„Уж“ се извиниха, но срамотата продължава

Д-р Георги Чалдъков           

            Цялото бъдещо щастие на човечеството не струва колкото

         една пролята днес детска сълза.

          Фьодор Михайлович Достоевски

„Системата ни убива” – пише на тениските на майките на деца с увреждания.

Първо, един зам.-председател на Народното събрание не пусна майките да се срещнат с депутатите. А премиерът? –  той се разплакал като видял един телевизионен репортаж. „Г-н Бойко Борисов, искаме не просто да плачете, защото ние можем да Ви кажем много лични истории, които да Ви разреват… Искаме да бъдем част от тази държава, а не да бъдем невидими, не да бъдем затваряни в домовете си и не да бъдем тези, които само да Ви разплакват!” – каза една от майките.

„Майките да седнат и да направят така, че тази тема да ми се махне от главата и на мен, и на всички вас” – каза премиерът.

След това президентът на Конфедерация на труда „Подкрепа“ не подкрепи майките, а с остър тон им каза: „Не ми подвиквайте като овчар. И престанете да разхождате тези нещастни деца по улиците. Засрамете се, засрамете се.” Президентът не се извини.

„Повръща ми се от такива майки. Държавата не ви е длъжна…“ – написа  една млада жена, дъщеря на известни спортисти.  Младата жена не се извини.

       После в телевизията си един вицепремиер се изкачи на „Върхът на срамотата“*, изричайки: “Кресливи жени с уж болни деца“, отправено към протестиращите майки с болните им деца.

Тогава от странство премиерът се извини за думите на неговия заместник. Като се завърна в България, хвана „моркова-и-тоягата“ – класиката на политическата дресура – и заместникът му „уж“ се извини.

Всичко това е една голяма срамота в политическата суматоха на България.

„Излезте,  срамотници!“** – който обижда майки и болни деца, няма място в парламента, правителството и бизнеса! Човекът (гръцки, anthropos), антропокрацията*** може да спаси Земята, превръщаща се в Moneyland.****

А ние, гражданите на България, да се вслушаме в мъдростта на Харуки Мураками: „Всички сме човешки същества, крехки яйца, изправени пред солидна стена, наречена Системата. Не трябва да позволяваме на Системата да ни експлоатира. Не трябва да позволяваме на Системата да придобие собствен живот. Системата не ни е създала: ние сме създали Системата.“ .

В създававето на Системата участва и нашата наивна романтика за свобода. Оказа се обаче, че „нежната революцията“ и грубият преход  са уж демокрация, правена от уж политици.

Защото у нас и по света няма колективна съпричастност, съдействие, състрадание, съгласие – дефицитът на „съ-…“ поражда бездушие, безразличие, безчувственост, бездействие – симптоми на нашата и глобалната  народопатология. Напомня ми финалния стих на The Hollow Men (Кухите хора) на Томас С. Елиът: Това е начинът, по който светът свършва… (This is the way the world ends…).

       Спасението са вещите хора (стига с тези „елити“, „лидери“, вицепремиери и президенти) – тяхната мисия е да хуманизират политиката, обществото и бизнеса.

       И всички да осъзнаем човеколюбието на Достоевски.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––    

 * Заглавие на новата книга на поетесата Стефанка Мирчева.

**От разговора между Расколников и Мармеладов в „Престъпление и наказание“ на Достоевски.

***Антропоцентрична демокрация – от Pro bono homo, Pro bono homines към Pro bono publico.

**** „Moneyland: Why Thieves And Crooks Now Rule The World And How To Take It Back“  е заглавието на книгата на младия британски журналист Oliver Bullough, публикувана 2017 г.