Удмуртия е субект в състава на Руската Федерация. Граничи с Кировска област, Пермски край, Башкортостан и Татарстан. Удмуртската република е част от Приволжския федерален окръг и Уралския икономически район на Руската Федерация. Разположена е в европейската част на Русия, западно от Урал, между реките Кама и Вятка. В Удмуртия има богати находища на нефт, оценявани на 820 милиона тона (данни от 2002 г.).
Годишно се добиват по около 7-8 милиона тона, повечето – за износ. Над 40% от територията на страната е покрита с гори. По данни от 2001 г„ населението е 1 570 316 души, което е 1,08% от Руската Федерация (28-мо място). Урбанизацията е 69,60%.
Удмуртите са народ от угро-финска група народи. Голяма част от населението на републиката са руснаци – 53,3%. Значителни малцинства са татарите (109 218=6,96%), украинците (11 527=0,73%) и марийците (8 985 души). Малцинствата обаче са силно асимилирани от удмуртците. Официални езици са удмуртски и руски език.
Освен православните християни в Удмуртия има и привърженици на шаманизма. Административно Удмуртия се дели на 25 района: Алнашски; Балезински; Вавожски; Воткински; Глазовски; Граховски; Дебески; Завяловски; Иг-рински; Камбарски; Каракулински; Кезски; Кизнерски; Киясовски; Красногорски; Малопургински; Можгински; Сарапулски; Селтински; Сюмсински; Увински; Шаркански; Юкаменски; Яшур-Бодински; Ярски.
Стара Велика България е ранносредновековна държава с владетел Кубрат, съществувала около 30 г. след 632 г. в зоната на северното Причерноморие — днешна Украйна и Южна Русия. В някои източници Фанагория се сочи като столица на държавата. Тя представлява военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена, дотогава подчинени на Аварския и Западнотюркския хаганат при граници: на изток — река Кубан, на юг – Азовско и Черно море (без южен Крим), на запад — река Днепър, на север — река Донец.
Основните източници за историята на Велика България са хрониките на Йоан Никиуски от 6 век и по-късно на патриарх Никифор и Теофан Изповедник, писани в началото на IX век, като се предполага, че и двете са използвали общ по-ранен първоизточник. Края на 6 век протобългарите образуват начело с Органа (Орхана) т. нар. „Велико българско царство“ на територията на реките Дон и Волга със столица Фанагория, което на запад е влияно от аварите и на изток от западния тюрк (кок-тюрки) Тардус.
Орхан като оногур-хун има традиционно още „остригана глава“, но днес се смята за първият княз на „протобългарите“. Техният владетелски списък води обаче много назад и Ернак (синът на Атила) се смята за основател. Кан Органа застава около 610 г. начело на българското племе Утигури и през 617 г. успява да обедини Утигурите с другото българско племе Кутригури. През 619 г. Органа отива в Константинопол и сключва военно политически съюз с Византия.
През 628 г. Органа и племенникът му Кубрат от рода Дуло възстават против Аварския Каганат. През 629 г. те се освобождават, но все още са зависими от Западнотюркския хаганат. През 632 г. Оногурия се отделя от Западнотюркския каганат и като владетел остава Кубрат, който според Йоан Никиуски, през юношеските си години е израсъл в Константинопол и е покръстен като дете, и е „приятел“ на тогавашния византийски император.
За „Медиа Мост България и Четвърта Власт от Русия, Москва Борис Анзов
–
