Д-р Георги Чалдъков
Няколко дни след Коледа (по стар стил) през януари 1957 г. в Бургас се заговори, че четирима ученици от единадесети клас на училище „Кирил и Методий“ са направили опит за преминаване границата с Турция и оттам – към мечтания Запад. Маршрутът бил добре планиран, но недостатъчно добре проучен. Написали прощално писмо, дали го на техен съученик и на 6 януари тръгнали с рейс на юг от Бургас. Слезли на една спирка преди село Желязково (сега Момина църква), защото нямали „открити листи“ за достъп до това гранично село.
През нощта вървели през покритите със сняг пътеки на Странджа. На разсъмване видели много светлини и решили, че вече са в Турция, и приближаването на мечтата им за Запада ги стопляло. Точно тогава обаче от „турското“ село чули весела компания да пее на чист български „Замъчи се Божа майка…“. Ecce Zhelyazkovo! – натъжени и премръзнали, отишли в къщата на сестрата на един от приятелите и сутринта с рейса тръгнали обратно за Бургас. На първата спирка обаче четирите момчета били арестувани – някой бил издал мечтата им за Запада.
Пренощували в ареста на граничното поделение и след това – в килиите на милицията в Бургас – до двора на училище „Кирил и Методий“ ….., което завършиха успешно и през есента на 1957 г. бяха приети за студенти. След това, Красимир стана д-р Кунделов – най-добрият ветеринарен лекар в Сливен, Митко-Чоката стана другарят Павлов – учител по физика в Бургас, Янко стана другарят Попов – учител по математика
Стоян стана д-р Стоян Стоев – съдебен лекар, преподавател и учен в Катедра по съдебна медицина в Медицински университет, София. Стоян носеше в себе си висшата добродетел на баланса между Аполон (vita contemplativa) и Дионисий (vita activa) – аполонисиевският му дух го превърна в Doctus ludens – изучения играещ. Със съдебната медицина премина границите на много страни по света – в университети на Европа и Африка преподаваше на английски и португалски тази сложна наука и практика.
Работи две години в мисията на Евпропейския съюз (EULEX) в Косово. Сред многото кандидати от цяла Европа, той – чрез конкурс в Брюксел – беше избран за член на мисията и за експертната си дейност бе награден с орден и диплома, подписана на 15 юни 2009 г. от д-р Хавиер Солана – генерален секретар на Съвета на Европейския съюз.
През 2010 г. бургаският геомагнетизъм го върна на улица „Патриарх Евтимий“ 72, близо до моята родна „Сливница“ 27. Когато съм в Бургас, бяхме винаги заедно – в кафенето „Княз Борис“, в ресторант-градината „Коневръза“, в Клуб „Ереван“ при Персито или в Клуб на моряка при капитан Мушков и машинен боцман Вандаров – пиехме и говорихме за наука, артисти, поети, политика – и, разбира се, за Кирил Христов:
Пиян съм аз от мойте младини!
Тъй хубаво е всичко окол мене!
Жени и вино! Вино и жени!
И за Славчо Чернишев:
Не си по-хубава от виното,
което бавно пием в здрача,
защото няма то очи,
които лъжат и които плачат.
Знам, че сега, когато е “там” – до, зад, над хоризонта (?) – носталгията му за Живота ще бъде най-добре лекувана, като гледа как растат внука му Калин, дъщеря му Ева и сина му Валентин.
