Първата маратонска сесия с въпроси и отговори на руския президент Владимир Путин с руската общественост и журналисти след пълномащабното нахлуване в Украйна се съсредоточи не толкова върху президентските избори през март, колкото върху продължаващата война. Що се отнася до гледната точка на руското ръководство, конфронтацията със Запада е в повратна точка: украинската контранастъпление се провали, Русия е по-уверена от всякога, а пукнатините в западната солидарност се разширяват, пише Татяна Становая за Фондация Карнеги за международен мир.

От лятото насам Путин демонстрира много по-оптимистичен тон, смекчавайки ядрената реторика и заплахи. Той използва своето телефонно предаване по директна линия не толкова, за да печели точки преди изборите, колкото да представи на световната общност една „нова“ Русия и да покаже ясно на Запада, че е време да преосмисли своята политика.

Президентът е оптимист. Според него контраофанзивата на Украйна се срина и Русия отново атакува на широк фронт, дори и да не се виждат големи териториални придобивки. Нито има признаци, че хората, желаещи да отидат и да се бият, свършват: Путин каза по време на въпросите и отговорите, че не е необходима нова мобилизация, тъй като близо половин милион войници са подписали договори.

Нехарактерната миролюбива реторика на руския лидер имаше за цел да подчертае увереността в неговото предимство над врага: военно превъзходство над Украйна и морално, историческо и геополитическо превъзходство над Запада. Очевидно Путин смята, че Западът е изпаднал в задънена улица и търси нова стратегия, отваряйки прозорец на възможност да говори за изход от ситуацията.

Путин се опита да внуши на Запада, че Русия при всички случаи ще постигне всичките си цели: не само капитулацията на украинските въоръжени сили, но и установяването на проруски режим в Украйна (това всъщност се има предвид под “ денацификация“). Освен това Югоизточна Украйна ще стане част от Русия. Единственият въпрос, намекна президентът, е каква цена ще плати Западът, за да протака преразглеждането на подкрепата си за Украйна.

Путин също намери време по време на четиричасовото телевизионно събитие, за да разгледа други външнополитически въпроси, ефективно използвайки отговорите си, за да представи новото позициониране на Русия в света. Това позициониране се състои от три ключови елемента.

Първо са така наречените „традиционни ценности“, които вече не се ограничават до вътрешната политика. Русия се опитва да се превърне в модел на консервативна цивилизация за други страни, включително западните. „Знам, че… в много други градове в Европа и в Съединените щати, да не говорим за други части на света, много хора вярват, че правим всичко както трябва“, каза Путин по време на събитието. С други думи, „традиционните ценности“ вече са още един начин за него да участва във вътрешнополитическите дискусии на други държави, особено на Запад.

Вторият елемент се състои в това да играе ролята на защитник на геополитическата справедливост. Войната в Газа даде възможност на Путин да представи руската инвазия в Украйна в нова светлина. Докато Западът си затваря очите за военната операция на Израел, Путин излага все по-промирна реторика, която е просто още един начин да се изиска Западът да спре подкрепата си за Украйна.

Третият и последен елемент от новия международен имидж на Русия е представянето й като наистина суверенна държава. Това може да изглежда всичко друго, но не и ново, но сега Путин съставя геополитически шаблон за износ, в който суверенитетът включва икономика, която е имунизирана срещу външни финансови инструменти, общество, което е защитено от външни идеологически влияния и стабилна политическа система, консолидирана около определен геополитически консенсус, както и силна армия, служби за сигурност и т.н.

В този дух Путин призовава европейците да излязат от геополитическата сянка на Вашингтон, като дава за пример „пронационални“ (т.е. удобни за Москва) лидери като унгарския Виктор Орбан и словашкия Роберт Фицо.

Междувременно риториката на президента по отношение на самите Съединени щати беше необичайно помирителна. „Готови сме да изградим отношения със Съединените щати. Вярваме, че Америка е важна страна на световната сцена“, каза Путин. Той също така каза, че Москва поддържа диалог с Вашингтон за връщането на лишените от свобода американски граждани Евън Гершкович и Пол Уилън. „Изглежда, че говорим на език, който е ясен един на друг“, каза Путин, но добави, че американската страна „трябва да ни чуе“.

Противно на очакванията, въпросите и отговорите с членове на обществеността и журналисти не бяха наистина използвани от Путин за кампания преди изборите през март. Не бяха дадени мащабни обещания, но беше казано много, което разкрива логиката на вътрешнополитическите решения на Путин.

За разлика от предишни събития, Путин беше изненадващо неохотен да се ангажира с оплаквания от членове на обществеността и почти винаги заемаше страната на властите. Той не се съгласи, че цените на комуналните и жилищните услуги растат с несправедливи темпове или че пенсиите не издържат на инфлацията. Дори рязко покачващите се цени на яйцата, за които той се извини, бяха отдадени от президента на пазарните условия. С други думи, Путин се държеше не като кандидат, готов да каже всичко, за да получи одобрение, а като лидер, който не е длъжен на никого.

Путин не чувства нужда да се бори, за да спечели хората: той вече има тяхната подкрепа. Той не се смята за политически уязвим, така че няма нужда да прави всичко възможно, за да повиши рейтинга си. Кремъл няма да търси никакви предизборни победи – военни или други – преди вота през март.

Нито имаше индикации за потенциални промени. Въпреки някои отделни пропуски, като цяло изглежда, че президентът е доволен от работата на правителството, централната банка, министерството на отбраната и правоприлагащите органи. Дори и да има рокади след изборите, те ще бъдат насочени не към коригиране на курса на страната, а към удвояване.

От телевизионното шоу стана ясно, че приоритет за петия президентски мандат на Путин ще бъде военното и патриотичното възпитание. Руският лидер многократно каза, че „войните се печелят от учителите“. Това означава, че политизацията и милитаризацията на образователната система тепърва ще набират скорост, заедно с наклона към консерватизма.

Като цяло събитието показа, че времето на военна несигурност отмина и новата реалност се стабилизира. Русия е консолидирана нация във война и нито Украйна, нито Западът могат да променят ситуацията на фронта сега, поне що се отнася до Москва. Съответно Путин планира да седи и да чака Западът да преразгледа политиката си и да започне да търси възможности за приобщаващ диалог.

Изпращането на сигнал, че Русия е готова за такъв диалог, беше една от основните цели на събитието. И все пак е съвсем очевидно, че никой на Запад няма да приеме предложения от Москва, отправени от позиция на сила. Това означава, че предстои нова спирала от конфликти.

ISW: Путин за войната в Украйна – все същите цели и шаблонни твърдения

Това се посочва в дневния анализ за ситуацията в Украйна на Института за изследване на войната