Путин и Си Дзинпин знаят как да изкривят информационната среда на западните демокрации, за да преувеличат важността и значението на собствените си държави. Всъщност западните демокрации са много по -слаби, отколкото самите те предполагат, коментира за френското списание Le Nouvel Observateur Петер Креко, директор на Института за политически капитал в Будапеща.

През юли в международната преса изтече информация: документ от Кремъл, който предполага, че президентът Владимир Путин лично е разпоредил на руските власти да се намесят в президентските избори в САЩ през 2016 г. Това не беше кой знае каква новина. Докладът на Мюлер и американските разузнавателни агенции вече бяха предоставили доказателства по този въпрос. Този епизод обаче свидетелства за изключително рядък факт: теч в Кремъл. И макар че никой не може да бъде сигурен в самоличността на автора на този документ, ясно е, че Кремъл се възползва от дебата, който течът повдигна, тъй като позволи да се афишира за пореден път колко дързък е Путин в опита си да повлияе на резултатите от президентските избори в една от най -развитите демокрации в света.

Алексей Навални, руски политически затворник и лидер на опозицията, разбира много добре сметките на Кремъл. През 2019 г. той се пошегува пред Financial Times: „Можете да похарчите 500 000 долара за реклама във Фейсбук и… целият естаблишмънт в една огромна западна страна ще се развика, че има намеса, дори ако истинският ефект от тези реклами е смехотворен. За минимални инвестиции стигате до първите няколко страници и увеличавате силата си. Според него най-голямото постижение на усилията на Кремъл за онлайн намеса е да накара хората да повярват, че Путин може да манипулира Запада – и няма значение дали има реалния капацитет за това.

Геополитическият ред очевидно се променя и възприятията се променят по-бързо от реалността. През последните години авторитарните управници успяха да преувеличат ролята си в делата на други държави несравнимо по-ефективно от техните либерално-демократични съперници. Често това е страничен продукт или компонент на т.нар. „остра сила“, която пробива и изкривява информационната среда на нарочените държави, често за да стане ясно, че авторитаризмът изпреварва демокрацията. Тези усилия създават впечатление за авторитарно всемогъщество, когато в действителност тези правителства са всичко друго, но не и всезнаещи.

Примерът на пандемията

Как общественото възприятие стана толкова изкривено? Вземете пандемията с COVID-19. Според доклад на Центъра за глобално взаимодействие към Държавния департамент на САЩ (Global Engagement Center), рефренът на Китай, Иран и Русия противопостави предполагаемо ефективното справяне на авторитарния Китай с пандемията на фиаското, наблюдавано в демократичните САЩ. В действителност Пекин задържа информация, за да създаде измамно впечатление за успех срещу вируса. Кадри на супер болница в Ухан, построена „за шестнадесет часа“, бяха разпространени широко в интернет, въпреки че факт-чекърите разкриха измамата. По същия начин московската пропаганда похвали руските научни постижения като ваксината „Спутник“. Но въпреки, че Русия се рекламира като спасител на света, нейната здравна система се разпада с нарастването на смъртността. Авторитарните информационни политики не се ограничават до такива измислици. Китай изпрати маски и респиратори в други страни, а руски здравни работници посетиха Италия. Но въздействието на тези инициативи е силно преувеличено от авторитарните сили и от възприятието на европейската общественост.

Пропастта между възприятие и реалност

В деветте държави, в които Европейският съвет по външна политика (ECFR) направи проучване, мнозинството е съгласно, че ЕС е „некомпетентен по време на пандемията“. В Италия 25% от респондентите посочват Китай като най-полезен съюзник в кризата, докато само 4% сочат ЕС. И все пак в количествено отношение усилията на Пекин и Москва бледнеят пред помощта от Брюксел: фондът за борба с COVID-19 на ЕС е предоставил на Италия 27 милиарда евро…

По същия начин, със скромни инвестиции в ключови сектори, авторитарните страни увеличават икономическото си значение и разяждат институционалната рамка на демокрацията. В Сърбия например 40% от анкетираните в друго проучване заявяват, че Пекин е основният източник на помощ за тяхната страна. Основният истински донор – ЕС – даде 1,8 милиарда евро през 2020 г., докато Китай даде само 6,6 милиона евро от заложените 56 милиона! И все пак сръбският президент нарече Пекин „най-честният и надежден приятел на страната си“. А сръбските политици са възприели по заповед на Пекин политика, която може да подкопае плановете за членство на Сърбия в ЕС.

И във военно отношение авторитарните държави изкривяват образа на своята власт и влияние: руската пропаганда претендира за малко вероятната победа в традиционната желязна прегръдка с НАТО. Това работи в Унгария, където възприемането на руската мощ е силно преувеличено. Повече от две трети от анкетираните в проучване на Института за политически капитал надценяват военните разходи на Русия. Мнозина смятат, че те надвишават военните разходи на САЩ (които всъщност са десет пъти по-високи!), както и военните разходи на Китай (които всъщност са четири пъти по -високи!).

Подобна информация намира възприемчива аудитория в много страни от ЕС. Анти-естаблишмънт политиците и евроскептиците в демократичните държави се превърнаха в пратеници на авторитарната пропаганда, правейки я по-могъща. Унгарският премиер Виктор Орбан рязко преувеличи разходите за унгарската икономика от санкциите на ЕС срещу Русия (и руските контрасанкции), като по този начин помогна да се очертае нереална картина на икономическата тежест на Москва. Тези преувеличени възприятия на авторитарна власт и влияние могат да подтикнат политиците да приемат пропекинска и промосковска политика в името на прагматизма и да приветстват нови инвестиции от тези две държави.

Западните системи са по-малко привлекателни

Възходът на авторитарните режими би бил по -малко успешен, ако западните демократични модели бяха толкова привлекателни, колкото бяха навремето. От 2016 г. нивото на глобално одобрение на американското световно лидерство е намаляло с повече от 15% – и през 2019 г. то е почти наравно с Русия и Китай на 33%, според социологическо проучване на Gallup. Щурмът на Капитолия на САЩ на 6 януари допълнително ерозира имиджа на САЩ – и Запада – като „фар на демокрацията“.

За да се спре това явление, защитниците на свободата и основните човешки права трябва да говорят за силите на демокрацията. Макар че е важно да се признаят реалните заплахи, които авторитарното влияние представлява за демокрацията, коментаторите трябва да избягват изпадането в сензационизъм. Слабостите на автократичните модели на Пекин и Москва също заслужават повече внимание. Ако обществеността не си възвърне доверието в либералната демокрация, привлекателността на алтернативните модели на управление ще се увеличи, което ще увеличи риска от авторитарни злоупотреби и дори отнемане на власт. Ефективният отговор на авторитарната инфлация изисква едно нюансирано и предпазливо послание – такова, което се справя с предизвикателствата, пред които са изправени автокрациите, без да помага на техните пропагандисти да нарисуват деморализираща картина на отслабване на демокрацията и възход на авторитаризма.