Д-р Георги Чалдъков и боцман Димитър Вандаров
СТЕФАН ДИМОВ – КЕФА:
ЕДИН ОТ ТАЛАНТЛИВАТА БУРГАСКА РЕКОЛТА-19З4
Д-р Георги Чалдъков и боцман Димитър Вандаров
Една древна мъдрост казва, че „Добрият приятел е най-голямото богатство“.
Щом приятелите са бургазлии, богатството ни се увеличава многократно. Следователно ние сме едни от най-богатите хора на света.
Звезди, луна, комети, гени, меми – на каквото и да се дължи, виното, направено от грозде, събрано през една определена година от един определен район, е най-приятно за пиене и приятелски разговори. Това са vintage wines. През годините 1811, 1826, 1839, 1845, 1852, 1858, 1861, 1934, 1985 и 1989 блясъците на летящи комети са предвестници на много добра реколта – и много добро вино. Същото се отнася и за много добрите поети, артисти, художници, музиканти, учени. И приятели! Научно доказано е, че от съчетание на гените на Хронос – времето, и Гея – земята, се раждат големи таланти.
Така през 1934 година в Бургас се раждат: Райна Кабаиванска, Олга Шевкенова, Елисавета Иконописова, Димитрина Гюрова-Савова, Антаоанета Войникова, Христо Фотев, Иван Кожухаров, Драго Николов, Херувим Стоев, Любомир Йорданов, Тодор Евгениев, Васил Вълев, Хиндо Касимов, Иван Арабов, Евгени Головински. И разбира се СТЕФАН ДИМОВ – КЕФА – на 26 февруари 1934.
За него именно един руски поет написа: „По-добре добър бояджия, отколкто лош художник“. Защото Стефан Димов – Кефа, заедно с Георги Янев – Паляка боядисаха много къщите на Бургас. След това Кефа отиде за няколко години в Москва* да боядисва Болшой театър, Третяковската галерия, Театър на Таганка, Метрото, Червения площад и Кремъл. И остави най-добрия си ученик Христо Захариев – Петлярката да боядисва плажа и морето в бургаския залив – най-големият на българското черноморие. (Психолози и психиатри продължат да изследват зависимостта на големината на залива и голямата душевност на бургазлиите.)
Като се върна в Бургас Кефа пожела да види работата на ученика си. Петлярката (прякорът му идваше от петиците, които редовно получаваше в училище) заведе учителя си на плажа под Казиното и показа боядисания в цветовете на дъгата мост – старият, преди професор Тодор Кръстев да го реконструира и Пандира с гълъб в ръка да застане на него.
- Ниц бе, Петлярка, откога стана педераст? – запита Кефа.
- Един ден, Мастър, дъгата се извиси между солниците на Поморие и
остров Света Анастасия и аз с четката в ръка прекопирах цветовете й върху моста. И с нетърпение те чаках да се върнеш от Москва и да ми кажеш „Петлярка, ти си бургаския Винсент ван Гог!“
Освен художествено боядисване Кефа е прекрасен музикант и певец на стари и нови градски шлагери. Той, заедно с Борис Николов – Боката, Никола Солаков, Аркади Кондов, Савко Анестиев – Савкито, Кирил Дончев – Турука, и
Дикран – Ганеца правиха по-романтични вечерите в Морското казино, „Одеса“ и други ресторанти в БУРГАС.
От всичките таланти на Кефа най-голям е талантът му за приятелство – споделеното богатство. Затова всички му пожелаваме здраво и творческо дълголетие!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*В Москва, а не в Рим да боядисва Колизеума, защо чаровната рускиня Вяра му пристана. Но това е петия епизод от „Романтичната сага на Кефа“, която скоро ще бъде публикувана, първо в Русия и след това в Бургас.
