Депутатите в Северна Македония одобриха новото правителство, доминирано от националисти, на премиера Християн Мицкоски, чиято партия спечели парламентарните избори през май, разчитайки на гнева на избирателите от бавния темп на интеграция в Европейския съюз.

Това съобщи „Ройтерс“.

След трето гласуване и технически проблем с тока крайният резултат беше 77 гласа „за“ и 22 „против“ в 120-местния парламент, където управляващата коалиция се състои от партията на Мицкоски ВМРО-ДПМНЕ, албанския алианс ВЛЕН/ВРЕДИ и ЗНАМ, етнически македонски отцепник от Социалдемократическата партия (СДСМ).

Обявявайки сесията за „историческа“, Мицкоски, който е в първия си мандат като премиер, заяви пред депутатите, че е време да „запретнат ръкави и да започнат да решават проблемите в страната“.

Той заяви, че на неговото правителство, съставено от 20 министерства, няма да са необходими 100 дни, за да покаже резултати в реформите, а ще започне веднага да работи за привличане на нови инвестиции, намаляване на данъците и увеличаване на пенсиите и заплатите.

Мицкоски заяви, че правителството ще остане ангажирано с европейската интеграция.

„Продължаваме да стоим заедно с нашите партньори от ЕС и заедно ще хармонизираме общата външна политика с ЕС„, каза той и добави, че страната му ще продължи да подкрепя защитата на Украйна от руската инвазия.

Без ток и парламентът в Скопие не избра новото правителство

Политически страсти край Вардар

Но Мицкоски заяви също така, че договорената по-рано сделка за уреждане на спора с България чрез промяна на конституцията за признаване на българско малцинство „няма да мине и няма да има конституционни промени, докато аз съм тук“.

Депутати от опозицията изразиха съмнение в способността на новото правителство да изпълни обещанията от програмата си, като обвиниха Мицкоски, че е манипулативен и пази в тайна предлаганите реформи.

ВМРО-ДПМНЕ е в опозиция от 2017 г., когато правителството на Никола Груевски беше свалено след изборите през 2016 г. заради предполагаема корупция и заменено от ръководеното от СДСМ правителство.

Мицкоски: Конституционното име е Северна Македония и като премиер се съобразявам с него

След скандала с клетвата на новия президент на страната, лидерът на ВМРО-ДПМНЕ настоя тази тема да бъде приключена

Никола Груевски, десен националист, който избяга от страната през 2018 г., след като беше осъден на две години затвор по обвинения в корупция, получи политическо убежище в Унгария.

След като бойкотираха ВМРО-ДПМНЕ през последните години поради опасения, че националистическите ѝ пристрастия могат да навредят на отношенията със съседните на ЕС Гърция и България и на кандидатурата на страната за членство в ЕС, избирателите се обърнаха от ляво на дясно в знак на разочарование от бавното развитие и забавянето на интеграцията в ЕС.

Мицкоски: Двустранен договор да бъде част от преговорна рамка с ЕС е прецедент

Промените в Конституцията ще се правят, след като Северна Македония стане член на Общността

Мицкоски на няколко пъти нарече 2-милионната балканска държава просто Македония, без да казва пълното ѝ име Северна Македония, което предишното правителство промени под натиска на Гърция, която твърдеше, че името предполага териториални претенции към едноименната гръцка провинция.

Гърция вече предупреди, че може да попречи на кандидатурата на Северна Македония за присъединяване към ЕС, след като новоизбраният президент на съседката ѝ Гордана Силяновска-Давкова също нарече страната си „Македония“, което отново разпали спора с Атина за името.

МВнР: България няма нови условия към РСМ, но иска да види напредък по старите

Според Външно е особено опасно манипулативното представяне на условията от 2022

Припомняме, т.нар. френско предложение, с което договореното между РСМ и България за промяна на Конституцията и вписването на българите като малцинство, бе гласувано от 47-то Народно събрание и стана част от Преговорната рамка за членство в Европейския съюз за югозападната ни съседка. Самото предложение бе прието със 170 гласа „за“, подкрепено ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, Демократична България и ДПС, против бяха от „Възраждане“ и „Има такъв народ“, а БСП се въздържаха. Гласуването обаче се превърна и у нас в разделителна линия, тъй като след него последва оттегляне на ИТН от правителството на Кирил Петков и успешен вот на недоверие.