Не приемам щампи като българска работа, защото и положителните, и отрицателни черти са общочовешки, каза носителят на „Ключът от кулата”

Сърцето ми в Бургас остана. Това сподели председателят на Българско дружество по клетъчна биология професор Георги Чалдъков, който на Никулден получи отличието „Ключът от кулата”. На студентския празник – 8 декември той представи в родния си град Бургас своята книга „HomoJanus Bulgaricus – психология и народопсихология (не само) на българите”. В препълнената зала на Регионална библиотека „Пейо Яворов“ на улица „Булаир“ 10 ученият сподели, че вече повече от половин век е жител на Варна, но духовно останал гражданин на Бургас.
Проф. Чалдъков, който е известен на читателите като автор на коментари по значими теми, след като бе попитан дали още е

болен от бургазъм,

каза, че макар да няма антипатии към Варна, когато казва „нашият град“, винаги има предвид Бургас.

„Не приемам щампи като българска работа, балканска работа, защото след срещата ми с доста чужденци, с които съм работил, осъзнах, че това е част от един мазохистичен комплекс. Има завистливи и германци, и италианци. Има американска работа с много примери за непочтеност. Виждал съм такива неща в Япония, които никой българин няма да направи, въпреки че те уж се славят като най-любознателните и почтените. И положителните, и отрицателни черти са общочовешки, както и Ян и Ин“, заяви проф. Чалдъков.

Ин и Ян в китайската философия и метафизика e концепция, която описва как двете привидно противоположни сили, енергии и принципи, които са част от Великия предел, се привличат. Той пък е за вечно разменящи се и преливащи се противоположности, които се допълват взаимно и преливат една в друга.

На въпроса кои са по-умни – бургазлии или варненци, той отговори дипломатично.
„Само ще ви цитирам Лорка, който е казал, че обича повече добрия китаец, отколкото лошия испанец. Аз обичам повече добрия варналия, отколкото лошия бургазлия“, заяви професорът.
Искрено се надявам, че ще доживеем деня, в който

 Георги Чалдъков ще получи званието „Почетен гражданин на Бургас“,

което напълно заслужава, заяви философът Пеньо Костадинов, представяйки книгата „HomoJanus Bulgaricus – психология и народопсихология (не само) на българите” и нейния автор. Определи го като интелектуалец от световен мащаб. Отнасям се към него и неговото изкуство със сериозен респект и уважение, сподели Костадинов.

„Харесвам публицистичното творчество на проф. Чалдъков, защото и двамата сме израснали в една и съща меланхолична атмосфера на нашия любим и демодиран вече Бургас,
И двамата сме от един и същи естетико-философски кръжец,

 в който се кланяме на нашия общ бургаски бог – Христо Фотев,

когото и двамата познавахме лично и харесвахме безкрайно. С пробуждането на съзнанието обаче, за хубавите текстове на проф. Чалдъков, които съм получавал по e-mail-а години наред, аз се привързвах към тях все повече и поради това, че благодарение на нашия приятел Васил Лаков успях да видя отблизо изявите на прекрасната, дълбока и топла човечност на д-р Чалдъков. Струва ми се лесно да го възхвалявам на неговия празник, който не случайно съвпада със студентския“, заяви философът.

„Имам нужда да говоря за професора с уважение, което заслужава не само заради неговата човечност и предизвикателно дръзки текстове, а заради проявяваната от него откровеност във всички свои дела. Вярата ми в неговото творчество е по-силна от вярата ми в признанието на творческото му дело, което то получи неочаквано в последните дни, след като тържествено на Никулден кметът му връчи ключа от кулата“, добави докторът на философските науки.
„Книгата му носи предизвикателното подзаглавие „Народопсихология и народопатология“.

Това пластично изображение на нравите обаче днес за съжаление няма да срещне разбиране сред младото поколение. От друга страна разбирам какво може да накара едно подрастващо поколение да изпитва такава несигурност пред тези твърде ерудитски произведения на искрящата жизнеутвърждаваща мисъл, чийто духовен чар и романтични намерения не може да разпознае. Разрушена е някаква връзка и младите чувстват това.

Ние самите знаем кой я е разрушил – драматизмът на нашата епоха: краят на Студената война, падането на Берлинската стена, краят на тоталитаризма, преходът и мн. други промени, които обърнаха из основи България и нашия Бургас“, коментира Пеньо Костадинов.

„Нашият свят бе пометен от една 20-годишна социална вихрушка с нечувана по характера си сила и ние в едно с автора на „HomoJanus Bulgaricus – психология и народопсихология (не само) на българите“ бяхме сполетени от нещо неочаквано. Целият свят, от който той черпи материал за творчеството си (Бургас, старото казино край морето, улица „Сливница“ 27, Генко Генков, Христо Фотев, Петя Дубарова, Георги Баев, Васил Константинов и куп други изчезнали бургаски бохеми и чудаци, а с тях и цялата крехка нежна култура на нашия добър Бургас с неговите сантиментални посвещения), изглежда сякаш завинаги разрушен“, добавя журналистът – философ.
Според него,

 не авторът е изменил на своя град, а действителността е изменила на него

и на нас – неговите ревностни читатели.
„Обект на тази професорска книга е онова, което един авторитетен учен по клетъчна биология преживява – реалността под пелената на спомена, каквато биохронологията на живота му поднася в систематика на почти ежедневни текстове“, обяснява Костадинов.

Той сподели, че се възхищава от стила на проф. Чалдъков, защото есетата му са без излишни украси и литературни превземки.
„Към истината той изпитва неспирна, трепетна, гореща като дух страст. Любопитна страст, която никога не се задоволява и не се изчерпва. Въпреки всички отговори продължава нетърпеливо и неуморно да задава въпроси, да дълбае. Неговият живот и неговата философия са едно и също нещо. Подобно преплитане между идеите на учения и тъканта на живота имат прастари корени, които при Чалдъков получават необичаен сюжетен обрат“, добавя философът.

„За хората от древния свят философията е не толкова търсене на самодостатъчно познание или мъдрост, колкото е средство да се научим да живеем правилно спрямо повелите и заклинанията на логоса. Така е и при нашия професор. Той вярва, че философските размишления върху чудатите капризи на живота ще ни направят по-устойчиви, ще ни научат да се издигаме над обстоятелствата и ще ни подготвят да посрещнем по-достойно скръбта, страха, гнева, разочарованията и безпокойството, които от всякъде напират към нас“, обясни Костадинов.

„Когато читателят се запознае с 38-те есета, които ги е нарекъл разказана наука, а не научна фантастика, ще остане запленен от непокорния дух на автора, от бунта му срещу догматизма, чиновническото тесногръдие, кича в науката и образованието, които са повсеместни. Той непрестанно се възмущава от тази посредственост, която ни залива с титли и всевъзможни ментета“, коментира философът.

Той припомни, че проф. Чалдъков е автор и на един постоянно обновяващ се през годините престижен академичен учебник по клетъчна биология.
В „HomoJanus Bulgaricus – психология и народопсихология (не само) на българите” ученият ни принася от биохимичните процеси към метафизиката на духа, при която човек постоянно моделира себе си, добавя журналистът.

Според него книгата на проф. Чалдъков е безпокойна. „Безпокойството наподобява понякога световъртеж, който човек изпитва, когато се надвеси над пропаст. Завива ни се свят, иска ни се да се вкопчим в някаква упора, да се завържем за нещо стабилно, да се подсигурим срещу опасностите, които произтичат от свободата, но това не е е така лесно. Това е страх от световъртежа на свободата, както бе писал Ницше, който Чалдъков обича да цитира“, заяви Костадинов.

„Авторът поставя въпроса какво всъщност представлява човека. Ако сме роби на своите неврони и хормони, как можем да продължаваме да вярваме, че сме свободни? Какво отличава човека от останалите животни? Нима превъзходството ни е въпрос в разлика в степента на развитие или действително сме поставени на по-високо стъпало спрямо другите видове? Това са въпроси, които непрестанно напират в него“, добавя философът.

„Чалдъков ни напомня, че в тази дигитална ера ние все по-често сме обект на наблюдение и контрол и то в умопомръчителни мащаби. Контролът е дори на нашата генетична информация. Приравнени сме с дигитален добитък, от който непрекъснато се „бият“ някакви биометрични и физиологични данни“, подчерта Костадинов.

„Може би отново е дошло времето да заговорим са свободата в нашия живот. Чалдъков остроумно цитира един стих на Константин Павлов:

Млъкнете, славеи!
Проклети славеи!
Дано в настъпилата тишина
един-единствен гарван се обади,
за да ми каже истината.
Страшната!

 Тази книга е опит да пробудим гарвана в себе си

и да заглушим приспивния хор на тези сладкогласни славеи, т.е на всевъзможните политически и медийни подиуми, коментира Костадинов.

„Много ми харесва турската дума „Чалдък“, която ми звучи като сбъднато обещание. В превод означава имаш го. Когато някой прадядо на професора влизал в кръчмата, той непременно поръчвал по едно питие на музикантите и искал да изпълнят любимата му песен, а оркестрантите отговаряли „Чалдък“ (имаш я). Така и аз като онези потънали в забравата оркестранти, ще кажа „Чалдък“, имате я, книгата е бохемска история за Бургас с романтичната гравитация на пристанището, гарата, влаковете, морското казино, театъра, гларусите и възхвалата на думите“, каза още Пеньо Костадинов.
Д-р Антонио Душепеев пък заяви, че проф. Чалдъков е опората на всеки бургазлия, който е решил да става доктор във Варна. „Благодаря ви! Всички мои колеги ви помнят с добро и ви пожелават успехи!“, заяви акушер-гинекологът.

„За нас проф. Чалдъков е Джони. Всички сме побелели и остарели. Знаем за неговите успехи в науката, образованието, подготовката на млади кадри, но аз искам да му пожелая след всичките тези писания да си остане старият бургаски хъшлак“, каза пък Стоян Георгиев – Лисика.