Мотивът за убийството на Алексей Петров трябва да търсим по-скоро в неговото минало, а разследващите трябва много внимателно да прочетат цялото дело „Октопод“, коментира пред Dir.bg бившият силов вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов. Според него редица политици дължат отговори за близката си комуникация и зависимости със застреляния и назначенията му в сектор „Сигурност“. Цветанов изреди както Надежда Нейнски и Георги Първанов, така и Бойко Борисов, бащата на Кирил Петков, бившия главен прокурор Никола Филчев и бившия вътрешен министър Емануил Йорданов, който по времето на кабинета на СДС назначава на щат в НСС Петров по предложение на Атанас Атанасов, тогава начело на службата.
Цветанов е категоричен, че показното убийство показва едно – че отсъства ефективна борба с организираната престъпност, а управляващите искат да скрият това зад реформи в службите. Според него това, че управляващите посягат към изземване на президентските правомощия при назначенията в службите по конюнктурни причини, вреди на националния интерес. В днешната чужда преса България е с показното убийство и с шпионския скандал, което означава, че страната ни се отдалечава от Шенген, предрича Цветанов. Авторитетът ни отсъства и защото през последните няколко години не сме част от нито една сериозна международна операция срещу оперативно интересни групи на наша територия, категоричен е лидерът на „Републиканци за България“.
– Г-н Цветанов, къде да търсим мотива за показното убийство на Алексей Петров – в неговото минало или в настоящето му, като вземам предвид и последното му интервю, в което казва, че подкрепя управленската сглобка, защото няма алтернатива.
– Повече трябва да търсим в миналото, частично в настоящето и евентуално в бъдещи неща, които е трябвало да се случат. Но това, което се случи с този показен разстрел, показва, че държавата не е в състояние да се справи и да противодейства на тежката организирана престъпност поне в последните пет-шест години. Това, което мога да заявя категорично, е, че в периода, когато бях вицепремиер и министър на вътрешните работи, тогава професионализмът на служителите, с които работех, даде възможност да респектираме организираната престъпност и да противодействаме, и да има тежки осъдителни присъди по знаковите дела „Наглите“, „Килърите“, поръчковите убийства, които бяха.
И тук си задаваме въпроса – ако имахме правилна и бърза правораздавателна система и можехме да съхраним достойнството и уважението на свидетелите, и техния живот, мисля, че Алексей Петров днес щеше да бъде жив, но може би щеше да има друго решение на съда, на база на доказателствата, които бяха събрани в началния етап и по време на целия съдебен процес.
Тук искам специално да подчертая, че след 2013 г. имаше промяна на политическата ситуация, имаше смяна на ръководството на българската прокуратура и тогава започнаха репресивни административни действия спрямо наблюдаващия прокурор Светлозар Костов, който всъщност водеше делото в една много добра градация и имаше много добра стратегия. Той беше отстранен от това дело през 2015 г., знаете, че имаше дисциплинарни производства. След това си спомняме, че същата година беше отстранена съдийката по това дело „Октопод“ – г-жа Ченалова, а есента на 2015 г. почина при странни обстоятелства в едно ПТП основният свидетел Георги Цветанов, който беше натискан от прокурор в Плевен да промени показанията си и да свидетелства против наблюдаващия прокурор Костов.
Това са факти и обстоятелства, които промениха изцяло това дело. И много от свидетелите тогава се отказаха от техните свидетелски показания, защото всеки искаше да съхрани своя и на неговите близки живот. Защото знаем каква беше машината на тази група от „Октопод“. И аз призовавам разследващите да прочетат внимателно цялото дело.
– Откъде идва мократа поръчка, според Вас, и дали това е начало на гангстерска война?
– Както казах, трябва да търсим разковничето в минал период от време, защото Алексей Петров в годините е имал доста напрежение – през 1999 г. беше прострелван, 2001-2002 имаше опит за атентат, през 2015 също беше направен опит за атентат. Така че, в миналото той има доста странна биография, която носи със себе си огромно напрежение с този контингент и когато държавата не е в състояние да противодейства, се реализират нови покушения, този път с фатален край. И там трябва да се търсят повече мотивите.
Всички тези неща, които изброих, които се случиха до 2015 г., и липсата на политическа воля да се води борба срещу тежката организирана престъпност. Нека да припомня, че Алексей Петров имаше огромно влияние в политическите среди, в икономическите среди и върху организираната престъпност, и позициите, които имаше като възможност да заема в държавния сектор за сигурност – тук може би да си зададем въпроса кой и защо го назначаваше, и дали не са някакви други зависимости на тези хора. Защото Алексей Петров имаше много сериозно влияние в средите на политически сили като СДС и знаем каква беше близостта между него и Надежда Михайлова-Нейнски днес, нека да си припомним близостта му с Борисов, нека да си припомним и за близостта му с Филчев, нека да си припомним и назначаването му на секретния щат в НСС по времето на министър Емануил Йорданов по предложение на тогавашния председател на НСС /б.а. – Атанас Атанасов/.
Всички тези хора трябва да дадат отговор защо той беше назначен и каква е неговата добавена стойност по противодействието и неутрализирането на организираната престъпност и знаковите престъпления от този период. А ако отидем в периода 2008-2009 г., той беше назначен за съветник в ДАНС и там г-н Петко Сертов трябва да даде отговор. Нека да си припомним и случая с делото „Галерия“, което предизвика сериозен политически трус. Нека да си припомним, че в този период имаше много отвличания – 17-18 на брой.
И когато станах министър на вътрешните работи, първото отвличане за моя мандат и 19-ото подред, беше на г-н Румен Гунински, който беше на 19 г. И си задаваме въпроса – ако Алексей Петров е бил толкова добър експерт, ако е имал толкова добри познания и е заемал тази висока позиция, защо не бяха неутрализирани тези отвличания и поръчковите убийства? Нека да си припомним убийството на Румен Рачев през март 2009 година (шуменският бизнесмен бе ликвидиран от групата на „Килърите“ – бел.ред) и знаете, че разкритието започна след това, когато започнахме да работим активно и да бъде ангажирана прокуратурата в лицето на главния прокурор Борис Велчев.
– До този момент остава неясна ролята и реакцията на тримата охранители на Алексей Петров по време на покушението. Как тълкувате липсата на информация за тях?
– По тази тема мисля, че най-компетентно биха отговорили разследващите и тези, които са били първи на мястото на местопрестъплението, защото в момента можем само да интерпретираме дали охранителите са били там, дали са били в близост. Знаем, че са били трима, но не знаем какъв периметър са обезпечавали.
– Дали това, че маршрутът му е бил един и същ години наред, означава, че не се е притеснявал за живота си?
– Явно някой път идва момент, когато подценяваш определена ситуация, но самият факт, че се движи с трима охранители, означава, че той винаги е бил в някаква ситуация да бъде охранявано лице и се е притеснявал за живота си. Но тук си задаваме въпроса – как така на този човек му се дадоха тези права в годините да бъде фактор в обществено политическия живот и в нивата на организираната престъпност в началото на демокрацията и в годините на Прехода. Тук вече и политиците трябва да дадат отговор защо и какви са били ползите от тази комуникация с него. Тук вече можем да попитаме Георги Първанов, Надежда Нейнски, Бойко Борисов, Никола Филчев, Кирил Петков, баща му, Емануил Йорданов, който го назначава по предложение на тогавашния шеф на НСС.
– Говори се за посредничеството на Алексей Петров при съставянето на кабинета между ГЕРБ и ПП. Каква е връзката на Борисов и Петров с бащата на Кирил Петков?
– Много са хората, с които говорих вчера и днес, и всеки си задава този въпрос – каква е точно връзката между бащата на Кирил Петков, или може би какви са зависимостите между тях заедно с Алексей Петров. Ние знаем какво е влиянието на бащата върху политическите решения, които взима Кирил Петков. И тук вече Алексей Петров, поне от това, което беше публично известно, имаше желание първо да се върне в системата за сигурност – било то като председател на ДАНС или като зам.-министър на вътрешните работи, това е, което се говореше. И това сближаване между Борисов и Кирил Петков, но това е междуличностно сближаване, а не на политическа и идеологическа основа, което означава, че има нещо задкулисно и което се прикри в тази цялостната комуникация между тях. И те трябва да дадат отговор, а не да се крият зад това как трябва да се реформират службите.
Защото, когато сме приемали законите за сектор „Сигурност“, ние сме постигали един баланс и гарантиране на разделението на властите. Когато се назначават висши професионални фигури в сектора, да минават с указ на президента, за да може да бъде извървяна цялата тази процедура за назначаване или освобождаване. Защото изпълнителната власт има възможност еднолично да назначи зам.-председателите в ДАНС, но председателят й е по предложение на МС, с указ на президента. Това е гаранция, че службите няма да бъдат подвластни на политическата класа, които днес управляват, и няма да работят конюнктурно срещу политически опоненти, а ще работят само и единствено в защита на обществения и националния интерес. Знаете, че има много парламентарни механизми за контрол на службите. И тук искам да припомня, че бяха създадени комисия за контрол на специалните служби в НС, която и в момента действа.
Така че, овладяването на службите с промяна на законодателството и ограничаването на правомощията на президентската институция при назначаването на висшите професионални фигури в системата за сигурност е конюнктурно и то не защитава националните интереси. Дали ни харесва президентът, или не, аз съм имал възможност в годините да бъда част от сигурността на страната, и да мога да коментирам, както с Георги Първанов, така и с Росен Плевнелиев, но никога не е стоял на дневен ред ограничаването на правомощията на президент по тази линия, защото знам, че винаги това ще бъде използвано от политическата класа, която управлява. И може да отиде в един друг, краен предел, което няма да бъде добре за сигурността и стабилността на страната.
А ние знаем и какви бяха разговорите на „Промяната“ на едно от техните заседания и начина, по който искат да овладеят службите и те да са тези, които да решават какво да се прави и какви да бъдат целите – може би да обслужват политически интереси. И тук повтарям, че службите трябва да бъдат равно отдалечени от политическата класа. Службите трябва да бъдат контролирани от парламента, защото сме парламентарна република – това към днешна дата го има и то е действащо. Но балансът, който сме запазили в периода, в който участвах в приемането на това законодателство, сме го направили, за да може президентът да има все пак ключова роля по назначаването и да може да се гарантира стабилността и сигурността на българската система за сигурност.
– Очаквате ли политически последствия от този криминален случай?
– Мисля, че ще има политически дебат по темата. Тук обаче, съм убеден, че следвайки поведението на Бойко Борисов, той ще каже, че не го е познавал Алексей Петров и не го е виждал през последните години. Но пък имаше една снимка, която излезе публично само преди две седмици от тяхна среща. Също така Кирил Петков ще се стреми да се дистанцира от отговори по същество на тези въпроси, свързани с Алексей Петров. Но за мен по-тревожното е, че след подобен показен разстрел, при всички положения ще има повишаване на престъпността в страната, вследствие на отсъствието на реална, ефективна борба с организираната престъпност и липсата на сериозни разкрития по престъпления. Защото просто не се работи ефективно, не се дава гласност и не се разкриват. Защото, ако имахме силни международни операции, които правехме през 2009-2013 г. – знаете, 16 тона хашиш на територията на страната, предназначени за Нидерландия и Белгия, задържаните количества кокаин, съвместно с евроатлантическите ни партньори, отвличанията, „Наглите, поръчковите убийства, всички тези групи бяха неутрализирани. И знаете, че след 2013 г. нямаме такива отвличания и поръчкови убийства, което означава, че когато системата работи ефективно и когато има бързо правораздаване, сигурността на гражданите е много по-гарантирана и лицата от този контингент, какъвто е Алексей Петров, могат да останат живи, защото тези, които в момента изтърпяват доживотните си присъди без право на замяна за поръчковите убийства, сега са живи, понеже са на сигурно място. Тук трябва да се търсят причините за слабостите в държавното управление и подчиняването на системата за сигурност на определени нечисти интереси и липсата на политическа воля за ефективност в борбата срещу престъпността.
– Покушението съвпадна с шпионския скандал – как изглежда в момента България отвън?
– Страната ни днес е в международната преса, както с шпионския скандал, така също и с показния разстрел на Алексей Петров. Което означава, че страната ни се отдалечава от Шенген и надали Нидерландия би вдигнала ветото си и Австрия. С политиките, които се правеха през последните няколко години, авторитетът на страната ни отсъства. И ние не сме част от реализация на международни престъпни групи, защото нито някъде сме подали значима информация, нито на територията ни се е извършила международна операция, нито пък сме реализирали и неутрализирали оперативно интересни групи за противодействие на подобни престъпления.
