Уважаеми читатели,големият приятел на Несебър и наш уважаван сътрудник инж.Георги Петрушев ни предостави за публикуване своята книга „Софийската Мала Света гора”.
Тя е издадена на електронен носител от Съюза на слепите в България.
В книгата са описанията на двадесет и два от манастирите в Софийски район, които имат хилядолетна история и достойно настояще.
С благодарност към автора за неговият уникален труд , ще публикуваме интересната информация за манастирите,която трудно може да се намери така интересно синтезирана и всеобхватна.
В края на миналата година ,започнахме публикуване периодично информация за манастирите в секцията „Общество“ на сайта.
Поредната ни публикация е за УРВИЧКИ МАНАСТИР „СВЕТИ ЧУДОТВОРЕЦ НИКОЛАЙ АРХИЕПИСКОП МИРЛИКИЙСКИ”
Българският владетел хан Крум оставил дълбока следа в историята, като създател на крепости и други отбранителни съоръжения с цел укрепването мощта и сигурността на държавата.
В теснината, където река Искър разделя Лозенската планина от Плана изгражда непревземаема твърдина – „Урвичката крепост”. Нейната цел е да отбива нападенията от изток насочени към Софийския район. Това е преградата, която продължително време е отбивала яростните атаки на Османлиите в похода им към Софийско, след като вече са се настанили в Самоковско и Ихтиманско.
Не далеч от Урвичката крепост в източна посока почти на десния бряг на р. Искър по времето на цар Асен I възниква Светата обител „Архиепископ Свети Николай Мирликийски чудотворец”.
Преди това съвсем наблизо, където е разположен манастира е съществувал малък православен храм „Свети пророк Илия”. Останки от основите на храма и днес все още може да се забележат.
Свети Никола или Свети Николай са имена на един и същи светец. У нас, в България в по-старо време светеца най-често е бил наричан Свети Никола. Така е наименувана и една от големите Софийски православни църкви, намираща се на ъгъла на улиците „Пиротска” и „Опълченска”.
В Руското православие почти навсякъде Светеца е известен като Свети Николай. Той е много уважаван и популярен. С това наименование той е покровител на Руската столица Москва. Това е името и на Руската християнска православна църква в София, намираща се на един от най-централните булеварди между Природо-научния музей и Военния клуб.
Тъй като Урвичкия манастир е наречен „Свети Николай” ние по-нататък ще наричаме Светеца с това име.
Счита се, че е роден на 15 март 270 г. в град Мира, област Ликия в Римската империя.
Произхожда от знатно, много уважавано християнско семейство с добро финансово и имотно състояние. Чичо му е бил епископ, който въвежда малкия Никола в храма.
Още от ранна възраст непринудено и най-често неочаквано е проявявал качества на милосърдие, доброта и помощ при всички възникнали случаи.
Прилагателното „Чудотворец” идва от множеството чудеса, с които е известен приживе. Всичките му дела имали за цел да омиротворяват, да закриля и да дават изцеление. Постигал го е с чудна лекота, поради което го наричали още приживе „Чудотворец”.
Целият му живот преминал в град Мира, от където идва фамилното му име Мирликийски. Там той онаследява чичо си на високия духовен християнски сан „Епископ”.
Първата половина от живота на Свети Никола преминала по времето на Римските императори Диоклециян и Галерий, които били яростни противници на християнството. Още тогава през онези трудни за Християнството времена младият Никола се явявал като най-ревностен, дълбоко убеден и активен защитник на Правата вяра. През целият си живот се изявявал активно като противник на езичеството и Арианството.
Изключителен принос в развитието на Християнството по пътя на Доброто има митрополит Никола от град Мира с участието му в Първия Вселенски Християнски църковен събор, състоял се през 325 г. в град Никея. Присъствали всичките тогавашни 318 епископи. Огромна услуга за разбирателството, постигнато след дълги дискусии на този събор има епископ Свети Никола.
Съборът не минал без инциденти. Свети Никола ударил шамар на Арий разгневен от дързостта му, с която не почита Христос.
Втората половина от живота на Свети Никола преминава, когато на чело на Римската империя е Константин Велики. Той не само, че премахва гонението срещу Християните, но и сам приема Християнската вяра.
Това е по-благоприятния период в живота и делата на Свети Никола, които се изразяват в миролюбие, добродетелност, лечителство и възкресение на погинали.
Съществуват редица поводи и действителни случаи в делата на Свети Никола, поради които той се счита за покровител на децата, моряците, рибарите, бъчварите, пивоварите, погрешно осъдените, затворниците и банкерите. Покровител е на много градове като: Москва, Ливерпул, Амстердам, град Бари в Италия. Покровител е на Русия, Гърция и херцогство Лотарингия.
Свети Никола починал на преклонна възраст 73 години на 6 декември 343 г. в град Мира. Погребан е в катедралния храм на този град, в който той живял, служил като митрополит и извършил безброй добрини и чудеса.
Мощите на Светеца продължили да вършат чудеса, да изцеляват от тежки физически и душевни болести, да даряват добрини всекиму, който с молба се доближи до тях.
През 1099 г. мощите на Свети Никола били откраднати от италиански моряци и пренесени в град Бари – Италия. Там се съхраняват и до днес и продължават да вършат чудеса.
Пренасянето мощите на Свети Никола от град Мира в град Бари се е случило на 9 май. Това е причина този ден да се нарича „Летни Свети Никола” и да се отбелязва от православната Християнска църква като голям празник, в който се отслужва Света литургия.
Частица от мощите на Светеца се намират и съхраняват като най-скъпи реликви в Софийския храм Свети Никола и в храма в град Созопол.
Урвичкия манастир до нахлуването на османските нашественици е бил един от най-големите, най-богатите и престижни между останалите в Софийската Мала Света гора. Още в онези най-далечни времена се е утвърдил като книжовно и образователно огнище.
Тази Света обител била разрушена до основи и заедно със сградите разграбени и потънали в неизвестността много ценни книги, документи и църковна утвар.
През XVI век манастира се въздигнал от руините и бил възстановен. По време на Възраждането изпълнявал важна роля за поддържане на Българско етническо самосъзнание и силен Християнски дух сред местното население.
Отец Паисий в своята „Книжчица” отдава заслужено внимание за ролята, която по онова време е изпълнявал Урвичкия манастир.
Манастирския Съборен храм „Свети Николай Мирликийки“ е възобновен през 1858 г. Изографисан е през следващата 1859 г.
Съществуват документи, които показват, че манастира е бил възобновяван през 1922 и 1939 години. Продължавал е да изпълнява богоугодната си мисия като разпространява и утвърждава Православието в Софийския район.
След Втората световна война Урвичкия манастир, както и много други по нашите земи постепенно замира.
В началото на 20-те години на XXI век са извършени ремонтно-възстановителни работи на малките едноетажни битови сгради и църквата.
Понастоящем се поддържат в нормално състояние.
В края на 20-те години на XXI век Урвичкия манастир е необитаем. В неговия храм се изпълняват богослужения много рядко само на официални празници. Празника на манастира е на 6 декември – Никулден.
До манастира може да се отиде с автобус № 3. Началната му спирка е в квартал „Гео Милев”. Слиза се на спирка известна като „Манастир Свети Никола”, в близкото минало се наричаше „Войника”. На това място на ляво на шосето от София за Самоков е изграден паметник на трудовака. Отдадена е почит към военнослужещите от Строителни войски, които през 50-те години на XX век изградиха шосето за Самоков.
При паметника пътека преминава по мост над река Искър и на десният бряг отвежда за няколко минути до Светата обител.
