Всеки четвърти европеец описва финансовото си положение като „несигурно“, повече от половината от населението в Европа вижда сериозен риск то да стане такова през следващите месеци, а 80% вече са били принудени да правят трудни избори за разходите си, съобщава в. „Гардиън“.

Докато кризата с разходите за живот, предизвикана от високите цени на енергията, необузданата инфлация и войната на Русия срещу Украйна, се изостря, проучване, проведено в шест страни за френската неправителствена организация Secours Populaire за борба с бедността рисува тревожна картина на един „континент на ръба“.

Повече от половината (54%) от над 6 000 души във Франция, Германия, Гърция, Италия, Полша и Великобритания посочват, че покупателната им способност е намаляла през последните три години – най-вече поради по-скъпите храни, горива, отопление и сметки за наем.

Най-силно засегнатата страна е Гърция, където 68% от анкетираните твърдят, че покупателната им способност е намаляла „много“ или „донякъде“ от 2019 г. Следват Франция (63%), Италия (57%), Германия (54%), Великобритания (48%) и Полша (38%).

Около 80% от анкетираните посочват, че вече са били принудени да направят значителни компромиси, като намаляване на пътуванията (62%) или отоплението (47%), вземане на заеми от приятели или роднини (42%), намиране на втора работа (40%) и пропускане на хранене (29%).

България е лидер по енергийна бедност в Европа

Близо 24% от населението са имали трудности с отоплението през 2021 г.

В шестте държави 64% заявяват, че „често“ или „понякога“ не могат да решат какво повече да съкратят, тъй като вече свили разходите си до каквото могат, 28% казват, че са надвишили разходите си до средата на месеца, а 27% често или понякога се страхуват да не загубят дома си.

Средно около 27% от анкетираните в шестте страни определят финансовото и материалното си положение като „несигурно“, т.е. „един неочакван разход може да промени всичко“, докато 55% посочват, че трябва да бъдат внимателни.

За мнозина бъдещето изглеждаше дори по-лошо: мнозинството от европейците (55%) смятат, че са изправени пред много или донякъде значителен риск от изпадане в несигурност през следващите месеци, като всеки пети (17%) оценява възможността за това като много висока.

Италианците и гърците са най-тревожни, съответно със 70% и 68% анкетирани, признали, че са много или донякъде загрижени. Около 47% от респондентите във Великобритания смятат, че рискът от несигурност е значителен, както и 42% от тези във Франция.

Енергийната криза разширява неравенствата в Централна Европа

Оттогава обаче перспективите се влошиха значително

Напрежението е било усетено най-вече от родителите, според проучването. 72% в шестте държави отбелязват, че са намалили собствените си развлекателни дейности (76%), фризьорски и козметични процедури (72%) и бюджет за дрехи (72%), за да запазят качеството на живот на децата си.

Почти половината от родителите (48%) в шестте държави признават, че редовно намаляват своята храна, за да нахранят децата си, докато 66% посочват, че са били принудени да ограничат дейностите на децата си, включително излети и ваканции.

Средно 49% – включително 50% в Обединеното кралство – от родителите казват, че се притесняват, че няма да могат да посрещнат нуждите на децата си в бъдеще, докато 33% отбелязват, че вече не са в състояние да гарантират, че храненето на децата им е толкова разнообразно, колкото биха искали.

Проучването показва поразителни разлики между страните по отношение на това кои групи се считат за най-застрашени от изпадане в бедност: пенсионери в Германия (61%), по-млади хора в Италия (57%) и семействата с един родител в Обединеното кралство ( 55%).

Ще има ли „хлебен бунт“ в Европа?

Бързото поскъпване на хляба, засегнало целия ЕС, може да прерасне в народни вълнения