Мръсният въздух, заради който около 11 000 българи преждевремнно напускат този свят, и липсата на канализация са най-големите предизвикателства пред България по отношение на изпълнението на политиките на ЕС по околна среда. Това е посочено в доклада за България, съобщиха от Европейската комисия.

В него е отбелязано, че страната ни постигна значителни подобрения на екологичните си показатели след присъединяването си към ЕС през 2007 г. досега. Най-големият ни успех е отличното качество на питейната вода и на водите за къпане.

Тревога обаче буди драстичното намаляване на видовете риба в Черно море от 26 на 6 за три десетилетия. Това се дължи основно на промишления риболов и навлизането на инвазивни видове.

Строителството в зоните от „Натура 2000“, слабото интегриране на политиката за опазване на природата и биологичното разнообразие в други секторни политики, слабата администрация, както и липсата на адекватни планове за управление и цели за защита на местата от „Натура 2000“ са някои от главните заплахи за природата и биологичното разнообразие в България, е посочено още в доклада.

Първите планове за управление на речните басейни показват наличие на значителни пропуски, които са видни от много ниските нива на свързаност и третиране на градските отпадъчни води, смята ЕК.

Проблемът за страната ни е, че макар българското законодателство правилно да отразява екологичните изисквания, договорени на равнище ЕС, на практика те не се прилагат, става ясно от документа.

Според ЕК с относително скромни усилия България би могла да се справи по-добре с проблемите. За целта е необходимо да се изпълнява приетият План за управление на отпадъците и Програма за предотвратяване образуването на отпадъци, включително мерките за закриване и възстановяване на всички депа за отпадъци, които не отговарят на изискванията и прилагането на принципа „плащаш, колкото изхвърляш“, което все още не се прави.

Нужно е още интегриране на политиката за опазване на природата и биологичното разнообразие в други секторни политики и определяне на природозащитни цели и мерки за адекватната защита на обектите по „Натура 2000“ и тяхното ефективно управление, смята ЕК.

11 000 българите умират преждевременно заради мръсния въздух

Българите дишат най-мръсния въздух в целия ЕС. въпреки че като цяло концентрациите на фини прахови частици са намалели през годините, те остават много по-високи от граничните стойности, определени от ЕС и Световната здравна организация за защита на здравето на населението.

Това прави България държавата в ЕС с най-висок дял на външни разходи, свързани със замърсяването на въздуха, което води до загуба на над 2 милиона работни дни и над 11 хиляди случая на преждевременна смърт годишно, е посочено в доклада на ЕК.

Управление на отпадъците – добър план, но не се изпълнява

България трябва да наблегне на изпълнението на задължението си за разделно събиране на битовите отпадъци, за да се увеличат нивата на преработка и да даде приоритет на разделното събиране на биологичните отпадъци, е посочено още в доклада.

Една четвърт от отпадъците у нас се рециклират, докато средно за ЕС делът им е 44%. Най-малко отпадъци се рециклират в Словакия 12%, а най-много в Дания – 64%, сочат данните в доклада, които са за 2014 г.

ЕК препоръчва приоритетно да се вземат мерки за закриване на депата за отпадъци, които не отговарят на изискванията, и да се приложи принципът „плащаш, колкото изхвърляш“.

Значително намаление на рибния запас в Черно море

Рибният запас в Черно море е намалял значително през последните три десетилетия, като разнообразието на рибите за търговски улов от около 26 вида е спаднало драстично до само 6 вида. Това влошаване е в резултат на еутрофикацията (много водорасли), въвеждането на инвазивни видове и прекомерния риболов, е посочено в доклада.

Основната заплаха за Черно море са наземните източници на замърсяване, включително органични вещества, идващи от река Дунав.

Защитените зони „Натура 2000“

България трябва да завърши процеса на определяне на специалните защитени зони от мрежата Натура 2000, иска още ЕК.

Страната ни трябва да въведе природозащитни цели и мерки за местата, да осигури достатъчно ресурси за да запази и възстанови видовете и местообитанията.

Речните планове със значителни недостатъци

Съгласно първите планове за управление на речните басейни само 47.2 % от естествените повърхностни водни обекти са с добро или високо екологично състояние, а 34 % от силно модифицираните или изкуствените водни обекти имат добър или висок екологичен потенциал.

Значителните недостатъци в тези планове обаче показват пропуски в системата за мониторинг, оценката на вредните въздействия и методологиите за класификация на състоянието на водните обекти. В резултат на това има висока степен на несигурност по отношение на вредните въздействия и състоянието и ефективността на програмите от мерки, е посочено в доклада на ЕК.

По отношение на питейната вода обаче България постига много високи нива на съответствие( 99-100 %) за микробиологичните, химичните и индикаторните параметри, определени в Директивата за питейната вода.

България поддържа и достатъчно качество при 96.8 % от водите за къпане, макар че се наблюдаван лек спад до 71.3 % при водите с отлично качество, е отбелязано в доклада на ЕК.

Екоданъците под средното ниво от ЕС

Високата енергийна интензивност на българската икономика обуславя по-висок от средния дял на приходите за екологично данъчно облагане чрез енергийното данъчно облагане.
Въпреки това екологичната насоченост на данъчната система остава под въпрос, тъй като делът на приходите от данъци за замърсяване е под средния дял за ЕС, е посочено в доклада на ЕК.

Правилното прилагане на съществуващите екологични данъци въз основа на принципа „замърсителят плаща“, включително и за замърсяването на въздуха, депонирането на отпадъци и енергийните източници, може да помогне за промяната на поведението на данъкоплатците и да допринесе за постигането на екоцелите, смята Брюксел.

Компенсирането, поне частично, на увеличаването на енергийното данъчно облагане с мерки за ефективност на ресурсите би могло да задържи ниско ниво на общите разходи за потребителите на енергия, както и да намали високите сметки за енергия за крайните потребители, е посочено още в доклада.

Корупция и недоверие в съдебна система

Нестабилните политики и липсата на доверие в основни обществени институции като съдебната система са значителни пречки пред инвестициите в българската икономика.

Корупцията продължава да бъде сериозен проблем и отговорът на националните органи на този проблем продължава да се възпрепятства от слабите и фрагментирани институции, смята ЕК.

България изостава с изпълнението на Директивата INSPIRE, която би осигурила благоприятна рамка за активно разпространение на информация относно околната среда сред обществеността.

Директивата INSPIRE цели създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европа в подкрепа на екологичните политики на Общността и политиките и дейностите, които могат да окажат въздействие върху околната среда. Законът за достъп до пространствени данни транспонира Директивата INSPIRE в националното ни законодателство.

Брюксел да прави проверки дали екозаконодателството се прилага

Прегледът на изпълнението на политиките в областта на околната среда в 28-те страни от ЕС показва, че европейците искат постигане на общи решения, които да бъдат последвани от бързо и ефикасно прилагане.

Незадоволителното прилагане на политиките за околна среда генерира високи обществени, икономически и екологични разходи и създава неравностойни условия за бизнеса.

Над 75 % от европейските граждани смятат, че екологичното законодателство на ЕС е необходимо за опазването на околната среда в тяхната държава, а близо 80 % от тях споделят

мнението, че институциите на ЕС трябва да могат да проверят дали екологичните закони се прилагат правилно в държавата им, показва допитване на „Евробарометър“.