New Image5t545454y

Първият български лесничей в Малко Търново завеща: „ГОРАТА Е МОСТ МЕЖДУ ПОКОЛЕНИЯТА”

New ImagerefefefewfewfМемориален портрет на проф. Тодор ДИМИТРОВ, който бе поставен на 30.08.2014 г. в Държавното горско стопанство – Малко Търново. За българите по света бе издадена възпоменателна пощенска картичка – „От признателна Странджа …”.

 


Проф. Тодор ДИМИТРОВ е първия български лесничей в Малко Търново (1912-1913), първия български професор по лесовъдство (1931), офицер на Oрден „Мerite agricole” – Франция (1927), удостоен с орден „За гражданска заслуга“ III   степен  – Царство България (1932) и „Свети Сава“ III степен – Кралство Югославия (1936). Възпитаник на Ecole nationale des eaux et forets, Нанси – Франция. Декан на Агрономо-лесовъдния факултет (1935 – 1936), днес Биологически факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”. През 2014 г. се навършиха 130 години от рождението му (1884 г., гр. Прилеп – Македония).

Преди две години – на 30 август 2014 г. Малко Търново даде един урок по „горска дипломация” на Балканите.  В рамките на своите летни културни празници почете достойно прилепчанина Тодор Димитров. Към инициативата на малкотърновската лесовъдна общност се присъединиха  Държавната агенция „Архиви“ – София, Лесотехническия университет – София, Биологическия факултет при СУ „Св. Кл. Охридски“, Съюза на българските лесовъди, Югоизточното държавно предприятие – Сливен, Община Малко Търново и 120 годишната (тогава) Регионална дирекция на горите – Бургас. Организаторите очакваха, към тях да се приобщи Община Прилеп, Р. Македония, както техните деди бяха се присъединили саможертвено „към брата роб в Македания” през трагичната 1903 г.  Но, не би …

Тодор ДИМИТРОВ Христов става български лесовъд, първи български лесничей в Малко Търново, преподавател по-късно в Аграрно-лесовъдния факултет на Софийския университет с големи заслуги за развитието на лесовъдните науки в България.

Роден е през 1884 г. в големия български град Прилеп (дн. Р. Македония). Първоначално образование получава в родния си град, а гимназиално – в Битолската българска класическа гимназия и в Сливенската гимназия. През 1907 г. завършва лесоинженерство в Националното училище за водите и горите в Нанси и е един от първите образовани лесовъди в България. От 1908 до 1919 г. работи в различни лесовъдства в България – Трявна, Сливен, Казанлък, Бургас и Малко Търново, предимно по укрепването на пороищата и по залесяването.

От 1919 до 1923 г. е лектор в Горския отдел при Държавното средно техническо училище в София, а през 1921-1922 г. в специализирания висш лесовъден курс. От 1 януари 1924 г. става пръв доцент по частно лесовъдство в новооткрития Лесовъден отдел към Агрономическия факултет на Софийския университет. Македонският българин Т. Димитров е първият доцент по лесовъдство в България и в продължение на няколко години единствен редовен хабилитиран преподавател в тази научна област. През 1927 г. става извънреден, а през 1931 г. – редовен професор по частно лесовъдство. Т. Димитров е първият български професор по лесовъдство. От 1925 г. до смъртта си е начело на катедрата по частно лесовъдство, а през 1935-1936 г. е декан на Агрономо-лесовъдния факултет, днес Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, чийто възпитаник съм и аз. Член и основател е на Дружеството на българските лесовъди и на Дружеството на лесовъдите-академици в България. Сред основателите е на Българското ботаническо дружество и е бил негов заместник-председател. Член е на Френското и Немското дендроложко дружество и на Швейцарското горско дружество.

Т. Димитров изследва някои дървесни видове, занимава се с фитопатология, семезнание, култивиране на екзотични видове в България, лесовъдска библиография. Много от трудовете му са посветени изцяло на ботаниката, като основни в тази област са монографията му, с която се хабилитира за доцент, и по-късните му изследвания върху бялата мура.

Умира на 5 май 1938 г. в София. Оставя  ни едно европейски значимо научно, педагогическо и културно наследство, което Странджа ни припомни. Шест дни след  отбелязването на 111 годишнината от Илинденско-Преображенското въстание на свещената м. Петрова нива, Малко Търново почете делото на своя първи български лесничей.

Негова е мисълта „ГОРАТА – МОСТЪТ МЕЖДУ ПОКОЛЕНИЯТА” …

 

д-р Стефан ПЕЙКОВ,

Изследователски център „ЕКОПАН” – Малко Търново

 

Print Friendly

Автор: д-р Стефан ПЕЙКОВ


      Вашият коментар

      Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *