Източник: iStock
България не отговаря на критериите за влизане еврозоната. Това стана ясно от конвергентия доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ). Финансовата институция отбелязва, че страната ни покрива три от Маастрихтските критерии, но не и този за инфлацията. Инфлацията у нас е доста над допустимата стойност.
Редовният конвергентен доклад за страните членки извън еврозоната отчита ограничен напредък по отношение на икономическото сближаване на България, Румъния, Полша, Унгария, Чехия и Швеция с еврозоната от 2022 г. Насам. Според ЕЦБ това се дължи главно на трудни икономически условия.
През последните две години разглежданите държави бяха засегнати от последиците от нахлуването на Русия в Украйна, което доведе до значително отслабване на икономическата активност и рязко нарастваща инфлация. Държавите с история на по-висока енергийна зависимост и по-силни търговски връзки с Русия бяха най-засегнати. В бъдеще се очаква икономическата активност да се засили във всички разглеждани страни, но геополитическото напрежение и рисковете замъгляват икономическите перспективи, се посочва в доклада.
Що се отнася до критерия за ценова стабилност, пет от разглежданите държави, България, Чехия, Унгария, Полша и Румъния, регистрират средни темпове на инфлация доста над референтната стойност от 3,3%. В Швеция инфлацията е малко над референтната стойност.
За Еврозоната трябва доверие, предупреждава Йотова
Тя призова да не се допускат двойните стандарти, както с Шенген
Референтната стойност се основава на трите държави членки с най-добри резултати през последните 12 месеца, т.е. Дания (1,1%), Белгия (1,9%) и Нидерландия (2,5%), като се вземат техните средни нива на инфлация през последните 12 месеца и добавяйки 1,5 процентни пункта. Финландия беше изключена от това изчислението, уточняват от ЕЦБ.
Фискалният дефицит през 2023 г. се е подобрил в сравнение с нивото си от 2021 г. в четири от страните, обхванати в този доклад, благодарение на икономическото възстановяване след пандемията и постепенното премахване на мерките за фискална подкрепа. Това подобрение обаче беше частично ограничено от икономическото въздействие на войната на Русия срещу Украйна, включително по-слабата икономическа активност и мерките на фискалната политика, предприети в отговор на високите цени на енергията. През 2023 г. Чехия, Унгария, Полша и Румъния надхвърлиха референтната стойност на дефицита от 3% от БВП. Съотношението държавен дълг към БВП през 2023 г. е под референтната стойност от 60% във всички разглеждани държави с изключение на Унгария. През 2024 и 2025 г. се очаква бюджетното салдо да продължи да надвишава референтната стойност в Унгария, Полша и Румъния.
Румъния продължава да бъде обект на процедура за прекомерен дефицит, която беше открита през 2020 г. На 19 юни 2024 г. Европейската комисия установи, че Румъния не е предприела ефективни действия за прекратяване на своя прекомерен дефицит. Наскоро Комисията заключи също, че Унгария и Полша не са изпълнили критерия за държавния дефицит съгласно Пакта за стабилност и растеж. Комисията ще препоръча на Съвета на ЕС да отвори процедури за прекомерен дефицит за тези страни.
И през май не спазваме инфлационния критерий за Еврозоната
ЕК и Еврогрупата са показали, че не са склонни на прецеденти в полза на България
По отношение на валутния критерий във валутния механизъм (ERM II) участва само българският лев. България се присъедини към ERM II със съществуващия валутен борд като едностранен ангажимент през юли 2020 г. Това споразумение за участие в ERM II се основава на редица политически ангажименти, поети от българските власти. В момента България работи за изпълнение на тези политически ангажименти, включително чрез укрепване на своята рамка за борба с изпирането на пари.
По отношение на конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти, три от шестте разглеждани държави, Полша, Румъния и Унгария, регистрират дългосрочни лихвени проценти над референтната стойност от 4,8%, отбелязва ЕЦБ.
Силата на обществените и икономически институции е важен фактор за устойчивостта на конвергенцията във времето. С изключение на Швеция, показателите, публикувани от международни организации, показват, че качеството на институциите и управлението в разглежданите страни остава по-слабо, отколкото на други места в ЕС, се посочва в конвергентния доклад.
Що се отнася до съвместимостта на националното законодателство с Договорите и Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, пет от шестте разглеждани държави не са напълно съвместими с изискванията за приемане на еврото. По отношение на законодателството на България, докладът заключава, че нейното национално законодателство е в съответствие с Договора и Устава, предмет на условията и тълкуванията, изложени в съответната оценка на страната.
Докладът за конвергенцията на ЕЦБ прави преглед на икономическото и правно сближаване на държавите-членки на ЕС извън еврозоната с дерогация на всеки две години или по искане на конкретна държава. Той оценява степента на устойчиво икономическо сближаване с еврозоната, дали националното законодателство е съвместимо с правната рамка на ЕС и дали законовите изисквания са изпълнени за съответните национални централни банки.
Крайната дата за статистическите данни, включени в този доклад за конвергенцията, беше 19 юни 2024 г. Референтният период както за критерия за ценова стабилност, така и за критерия за дългосрочен лихвен процент е от юни 2023 г. до май 2024 г. За обменните курсове, референтният период е от 20 юни 2022 г. до 19 юни 2024 г. Историческите данни за фискалните позиции обхващат периода до 2023 г. Прогнозите се основават на икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2024 г. и най-новите програми за сближаване на засегнатите държави, както и друга информация от значение към перспективно изследване на устойчивостта на конвергенцията.
По-късно от БНБ съобщиха, че България напредва по пътя си към еврозоната. Банката отбелязва, че се очаква до края на годината България да покрие критерия за инфлация до края на годината и след това да поиска извънредни конвегентни доклади от ЕК и ЕЦБ, на базата на които възможно най-скоро да се вземе решение за датата на членство на България в еврозоната.
Главчев: България изпълнява всички критетрии за еврото, освен ценовата стабилност
Той е доволен, че е развенчал предизборната дъвка за ръста на пенсиите