Посещение на заместник-председателя на Европейската комисия Кристалина Георгиева в България, 3 – 4 юни 2016 г
Заместник-председателят на Европейската комисия с ресор бюджет и човешки ресурси г-жа Кристалина Георгиева ще бъде на посещение в България на 3 и 4 юни 2016 г.
На 3 юни, петък, г-жа Георгиева ще участва в дискусията „Планът Юнкер – нови възможности за инвестиции в България“, организирана от вестник „Стандарт“. Във форума ще вземат участие също вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева, министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова, председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев, депутати и предприемачи. Дискусията ще се проведе в хотел „Маринела“, София, от 9 до 11 часа.
На 4 юни, събота, Кристалина Георгиева ще гостува на град Елена, където ще се срещне с ученици и младежи в рамките на инициативата на Европейската комисия „Отново на училище“. Тя ще сподели как вижда „Моята България в нашата Европа“, като участниците в събитието също ще могат да разкажат как според тях страната ни да стане по-добро място да живот, работа и развитие.
По време на гостуването си в Елена Георгиева ще участва и в Шестата родова среща на рода Кършовски. Събирането на революционния еленски род, от който произлиза и г-жа Георгиева, е посветено на 140-тата годишнина от Априлското въстание. Гостите на Елена ще почетат паметни места и манастири в града и околностите му, свързани с подготовката на Априлското въстание в Първи революционен окръг. В срещата за поредна година ще се включат и потомци на други видни еленски родове, участвали в народоосвободителните борби през Възраждането, сред които наследниците на Хаджи Йордан Брадата и йеромонах Сергий Плаковски, съзаклятници във Велчовата завера през 1835 г.
Допълнителна информация:
Европейската инициатива „Отново на училище“
Инициативата „Отново на училище“ се организира ежегодно от Европейската комисия в България.
Целта й е да направи Европейския съюз по-близък до своите млади граждани. Служители на европейските институции, младежкият екип Европа, информационните центрове „Европа Директно“ участват в нея като доброволци – връщат се в завършеното от тях училище или посещават проявило интерес училище, за да представят своята работа и да разкажат какво означава Европейският съюз за хората.
Родът Кършовски и Иван Кършовски (1839 – 1914 г.)
Според преданието родоначалник на видния еленски род Кършовски е търновският болярин Кършо, който оцелява при падането на Търновското царство под турско робство през 1393 г. и продължава борбата срещу поробителите.
Най-изявеният представител на рода е Иван Кършовски (1839 – 1914 г.). Той е български революционер, книжовник, общественик и журналист. Бил е четник при войводата Панайот Хитов, съратник на Васил Левски, а след Освобождението участник в Учредителното и I Велико Народно събрание, учредител на Българското книжовно дружество, прераснало в Българска академия на науките.
Роден е в град Елена. Участва в Първата и Втората български легии и е сред основателите на БРЦК през 1869 г. Именно в писмо до него от 20 юни 1871 г. Левски пише заветните думи: „За Отечеството работим, байо, кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и все наедно да вървим, ако ще бъдем хора.”
Двама от братята му също са участници в събитията от Априлската епопея. Сава е председател на Революционния комитет в Елена, а Йордан участва в Ботевата чета.
Иван Кършовски е изключително ерудирана личност и истински полиглот. Владее 7 чужди езика: турски, гръцки, руски, сръбски, румънски, немски, френски и прави преводи. Редактира и издава на румънски език вестниците „Вултурул“ („Орел“) (1876) и „Индепенденца национала“ („Национална независимост“) (1877).
След Освобождението от османско иго е съдия, адвокат. Член на Либералната партия. От 1881 г. живее със семейството си в София, където е адвокат и се занимава с журналистическа дейност. Редактор е на вестниците „Струма“ (1889), „Вардар“ (1889-1891), “Юнак” (1898-1900). Същевременно сътрудничи на българския и румънския периодичен печат. Издава книгите „Нова българска Света гора. Бузлуджа” (1898), „Неразбранщина” (1899), „Румъно-българско скарвание и истинските му причини” (кн. 1-3, 1900).
Умира в София на 1 март 1914 г.
