От самолета на път за Рим, папа Франциск отговори на въпроси на журналисти. Пред представителя на македонската медия МРТ, Биляна Жеревска, той коментира, че България и Северна Македония са две напълно различни нации, съобщава „Католик хералд“.
Папата коментира, че „това са две напълно различни нации. България е нация с традиции от векове. Македония, от друга страна, има традиция от векове, но не като държава: като народ, който в крайна сметка се е превърнал в нация… Това е красива битка! За нас християните, Македония е символ на влизането на християнството на Изток. Християнството е влязло на Изток през всички вас… тези македонци, които се явили на Павел в съня му: „ела при нас, ела при нас.“ Той заминава за Азия, това е загадка, която се обажда… И македонският народ се гордее с това, те не губят възможността да кажат, че християнството е влязло в Европа през нас, през нашата врата, защото Павел е бил призован от македонец“.
„България трябваше да се бори толкова много за своята идентичност като нация. Самият факт, че през 1800-те, повече или по-малко, 200 000 руски войници загинаха, за да си върнат независимостта от ръцете на турците… мислим за това какво означава 200 000. Толкова много се борят за независимост, толкова много кръв, толкова мистика, за да се намери консолидация на идентичността“, допълва папата.
Папа Франциск: България винаги е била мирен мост между Изтока и Запада
Бог да благослови България!
„Македония имаше самоличност и сега тя я консолидира като народ, с малки и големи проблеми, като името й, както всички знаем. И двете имат християнски, православни, католически и мюсюлмански общности. Процентът на православните е много силен както с малкото мюсюлмани, така и с по-малко католици, в Македония повече от България. Нещо, което видях и в двете нации, е доброто отношение между различните религии. В България го видяхме в молитвата за мир“, коментира папа Франциск.
По думите му, „това е нормално и красиво нещо за българите, защото те имат добро отношение, всеки човек има право да изразява своята религия и има право да бъде уважаван. Това ме докосна. Тогава диалогът с патриарх Неофит беше красота… той е Божий човек, велик Божий човек„.
„В Македония бях поразен от фраза, която президентът ми каза: „Тук няма религиозна толерантност, има уважение“. Те имат уважение. В свят като този, уважението се пропуска много. Зачитането на човешките права, ние пропускаме уважение към толкова много неща, зачитането на децата, на възрастните хора“.
Папа Франциск от Скопие: Северна Македония свързва Изтока и Запада
„С древни църкви, християнско присъствие от апостолски времена, Северна Македония отразява цялата дълбочина и богатство на нейната хилядолетна култура“
Журналистът от хърватското издание „Вечерни лист“ Силви Томашевич коментира, че Националните православни църкви не винаги са съгласни помежду си и като пример, не са признали македонската църква, а когато трябва да критикуват католическата църква, те винаги са в унисон, например сръбската църква не желае кардинал Степинак да бъде канонизиран.
Папа Франциск обясни, че „като цяло отношенията са добри и има добра воля. Мога да ви кажа искрено, че съм срещнал божии мъже сред патриарсите. Неофит е Божий човек, който нося в сърцето си, Илия II от Грузия е Божий човек, Вартоломей е Божий човек, Кирил е Божий човек. Те са велики патриарси … между патриарсите открих братя и някои… не искам да преувеличавам, но бих искал да използвам думата „светци“ и това е важно„.
„Има и исторически неща между нашите църкви, някои стари неща, например днес президентът (на Северна Македония) ми каза, че източната схизма започва тук, в Македония„, коментира папата.
Отношенията между БПЦ и католическата църква са балансирани
Според дякон Иван Иванов те са в рамките на дипломатическия диалог
„Сега папата идва за първи път, за да преодолее схизмата, не знам, но да кажа, че сме братя, защото не можем да обожаваме Святата Троица без ръце, обединени като братя. Това е не само моето убеждение, но и на патриарсите – всички„.
„Канонизирането на Степинак е исторически случай. Той е добродетелен човек за тази Църква, която го е провъзгласила за благословен … Но в даден момент от процеса на канонизация има неясни точки, исторически моменти и аз трябва да подпиша канонизацията, това е моята отговорност, молех се, размислях, питах за съвет и видях, че трябва да попитам Иреней, велика патриарх, за помощ. Направихме историческа комисия заедно и работихме заедно, и аз и Иреней се интересуваме от истината. Кой се подпомага от декларация за святост, ако истината не е ясна?“, обяснява папата.
Папа Фрнациск добави, че на първо място е създадена комисия, която дава своето становище. „Те изучават други източници, задълбочавайки се в някои точки, така че истината да е ясна. Не се страхувам от истината. Страхувам се от Божия съд„.
София – Urbi et Orbi*
Посещението на папа Франциск в България бе с огромно политическо значение. В същото време, погледнато от духовна гледна точка, си остава парад на светската суета, пише Димитър Петров
