Агенция „Фокус“ публикува интервю в памет на легендарния треньор по вдигане на тежести Иван Абаджиев, записано на 1 май 2014 г. по повод Международния ден на труда, детството му, разликата между добавките и допинга в спорта,за бъдещото пред българските щанги и др. „Фокус“ изказва съболезнования на всички роднини и близки на Иван Абаджиев.

Фокус: Много хора подценяват труда на спортиста, защото един вид не произвежда материални блага. В днешното материално време как бихте убедили младежите да полагат подобен вид труд, да спортуват?
Иван Абаджиев: За труда в спорта се спори по друг начин – в самия спорт. В момента се води голяма битка, борба за допинга. Истината е, че с допинг са се ползвали още от древни времена гладиаторите. До ден днешен се използва допингът като помощно средство за увеличаване на спортните резултати. С времето биват откривани все по-мощни стимулатори, които значително увеличават спортните постижения. Получава се едно правило или един принцип и аз го наричам „принцип на скритото магаре”. Да кажем, има две колички – в едната има впрегнато магаре, а в другата – няма. Зад двете колички има двама състезатели, които трябва да избутат количките на по-високо място. Според вас, кой ще избута по-бързо и на по-високо място количката? Този, на който е впрегнато магарето, но то е невидимо – това са силните, мощните допингови средства, които увеличават спортните постижения.
Фокус: В днешно време, особено при почитателите на фитнеса е много модерно да се взимат добавки. Каква е разликата между допинга и добавките, които се взимат по време на фитнес?
Иван Абаджиев: Добавките, това са хранителни вещества, които не увеличават значително спортните постижения. Силните, лекарствени средства, които увеличават значително спортните постижения, се наричат допинг. От памтивека се използват все по-мощни и по-мощни лекарства, които увеличават все повече и повече спортните постижения и се получава принципа на „скритото магаре”. Този, който бута количката с помощта на „скрито магаре”, той не прилага много големи усилия, той не се труди значително. Истината е, че или биват откривани нови лекарства, неуловими, с мощно въздействие или пък по някакъв механизъм се укриват използвани такива уловими лекарства, което също е факт. Това води до една, как да го нарека, много грозна несправедливост в спорта. В 1989 г. на един симпозиум в Унгария, поради това, че съобщих, че все още борбата с допинга не е осъществена, не ми заплатиха участието, след което ме накараха чрез същия вестник, където съм изказал мнението си за това, че не е завършена битката с допинга, да направя опровержение. Чак тогава ми платиха. А вижте, от тогава, от тази година – 1989 г. ето колко случаи, страхотни случаи, такъв голям шум не само за един или двама, а за цели отбори, заловени с допинг. Значи, още не е решен този въпрос. Напротив, според мен несправедливостта, вместо да бъде намалена, тя непрекъснато се увеличава – това е мое мнение. Тъй като подпомогнатите с мощни лекарства, те не разчитат на своя голям труд, те се трудят по-малко.
Фокус: Не разчитат със своя труд да постигнат максимален резултат и да бъдат шампиони един вид благодарение на собствените си усилия, а на помощта на лекарствата?
Иван Абаджиев: Това е така, вие го казахте правилно, но, след като не е осъществена докрай борбата с допинга, то справедливост в спорта не може да има. Напротив, този процес се задълбочава, става все по-неуправляем. Говори се за пари, плащания, корупция и т.н., но тъй като аз не съм такова лице, да извършвам разузнавателна дейност – не мога да потвърдя, но от много случаи, данни и от всичко това, което се говори, от шума, който се вдига за това – проблемът не е решен и той все повече се задълбочава. Да ви кажа, има такъв случай, където е написано че целият отбор на Азербайджан – 18 души, са били заловени с допинг. Авторът на статия посочва, че това са били много остарели лекарства, към които даже и Иван Абаджиев – алхимикът и физик, не би посегнал.
Истината е, че българските спортисти цели 20 години не знаеха за тези мощни биостимулиращи средства, наречени анаболни стероиди. Те станаха известни за българския спорт едва в края на 1972 г. Тоест след Олимпийските игри в Мюнхен. Оставаха три години до забраната на тези стероиди. Аз също в това време научих за тях – да, но аз поех отбора 1969 г. Това означава, че аз не съм давал стероиди и истината е тази, че тук имаше руски треньор на българския отбор. Българският отбор беше ръководен от руснак – Иван Любавин се казваше. Бяха проведени два съвместни лагер-сборове между българския национален и руския национален отбори. Планът, който беше направен за 1972 г. бе изготвен от руснака Любавин. Там беше записано, аз го имам този план, като документ, като факт. Той предлагаше за една година около 1000 тона – един състезател да вдигне, а ние започнахме да вдигаме 1500 само за един ден. Бяха драстично увеличени физическите натоварвания. Тоест трудът беше значително увеличен – документи имам, факти, имам всичко. Вече знам механизма на развитие на живите организми – при увеличена функция се получава хипертрофия. Това е абсолютно доказано. Аз съм увеличил значително много функцията и съм предизвикал хипертрофия в мускулите – органите, с които се осъществява вдигането на тежести. Има два вида биостимулиращи средства. Едните се казват хормони индуктори, които усилват белтъчната синтеза, това са именно стероидните хормони, които са аналози на тестостерона. Другият е естественият метаболит на разпада, открит и доказан от двама френски биохимици, получили нобелова награда. Значи, тези метаболити на разпада, по-големи и по-тежки тренировки, по-големият труд включва естествения механизъм, чрез който се увеличава белтъчната синтеза. Така ние, тия три години именно по естествен начин, придобихме тези високи спортни резултати. Не е чрез допинг – това, което го тиражират във всички вестници, за да ме оплюят. Отразете го, обаче.
Фокус: Всичко, което ми кажете ще бъде дословно цитирано.
Иван Абаджиев: Завършвам с това, че при дивите животни няма биостимулиране, но те са много по-силни. Има животни, които също се състезават, коне, кучета. Животните, денонощно трябва да се борят за спасяване на живота – тяхната функция е многократно увеличена и по естествения начин те придобиват своите спортни качества. Така че, това, което направих аз на времето, е драстично увеличение на натоварванията. Преди мен, за един ден се вдигаха 5 тона, а ние започнахме с до 50-60-100 тона на ден. И други показатели има за многократно увеличената функция. Това е истината. Тогава беше приложена тази двуразова тренировка – две тренировки на ден. До 1969 г. нямаше две тренировки на ден. Истината е тази, че след една година наблюдение и резултатите, които се получиха и високите резултати бяха причина, даже ЦК да постанови всички български отбори да преминат на двуразова тренировка. Разбирате ли? От тогава се получи скок на българския спорт. Не на базата на стероиди, не на базата на допинг, а чрез огромния труд. Много по-голям труд българите прилагаха, за да постигнат тези високи резултати. Това е истината. Това за празника на труда е много добре да се знае и да се подчертае.
Фокус: Бил сте отличен за герой на социалистическия труд, какво означаваше тогава това признание за вас и сега от позицията на времето с какви чувства се сещате?
Иван Абаджиев: Вижте, има едно правило пак от физиология. Всяко живо същество осъществява своя жизнен цикъл на базата на неговата видова памет, но осъществявайки този цикъл, той получава информацията от средата, в която живее. След като я фиксира, тя влиза във фонда на неговата индивидуална памет. За всяко дете първите години от живота му играят огромна роля – дали е живяло в по-тежки условия, в по-бедна среда и т.н. Оттам се формира вече неговата индивидуална памет. Моят живот беше много тежък в детството и това се отрази върху развитието ми в това време, когато влязох в големия спорт. Затова аз увеличих собствените си натоварвания, многократно от тези, които се прилагаха от другите спортисти и на тази база постигнах високи спортни резултати. На тази база, когато станах старши треньор, приложих многократно увеличени физически натоварвания и получих тези големи резултати. Затова, защото две олимпиади преди тази, в която аз бях ръководител на българската тежка атлетика, нямаха никакви успехи, нито един не спечели нито една точка, тоест нито един спортист не беше се класирал до 6-то място. А, при мен се получи такъв голям скок – от 0, три златни и три сребърни медали. И още нещо, ако трябва да отбележите, плана за 1976 г. беше направен от Иван Любавин, руският треньор и планът беше 2-3 точки. Значи, двама или трима да спечелят по една точка, тоест да се класират на 6 – то място. Ако двама се класират – изпълнен е планът, ако трима се класират на 6 място, преизпълнен е планът. Аз донесох 38 точки. Затова ме удостоиха със званието „Герой на социалистическия труд”.
Фокус: Казахте, че сте имал тежко детство, с какви чувства се връщате в Нови пазар?
Иван Абаджиев: Аз работих във фабрика „Китка”. Там имаше кошничарски отдел, още на 10 години работих и печелих пари за бюджета на семейството си. След това на нивите на дядо ми – от сутрин до вечер на жътва, „където слънцето спряло сърдито пече”. След това три години бях бригадир, в бригадирското сдружение и там бях ударник на труда и т.н.
Фокус: Сега каква пенсия получава един, както се е казвало едно време, „ударник на труда”?
Иван Абаджиев: Пенсията ми не е малка – 570 лв., пълна пенсия нямам. Тя се получи, тъй като аз бях 8 месеца депутат във Великото Народно събрание, където възнаграждението ми бе по-високо и това се отрази върху изчисленията.
Фокус: До каква степен успехите в спорта са резултат от труда и до каква степен на талант, според вас, защото, за да се занимава някой със спорт, трябва да има известна доза талант.
Иван Абаджиев: Не известна, а трябва да има достатъчно във висока степен талант, но трябва да има и другия талант – може би придобит по наследство от неговите деди и прадеди и желание да работи върху себе си. Тоест, да оценява правилно значението на труда за неговото развитие.
Фокус: Искам да ви върна на този момент с гладиаторите, който споменахте в началото. За древните гърци е било идеалът към съвършен външен вид, който е бил символ за идеална душевност. В днешно време, забелязвате ли връщане към този стремеж към калокагатия?
Иван Абаджиев: Вижте, от този въпрос произлиза пак същото – принципът на „скритото магаре”. Анаболните стероиди правят огромни мускули. И тези културисти, които натрупват някакви чудовищни мускули, това се смята за съвършенство, за външно съвършенство. Хората искат да бъдат по-силни. Всичко това се прави пак чрез този принцип на „скритото магаре” – чрез тези анаболни стероиди. Те всичките гълтат страшно много. Това е истината. Аз държа, обаче на това, не толкова чудовищна мускулатура. Тя не е естествена за мен. За мен даже е грозна. Не е красива. Всичко това трябва да се постига само чрез някакъв тренировъчен процес, който увеличава функцията на тези органи, които искаме да станат по-мащабни, по-релефни, защото, колкото е по-голяма функцията, енергията се придобива главно чрез мастните киселини. Това означава – растат мускулите, но се стопява маста в организма. Органите стават по-масивни, но по-изразителни, релефни и по-красиви.
Фокус: Какво ще посъветвате младите момчета, които сега се занимават със спорт?
Иван Абаджиев: За да постигнат високи резултати, главния фактор, това е увеличеният труд, увеличената функция. Сега, заради това, че на някои им разрешават да получават лекарства, които са неоткриваеми, при които прикачат някаква или хидроксилна група или метилна групи, с което се увеличава активността на лекарството. Но това са същите лекарства, но модифицирани. Лабораториите произвеждат все нови и нови лекарства, правят ги неоткриваеми. Някои си плащат и на тези, които е платено, не се прави такъв ефективен допинг контрол. Просто се укриват.
Фокус: Сега търсят ли ви младите шампиони, младите спортисти за съвет, за приятелска подкрепа?
Иван Абаджиев: Не, младите са убедени, че единствено чрез „скритото магаре” могат да се постигнат високи резултати и се стремят към този подход, да бъдат открити нови лекарства със същата ефективност, както забранените. Те не виждат друг изход. Тъй като има множество, които на принципа на „скритото магаре”, без труд, постигат високи спортни резултати, класират се, получават премии и т.н. Това убива правилният подход и стремеж за постигане на високи спортни резултати.
Фокус: Вие имате толкова много шампиони и олимпийски, и световни. Коя титла ви е най-мила за сърцето?
Иван Абаджиев: Вижте, аз се гордея най-много, независимо, че е „турче”, но Наим (Бел. Ред: Наим Сюлейманоглу). Това е върхът на спортните постижения и на постиженията в тежката атлетика – три пъти собственото тегло, плюс десет килограма. Сега в същата категория, въпреки че тя не е същата, той участваше на 60 кг, сега я промениха категорията на 62, той има 190 изтласкване. Сегашните имат 175, въпреки че са по-тежки с два килограма. С 15 килограма по-малко от него и въпреки това стават олимпийски шампиони. Разликата е космическа.
Фокус: Смятате ли, че някой треньор днес може да постигне вашите резултати и какво бъдеще виждате за българските щанги?
Иван Абаджиев: Аз виждам добро бъдеще. Мисля, че и леко тръгват. Все още, обаче, имам това безпокойство. Безпокойството е това, че всички тези, които поемат отбора, бяха мои състезатели. Те знаят, каква беше методиката и не зная защо не я прилагат, такава каквато беше. Много от тях придобиха голямо самочувствие, което не е адекватно на техните възможности и просто изхвърлиха главното от тази методика.
Десислава АНТОВА