ОП, които очевидно ще имат сериозна роля в този процес, вече заявиха, че са готови да се коалират с ГЕРБ. Дни преди вота самият лидер на победителите Бойко Борисов заяви, че ще търси тяхната подкрепа при евентуални преговори за коалиция.
След резултатите от неделния вот ОП дадоха заявка, че биха приели подобна покана. „Без всякакво съмнение ще водим разговори с първия на изборите. Не искаме нови избори. Хората нямат нужда от нови избори“, коментира зам.-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки за NOVA телевизия.
Шанс за подобряване на отношенията с Русия?
Според Георгий Енгелхардт, научен сътрудник в Института по славянознание към Руската академия на науките (РАН) и специалист по съвременна политическа история на Балканите, вариантът за коалиция между ГЕРБ и ОП „очевидно дава шанс за подобряване на двустранните отношения (Русия – България, бел. ред.)“.
„Основният фактор за положителното развитие на тези отношения в момента е възстановяването на климата на доверие, който пострада сериозно от едностранната политика на ГЕРБ. Този климат на доверие може да се превърне в база за съживяването и взаимноизгодното икономическо сътрудничество между нашите страни“, каза Енгелхардт за „Руски дневник“.
„С оглед на негативния опит във взаимодействието в периода на управление на ГЕРБ, формирането на коалиция или на друга основа, или с участието на ОП, може да се възприема като известна гаранция за по-голяма самостоятелност на България“, допълни той.
Експертът все пак е на мнение, че най-благоприятният вариант за развитие на българо-руските отношения би била коалиция около БСП и ОП, „тъй като те най-малко от всички са обременени с наследството от периода 2009-2017 г., през който тези отношения деградираха сериозно“. Анализаторът припомни блокирането на важни руско-български и руско-европейски проекти („Южен поток„) по времето на управлението на ГЕРБ и охлаждането на отношенията между Москва и София на фона на подкрепата, която страната ни даде за антируските действия на САЩ и Русия. „Затова за Русия формирането на ново правителство в България ще се възприеме като шанс за възстановяване на положително двустранно сътрудничество“, заяви Енгелхардт.
Според експерта освен политическото и икономическо сътрудничество не бива да се забравя, че съвсем скоро предстои и 140-годишнината от Освобождението на България – важно събитие в историята и на Русия, и на нашата страна. „Паметта за жертвата на нашите предци, принесена съвместно за Освобождението на българския народ, заслужава достойна почит. Съвременните търкания не бива да се отразяват на паметта за великия им подвиг“, отбелязва той.
Защо „дългата ръка на Кремъл“ се провали?
Дните преди изборите за парламент бяха белязани от получила широк отзвук в България статия на „Уолстрийт Джърнъл“ (The Wall Street Journal), според която е налице секретен документ, изготвен в Русия с препоръки и инструкции към БСП как да победи на президентските избори в България през 2016 г., на които спечели соченият за проруски кандидат Румен Радев. Влиятелното американско издание се позовава на анонимен източник от българското правителство.
По-рано Росен Плевнелиев, който бе президент на страната ни от 2012 до 2016 г., заяви в интервю за националната телевизия bTV, че има доказателства, че Москва се меси в политическия живот на България и призова наследника си Румен Радев да внимава в отношенията с Москва.
Причината за подобни изявления Енгелхалдт обяснява с „напрегнатата обстановка около предизборните кампании, в която двете водещи партии (ГЕРБ и БСП – бел. ред.) си съперничаха на практика за всеки глас“. „В тези условия е възможно ГЕРБ да е възприемал подобни толкова тежки обвинения като последен шанс за победа на финиша на предизборната надпревара. Макар и не напълно честен шанс“, отбелязва той и предполага, че не е изключено целият шум около „дългата ръка на Кремъл“ да е повлиял и на резултатите от изборите.
Социологическо проучване на агенция „Медиана“, публикувано пет дни преди неделния вот, показваше преднина на БСП пред ГЕРБ с 1%. Изследването „Барометър България„, проведено на 21-22 март, пък даваше минимална преднина от 0,5% на ГЕРБ пред БСП.
Друг мотив за подобна кампания Енгелхардт вижда в общия контекст на борбата с руското присъствие на Балканите, водена от редица държави в ЕС, Великобритания, която върви по пътя към напускане на блока, и „дълбоката държава“ (Deep State) в САЩ.
„Именно към тези сили е ориентиран г-н Плевнелиев. Всяка форма на икономическо, политическо, културно присъствие на Москва в балканските страни, самото наличие на исторически и културни връзки с Русия и симпатиите към нея се възприемат от „борците с Русия“ като престъпление и се излагат в контекста на митични истории от рода на „черногорския опит за държавен преврат“, отбелязва анализаторът.
Реалността след изборите у нас обаче очевидно показва, че Кремъл, заподозрян в „манипулация“ на президентските избори в световната супер-сила САЩ миналата година, осигурявайки победата на Доналд Тръмп, се е провалил в приписваните му опити да постигне същия успех в малка България. А темата за „дългата ръка на Москва“ във вътрешните ни работи някак се изпари от публичното пространство – поне засега. На какво се дължи това?
„Може би причината е, че Русия изобщо не се е месила в българските избори? Включително и на страната на БСП?“, предполага Енгелхардт и допълва: „Как изглежда реалната намеса във вътрешната политика показа историята с ДПС и ДОСТ, която доведе до сериозно изостряне на отношенията между София и Анкара“.Според него „обвиненията срещу Русия в САЩ и Европа се използват преди всичко като средство за вътрешнополитически борби, а в подобни пропагандни схватки участниците най-малко се интересуват от фактите“.
„За съжаление, борбата с Москва отвлича Брюксел от задачите, които са наистина важни, – например поддържането на стабилност в региона, за което говори неспособността на ЕС да реши кризата в Македония и да пресече действителните опити за намеса в българските избори от страна на Турция“, подчертава Енгелхардт.
