Навършиха се 100 години от Нъойския договор. Той е подписан преди 100 години – на 27 ноември 1919 година. Счита се че това е едно от най-ощетяващите събития за българската история. Той откъсва от България Струмишко, Босилеградско, Царибродско и половината от Кулско. Отнема излаза към Бяло море през западна Тракия, потвърждава разделянето на Македония между Сърбия и Гърция и отнема Южна Добруджа, житницата на България.
Края на участието на България в Първата световна война се случва в кметството на парижкото педградие Нъой сюр Сен, когато Александър Стамболийски подписва под силен натиск договора. От отделените земи в следващите 3 години в България пристигат над 100 хил. бежанци , а 600 хиляди българи остават отвъд граница.
След като Нъойския договор става факт отново започват трудни години за сънародниците ни. Задължена да изплати много пари и компенсации, родината ни изпада в икономическа криза, от която не може да излезе години наред. За добро или за лошо случилото се остава трайни следи и повлиява на събитията през следващите години, които водят до Втората световна война.
Дни след подписването на документа от Александър Стамболийски, във вестник „Напред“ под острото перо на Стоян Михайловски – общественик, писател и политик, със заглавие „Българизмът в извънбългарските сфери“, излиза разгромна статия за родните политици, за пропуските и недъзите на нашата дипломация.
Тези негови думи най-точно описват изминалите събития: „Веднага нашите противници скроиха следния план: България да бъде охалкосана, стегната в железен обръч – encerclée, – сиреч българите да бъдат уединени като чумави и прокажени, да се издигне китайска стена между тях и другите народи, та никакъв български глас и зов да не се дочуе в културни среди. Това като се направи – да се подкачи похулването и очернянето на българското племе навсякъде в стария и новия свят, като се представи това племе за дива орда, за сляпа сбирщина от безчинници и главорези, за вечно неукротима и непросветима варварска паплач. А и тая част от програмата като се извърши сполучливо, – сиреч, като се разнесе по двете земни полушария кръвнишката именитост на българина, тоя „изтребител на деца и жени“, – тогава да се предложи на софийските управници безжалостен и безпощаден мирен проектодоговор, чрез който навеки да се разнебити и сломи „омразното българско племе“…
Много може да се каже за изминалите събития, може да се търси чия е вината и дали е можело да се избегне всичко това. Единственото което можем да направим днес е да отдадем нужната почит и да не забравяме историята на предците си.
