Инж. Георги Петрушевs
Пампорово е най-посещаваният туристически и курортен комплекс в Западните Родопи. Намира се на широка планинска заравнелост, разположена на седловината, която разделя поречията на реките Широколъшка и Чепеларска, при средна надморска височина 1650 метра. Красотата на природната картина е впечатляваща и се запомня завинаги. Комплексът е заобиколен от всички страни от красиви иглолистни дървета, между които тук-там все още има полянки, обагрени от ранна пролет до късно лято от разноцветни цъфтящи треви. Редица фактори тук създават една изключителна здравословна природна среда.
През втората половина на 20. век на Пампорово бяха построени няколко добре уредени почивни станции на различни предприятия и организации. Като тази на Българската национална телевизия, на Централния съвет на професионалните съюзи и други. Сега те са приватизирани и превърнати в частни хотели и друг тип заведения. На около 500 м от автостанцията на Пампорово, по пътя за град Смолян, вляво се намира и продължава да действа почивната станция на Министерство на народната отбрана. Малко след нея е тази на Районната дирекция по горите – Смолян.
В северозападната част на комплекса се намира новопостроената източноправославна църква „Успение на Света Богородица”.
От Пампорово в северна посока надолу се спуска най-дългото странично било на Западните Родопи, известно като Чернатица. На него има значителен брой интересни и много привлекателни туристически обекти.
Разстоянието от Пампорово до Пловдив по автомобилен път е 81 км, до Чепеларе – 11км, до Смолян – 15 км и до Девин – 46 километра.
От комплекса в южна посока със стръмно изкачване на разстояние от 1 км по автомобилен асфалтиран път се излиза на хижа Студенец, при надморска височина 1735 метра. Триетажната сграда на хижата предлага всички удобства за храна и почивка. Наблизо до нея се намира долната станция на първата в района пътническа въжена линия, извозваща туристите до връх Снежанка.
Връх Снежанка – 1926 м н.в., е в Букова планина и се разпростира в Перелишкия- Преспански дял на планината. Върхът придава изключителен чар на целия този район Родопите. На него се издига телевизионна кула с височина 156 м над земната повърхност. Недалеч от върха в югоизточна посока са Орфеевите скали. Легендата разказва, че тук е идвал Орфей и е изпълнявал своите великолепни песнопения.
От върха надолу се спускат различни писти с по-голяма или по-малка трудност, предназначени за начинаещи, напреднали и друг тип скиори.
До края на 90-те години на 20. век в района на х. Студенец нямаше никакви други постройки. В началото на 21. век с решение на община Смолян много бързо тук се построиха голям брой високи сгради с различно предназначение. Те са нагъсто една до друга, между тях има малки тесни улички за пешеходци и леки автомобили. Това в никакъв случай не допринася за привлекателността на обекта и в най-голяма степен уврежда красотата на природната картина, уврежда екологичната обстановка на така уважавания български, родопски, туристически и курортен център.
…………………………………………………………………………..
ПЕШЕХОДЕН ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ
ПАМПОРОВО – вр.ЧАЛА – м. МЕЧО ГРОБЕ – с.ШИРОКА ЛЪКА
Времетраене – 5 часа и 30 минути
Маршрутът тръгва от автогарата на Пампорово по шосето в северна посока, като на разклона с шосета за Девин, продължава направо. Вдясно остава хотел Орфей. Минава покрай новопостроената църква „Успение на Света Богородица” и хотел Пампорово.Оттук започва маркировка с червена боя. Шосето минава покрай трите сгради на туристическия комплекс, в миналото стопанисван от профсъюзите. Завива наляво и навлиза в иглолистна гора. Преминава през обширни поляни, известни като Царските поляни, откъдето се открива просторен изглед към Пампорово.
След поляните пътеката отново излиза на автомобилен път, който с множество завои и леко изкачване подсича южните склонове на вр. Картала.Отляво на движението е гъста иглолистна гора. Тук-там все още има останки от оградата на резервата за едър дивеч.
На 1ч. и 30 мин. от Пампорово пътят завива надясно и се стига до характерната местност Инджекаровско. Под прав ъгъл се напуска шосето и се продължава по пътека нагоре. Минава се през малко долче с чешма с добра за пиене. Излиза се на коларски път, по който се движат и автомобили. Тук маршрутът преминава изцяло по билото на рида Чернатица. Пътят сред поляни и смърчова гора, подсича почти хоризонтално западните склонове на вр. Мечи чал /1873 м н. в./.
След върха маршрутът продължава в северозападна посока, до седловината Стойченската порта, където пресича стария път гр.Чепеларе – с. Стойките. По този път в североизточна посока за около 2 часа се отива до Чепеларе, а в южна – до Стойките за 1 час и 30 минути.
Маршрутът продължава по маркировката в западна посока, по съществуващия камионен път. Минава покрай чешмите Чучурановата вода и Бабина вода. На 10 мин. след втората чешма е малката седловина Кепинека и вдясно продължава покрай изоставената сграда на някогашния заслон Кьошкя. След билото по червената маркировка излиза на поляните на местността Мечо гробе с характерния кръстопът. Оттук поемат пътища към м. Кукувица – на юг, за Асенец и Чепеларе – на северозапад, а на югозапад се вижда махала Бистрица.
Нашият маршрут продължава в западна посока и след около 400м след Мечо гробе стига до м. Махмудска порта. Тук има голяма чешма с циментови водопойни корита.От центъра на Пампорово до м. Махмудска порта / 1670 м н. в./ се стига за около 4 часа. От тази местност до хижа Изгрев може да се отиде за 2 часа по добре оформена пътека, маркирана с червена боя.
За с. Широка лъка маршрутът тръгва в южна посока по черен автомобилен път, който минава по билото. На югозапад се открива изглед към вр. Голям Перелик и вр.Шилестата чука. Надолу пътят се спуска през рядка иглолистна гора. Минава през м.Сюлейманков гроб и води направо към м. Синора. Отклонение вдясно води до параклиса „Св.Св. Козма и Дамян” / 10 мин/. Параклисът е построен през 1896г.
Вляво, в южна посока е м. Бистрица. Така се нарича и връхчето, където е построен параклиса. От параклиса пътеката се спуска надолу в югозападна посока и за 15мин. стига до черния автомобилен път.
В м. Синора се пресича друг автомобилен път, който идва от с. Бистрица за м. Селището.
Пътеката на маршрута продължава в южна посока и минава покрай водоема за с.Широка лъка. По-надолу билото се разклонява и се следва южната посока.В югозападна посока на отсрещния склон се виждат къщите на м. Заевите, а на юг нагоре – някои от къщите на с. Гела. Отдолу е с. Широка лъка.
Пътеката слиза отново на черен автомобилен път, по който се върви 50 – 60 метра. Минава покрай ограда с каменна зидария и след нея отново минава пътеката.След 20 мин. стига до параклиса „Св.Атанас”. Мястото е обособено като кът за краткотраен отдих със заслон, масичка и пейки. От параклиса се открива чудесен изглед към с. Широка лъка. За 15 мин. се слиза в центъра на селото. Преходът от м. Махмудска порта до с. Широка лъка се изминава за 1 час и 30 минути.
Инж. Георги Петрушевs
