Белгия е страната на компромисите. Самото й съществуване е компромис, между по-големите около нея. От създаването на държавата през 1830 г. белгийците са заети с правенето на държавни реформи за намирането на оптимален баланс между френскоговорещата и фламандската общност. Сложни държавни реформи и сложни структури, които понякога отстрани изглеждат сюрреалистични. В Белгия има 6 правителства, 6 парламента, три официални езика и много усложнена комуникация между различните нива и институции. Учудващо е, че досега държавата функционира толкова добре, въпреки цялата федерална сложнотия. Атентатите от 22 март обаче станаха повод за много дискусии.
Брюксел също е компромис – нещо като столица, но не съвсем. Той има статут на федерален регион, също както Валония и Фландрия. Местните журналисти се шегуват, печален хумор, разбира се, че покрай атентаторите, тайните им квартали и арестите, световните медии най-сетне ще научат 19-те общини на Брюксел и ще престанат да наричат Моленбек предградие. Защото всъщност Моленбек се намира в сърцето на града. Както и ще разберат, че, когато тук говорят за кмета на Брюксел, става въпрос за кмета на една много малка част – центъра с евроинституциите, община, която наброява не повече от стотина хиляди жители. Всяка едва от 19-те общини си има собствен кмет и общински съвет и е относително автономна. Моленбек е една от най-големите общини на Брюксел. 41.2 процента от населението в този квартал са мюсюлмани.
Кварталът се напълни с телевизионни екипи след атентатите в Париж на 13 ноември, когато стана ясно, че двамата братя терористи Салах и Брахим Абдеслам са израсли в Моленбек и че атаките всъщност са подготвени в Белгия. Моленбекска следа има и в кървавото нападение срещу парижкия седмичник „Шарли ебдо“, в осуетения от американски пътници опит за атентат в бързия влак „Талис“, в атентата в еврейския музей в Брюксел и пр.. Но в Белгия вече десетилетия Моленбек е нарицателно за провалената интеграция и негативната страна на политиката на компромиси.
Дълги години хорът от ляво-либерални политици и анализатори повтаряше мантрата за загубеното трето поколение мигранти – момчетата, които се лутат между мароканската (или друга) и белгийската си идентичност, които се чувстват изоставени от обществото, защото нямат нито образование, нито работа, нито бъдеще, висят по цял ден в кафенетата и стават лесна плячка на радикалните ислямисти. Такъв е и Салах Абдеслам, дребен бандит, който никога не е бил религиозен, неговата религия са били футболът, момичетата, джойнтът и алкохолът. В началото на 2015 г. е задържан в Холандия с канабис, само два месеца след това – вече обикаля из цяла Европа и подготвя атентатите в Париж. Другият брат на Салах – Мохамед, също криминално проявен, дълги години работи в кабинета на кмета на Моленбек – Филип Моро от партията на френскоговорещите социалисти. Същият този Моро управлява две десетилетия Моленбек, раздава на поразия социални жилища и си затваря очите за това, че книжарниците на квартала му се продава салафитска литература, в кафенетата се гледат пропагандни филмчета на „Ислямска държава“ и Моленбек все повече заприличва на гето, пълно с религиозни фанатици. Всичко в името на компромиса.
Ако някой си позволи да обвини Моро, той го обявява за ислямофоб. И така 20 години. След атентатите белгийците са гневни. На политици като Моро, който обаче вече не е кмет на Моленбек. И задават резонни въпроси – защо тези момчета се чувстват изоставени от държавата, след като Белгия продължава да е една от най-социалните държави в Европа, с добра образователна система и здравеопазване. В бедните квартали като Моленбек здравеопазването е почти безплатно, хората получават добри социални помощи и социални жилища. Семейството на Салах Абдеслам също живее в социално жилище в Моленбек и са го получили от кмета Моро, въпреки че не са особено бедни – двамата братя държат кафене преди да се радикализират, другият работи в общината, а четвъртият има добра работа в шопинг център. А сега, когато Салах е в затвора, негов защитник е един от най-скъпите адвокати в Белгия – Свен Мари. Как едно социално слабо семейство може да си го позволи толкова скъп адвокат? А едва ли Мари защитава Абдеслам про боно.
Даже и след атентатите в Брюксел белгийците, с присъщата си толерантност, не си позволяват да стигматизират цялата мароканска общност, нито пък асоциират радикалните ислямисти с исляма. В Белгия живеят много други мюсюлмани и далеч не всички са потенциални терористи. Според най-новите статистики най-голямата група чужденци в Гент , един от трите най-големи белгийски града, вече са българите – най-вече български турци и роми. Много от тях също живеят бедно, не знаят език, живеят затворени с общността, нямат работа, но със сигурност не тръгват да се радикалират. Напротив, опитват да се интегрират, да учат език и да искат да работят вместо да разчитат само на социални помощи. Според полицията сред българите в Гент няма тежка престъпност. Обикновено, когато силите на реда трябва да се намесят, става дума за дребни хулигански прояви и кражби, домашно насилие или нарушаване на обществения ред. Продаването и купуването на гласове по време на изборите в България не се брои, защото това не е работа на белгийската полиция.
Това, което много притеснява хората тук е, че немалка част от мароканската общност смята терористите за герои. Когато полицията и спецчастите провеждаха акцията по залавянето на Салах Абдеслам миналата седмица в Моленбек, голяма група млади момчета ги замерваха с бутилки и камъни. Това остана скрито за повечето световни телевизионни екипи, които бяха от другата страна на улицата. Когато 126 дни най-търсеният терорист в Европа успява да остане невидим в Моленбек и дори, според свидетелства на съседи, се разхожда със свои приятели пред полицейското управление, ей така за майтап, значи много негови съседи му симпатизират. Всичко това отприщи дебати – пак за границите на толерантността, компромисите, но и замитането на проблемите.
След атентатите от 22 март въпросът, който не се спира да се задава в Белгия е, защо е на свобода Ибрахим Ел Бакрауи, който се самовзриви на летището „Завентем“. През 2010 г. той стреля с Калашников по полицаите, докато се опитваха да го заловят след обир в Брюксел. Осъден е на десет години затвор, но четири години след това е освободен и въпреки че има забрана да напуска страната за дълго, заминава за Сирия. Година по-късно, през 2015-та, турските власти го хващат и предупреждават Белгия за залавянето на терорист, който се бие в Сирия. Оказва се обаче, че в Белгия няма данни за това и Ибрахим Бакрауи се връща в Брюксел през Амстердам. В сряда, в типичния си арогантен стил, турският президент Ердоган не спести да напомни на белгийците тази „малка“ подробност. Ако беше в затвора, където му е мястото, Ибрахим Бакрауи нямаше как да се самовзриви на летището. Двамата министри веднага си подадоха оставките. Които не бяха приети, но дори и да бяха, това няма да върне жертвите от „Завентем“ и метростанция „Малбек“.
В дните след атентатите хората се надяват политиците наистина да си извадят главите от пясъка и нещата да се променят. Думите на вътрешния министър Ян Ямбон, че веднъж завинаги ще разчисти Моленбек от ислямистите, може би са добро начало.
