не давали богата реколта. Често през зимата силното морско вълнение заливала ивицата, свързваща полуострова със сушата,и така се изолираше Несебър.А през лятото самият град беше обитаван главно от стари сакати и болни хора, които идваха на околните плажове да търсят изцеле­ние на болките си от слънцето.Там ние, учениците от Бургас,отивахме да играем, като си представяхме, че сме герои от филми като „Гунга Дин“ и „Крепостта на мъртвите“ .

    За това, че мястото беше лековито, си спомням как посред нашите игри често чувахме някой да хвърля бастуна си и да се провиква: „Ура, проходих!“ Благотворните слънчеви лъчи помагаха за възстано­вяване на костите.

    На мен бе възложено да разведа ръководителите на младеж­кия туризъм по нашия морски бряг и да им покажа мястото, където много скоро започна да се изгражда кк“Слънчев бряг“. Още повече че оттогава този нов курорт се сочеше като място за почивка на младежта и децата поради това; че брегът бе плитък и малко залесен и не отговаряше за по-възрастни туристи.

    Пътувахме с автобус по пътя от Варна до „Слънчев бряг“,който тогава не беше добър и минаваше през село Дюлево.Но при пресичането на трите разклонения на Балкана, които слизат към морето, гостите се възхищаваха от прекрасната природа. .*3

     

    4-01По това време на този морски бряг имаше само една дървена барака. Там се беше заселил международен студентски лагер на който идваха главно студенти от Полша и Германия. В бараката се помещаваше кухнята на лагера с два казана, отпред с голям навес за столова и наблизо едно волейболно игрище, това беше целият лагер.Мла­дежите спяха в алпийски палатки.Заварих почерняла от слън­цето полска група. Младежите изказваха задоволството си от прекарването тук и особено от вкусната хранa – много зеленчуци и плодове,българска мусака, кебапчета и вкусна градинарска супа … *4

    Нямаше много удобства, дори водата за пиене се носеше с бъчонки.Но студентите бяха доволни и бяха доволни, дори и без осветление.Те непрекъснато повтаряха :„Тук ще имате голям успех. Тук ще израсне голям и много търсен курорт”.

    На това място днес се намира хотел „Родопа“, който първоначално беше общежитие.Наблизо са и хотелите „Карлово“, „Калофер“ и ресторант „Ропотамо“.

    Създадената нова строителна организация на самия курорт, имаше план за етапно ежегодно строителство, за да се изгради до 1974 година най-големият морски туристически комплекс у нас, със 113 хотела с над 26 ООО места, вили, къмпинги,над 130 ресторанта, заведения за забавления, нощни клубове, барчета, сладкарници и необходи­мата за обслужването на туристите инфраструктура.

    На някогашния запустял бряг израснаха първите хотели в сегашната централна зона. Осигурено бе водоснабдяване, появиха се озеленени алеи и асфалтови пътища и на 8 юни – точно една година след решението на правителството – комплексът прие първите туристи от Чехословакия.В летописната книга на „Слънчев бряг е записано името на първия турист в комплекса – чехословашкия гражданин Вашек Силвестър от град Острава.

    ЗА ПО-ЕФЕКТИВНО СТРОИТЕЛСТВО

    Първоначалната концепция за изграждането на „Слънчев бряг беше същата като тази за „Златни пясъци“.Хотелите бяха от три до четири етажа най-много.Но когато през 1960 г. започна израждането на първия 10-етажен хотел. стана ясно,че високият строеж е по-ефективен.

    Главният архитект на кк”Слънчев бряг” Никола Николов и неговият колектив изградиха така хотел „Глобус“,след което получиха авторското право за цялостното изграждане на кк“Слънчев бряг“.Без подписа на арх. Николов нищо не можеше да се построи или промени в курорта.Така в кк „Слънчев бряг“ започнаха да се пускат в експлоатация хотел след хотел и ресторанти отделно от хотелите.

    Тук искам да спомена заслугата на проектантите на „Слън­чев бряг”, които не забравиха нашата национална архитектура,умело вплетена в някои сгради. Например хотел „Тракия“ е изграден в чист стил на стара българска къща с голям двор и огнище в него.Ако посетим хотелите „Созопол“ и „Месемврия“,ще видим типичните за старите къщи в района вътрешни дворо­ве.

    22814432_1017231935091131_592429207302519646_nУспоредно с това започна усилено изграждане на суперст­руктурата на комплекса,който днес предлага за любителите на различните видове спортове тенискортове,баскетболни и волей­болни игрища, миниголф, велосипеди, както и гребни и платно­ходни лодки,скутери, водни ски, водни колела, воден парашут и др. Създадена е конна база с добре обяздени коне и подготвени инструктори по езда. Организират се екскурзии по земя, море и въздух из вътрешността на страната и интересните туристически обекти в близките страни.

    Голямо предимство за желаещите да почиват в „Слънчев бряг“ е това, че могат да пътуват със самолет,с влак,с автобуси,леки автомобили, както и с кораби по море.Изграденото голямо между­народно летище до Бургас, на 30 минути с кола от „Слънчев бряг“, приема директно самолети от цял свят.

    КАТО СЕ РОВЯ ИЗ СПОМЕНИТЕ

    и сега виждам как всички, не само колегите от туризма, но всички хора по море, във въздуха и на земята, с ентусиазъм вършеха работата си, стараеха се да бъдат дружелюбни към гостите, да им осигурят добри възможности за почивка и да спечелим нови добри приятели на България. Смятам, че този пример нашите приемници трябва добре да запомнят. Лесно се работи, когато е изградена вече добре уредена материална база и могат да се предложат разнообразни възможности за почивка и забавления.

     

    ВСЯКО НАЧАЛО Е ТРУДНО                                                                                                                                                  

    Естествено, имаше трудности и в изграждането на „Слънчев бряг“. Но те се преодоляваха с ентусиазъм.“Слънчев бряг“ бе определен за курорт с деца, затова още в началото започнаха да се изграждат детски площадки, а впоследствие и детски градини с гувернантки, владее­щи чужди езици, които се грижеха добре за децата на чуждест­ранните туристи. Впрочем, създадоха се и детски градини за работещите в курорта.Наистина началото на „Слънчев бряг“ също беше свързано с много романтика и ентусиазъм,с голямо желание за изява и конкуренция,за да се наложи курортът на международния турис­тически пазар, което и стана. * 5

    От нас зависи сега при новите условия на пазарна икономика да се развие по-нататък и по­-ефективно това начало,а и новите собственици след приватиза­цията се включиха активно в реконструкцията и модернизацията на обектите и строеж на нови хотели”.

                           Максим МОМЧИЛОВ

    ________________________________________________________________________

    *1 Живот, отдаден на туризма.Дойчев,Петър,Литературен форум, 1999

     

    *2 Стефан Владков-дългогодишен учител и директор на училището в Несебър опровергава версията за т.н. Царска гора и залесителните акции в името на  НВ.В бр.179/30.03.1979 на вестник “Слънчев бряг” той пише:

    “Началото на залесяването около Несебър и селата Равда,Тънково,Влас и Кошарица започна през 1925.Учебната 1924/1925 ме завари като учител в училището на с.Кошарица.От Окръжна училищна инспекция-Бургас се получи нареждане,щото прогимназиалните ученици трябва да извършат еднодневна работа за засяване на дръвчета,заедно с ученици от Несебър в местността “Дюните”.Това нареждане предизвика голяма радост у учениците,още повече,че те отпреди почти не бяха извършвали подобна работа.Дадох им нареждане да си вземат по-малки копачи или мотики, торбичка с хляб и друго,каквото има за ядене,горна дреха,здрави цървули,съд за вода и на другата сутрин към 7 часа всички чакат пред училището.

        По пътя за морския бряг потеглихме в колона по четирима с песента “Пролет  мила”.Бодрите гласове предизвикват родителите им да излязат пред къщите и да пожелаят на “трудоваците” лека работа.Наближаваме обекта за работа.Той е на около 6 км. от селото.До морския бряг ни посреща млад горски пазител и ни съобщава,че ще работим с ученици от Несебър.Не след дълго пристигат и те,водени от учителя Димитър Йовчев.Околността се оглушава от мощно “Ура”.Мнозина се срещат със свои познати  другарчета и роднини.Но работата трябва да започне.Горският пазител обяснява как ще става засяването на дръвчетата,дълбочина на трапчинките,разстоянията между тях и т.н.

          Какво представлява местността “Дюните”?Равнина,северозападно от Несебър,дълга 7-8 км.Към морето е покрита с дебел пласт от жълт морски пясък,който на много места се издига и образува могили,високи 30-35 м.,наричани дюни.До неотдавна такива имаше 18 на брой,наредени последователно,но постепенно изчезнаха,разпръснати от вятъра.

           Вътрешността на равнината в основата си е също дебел пясък,обрасъл с невисока твърда трева,която се използва за паша на добитъка и убежище на водни змии,яребици,пъдпъдъци,зайци и лисици.Плодни и горски дървета нямаше.,но случайно поникналите даваха да се разбере,че почвата е удобна за дървозалесяване.По-късно в този район възникна един летен почивен дом-на Централния комитет на младежта.При едно силно морско вълнение-през 1956,той беше наводнен и изоставен.

            Всъщност,първоначално залесяването на местността “Дюни” започва през 1923,под ръководството на лесничейството в Поморие срещу заплащане на работнически надници.В училищната акция през 1925 43 ученици заедно с 2 учители засадиха 4 410 фиданки-средно по 98/човек,а един ученик от ІV клас-Спиро Генов,за един работен ден зася 300 дръвчета.Горските власти останаха доволни.А залесителните акции продължиха и в следващите години.

    В резултат на това,бе намалена силата на вятъра,а това доведе и до спиране на движението на дюните”.

     

    *3 В случая става въпрос най-вероятно за село Дюлино  и пътя през  Дюлинския проход.

    * 4 Малко хора помнят, а може би още по- малко знаят, че преди да се появи днешния курортен комплекс „Слънчев бряг”, в продължение на десет години е функционирала младежката лагер-школа „ Лиляна Димитрова”. Това райско место някога местните хора са наричали „Царската градина”.Лагерът е бил разположен в района пред сегашния хотел „Кубан“. Или по-точно на местото на бившия хотел „Чинар”, бившото „Казино” и хотел „Глобус”. Първи решават да оползотворят пространството от „Централния комитет на Съюза на народната младеж“, през лятото на 1949 година. Строител на лагер-школата е „Стройрайон Бургас“ с ръководител инж. Петков. Предполага се, че той е дал името на днешния Слънчев бряг.Уточняващият текст и снимки са от от екскмета на Община Несебър Васил Киров.   

    5_02* 5 В навечерието на 90-я рождения ден на доайена на българския туризъм Петър Дойчев /род.на 19.09.1924 в Бургас/  кметът на Община Несебър Николай Димитров посети юбиляря на домашния му адрес в столицата.
    В знак на особено уважение към кавалера на орден „Стара планина” кметът му връчи почетния знак на Община Несебър и специалния албум по случай 30-годишнината от обявяването на Старинен Несебър за обект под егидата на ЮНЕСКО.Рожденникът му върна жеста с автограф на книгата си “Живот,отдаден на туризма”.

                                                                       

    Print Friendly

    Автор: Максим МОМЧИЛОВ


    • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *