Уважаеми читатели,големият приятел на Несебър и наш уважаван сътрудник инж.Георги Петрушев ни предостави за публикуване своята книга „Софийската Мала Света гора”.
Тя е издадена на електронен носител от Съюза на слепите в България.
В книгата са описанията на двадесет и два от манастирите в Софийски район, които имат хилядолетна история и достойно настояще.
С благодарност към автора за неговият уникален труд , ще публикуваме интересната информация за манастирите,която трудно може да се намери така интересно синтезирана и всеобхватна.
В края на миналата година ,започнахме публикуване периодично информация за манастирите в секцията „Общество“ на сайта.
Следващата ни публикация е за Обрадовския манастир „Свети Мина” :
Обрадовския манастир „Свети Мина” се намира в най-ниската ливадна част на Софийския квартал „Бенковски” на десния бряг на Владайската река, малко преди вливането й в река Искър. Разстоянието от София до манастира е 8 км. в североизточна посока. Пътя завършва на левия бряг на Владайската река. Преминава се пешеходно по широк мост и веднага на отсрещния бряг е голямата манастирска порта.
Светата обител е оградена с висока зидана ограда покрита с керемиди. Обширният й двор целогодишно се поддържа в много добро състояние. Цветя според сезона, малки групи от храсти, чешма с добра за пиене вода и пешеходни алеи създават приятна паркова обстановка. В източния край на двора пред двоетажната битова сграда под широк навес има голяма дървена маса с пейки за кратък отдих на посетителите.
Летописта на манастира за векове назад се основава на предания, разказвани от поколение на поколение. Така научаваме, че още по времето на Римската империя на мястото на сегашния Обрадовски манастир е имало Християнска Света обител. Тя съществувала и по време на Византийската империя. Била е център за подготовка на духовници.
Манастира бил разрушен до основи от кръстоносците.
Бавно с много труд и дарения от Християнското население от околните села е възстановен.
На тази Света обител са извършвани многократни нападения, ограбвания и разрушения от Османските нашественици. С изключително ожесточение, подбуждани от религиозен фанатизъм Османлиите са погубвали монаси и свещеници, унищожавали са ценни книги с историческо и религиозно значение. В продължение на много години манастира е заличен от земята и мястото е опустяло.
Само разкази, предавани от човек на човек са напомняли, че някога тук е имало голямо книжовно и духовно огнище.
През 20-те години на XX век местна ясновидка настоятелно давала указание на Християните от Обрадовци, че на това място в далечното минало е имало манастир и той трябва да бъде възстановен. На нейните приказки някои не вярвали, но други се хванали и започнали работа. При разкопките били открити някои архитектурни елементи в земята от някогашната Света обител. Открити са и църковна утвар, която понастоящем се намира в Националния църковно историко-археологичен музей.
През 1927 г. на мястото на някогашна средновековна Християнска сграда, където сега е манастира започнало изграждането на източноправославна Света обител на името на Великомъченик Свети Мина. Първоначално бил изграден дървен параклис с иконостас и икони на него. Постепенно около храма се появили битови сгради за кратък подслон на поклонниците.
Свети Мина е живял през втората половина на III век в Римската област Котуания. Той се прославил като отличен войн.
Най-често на икони и стенописи е изографисан като млад войн на бял кон с копие в ръка.
Счита се за Закрилник на войните.
Римският император Максимиан с изключително настървение преследвал Християните, подлагал ги на жестоки мъчения и убийства.
Свети Мина като дълбоко убеден вярващ Християнин се възмущавал до непоносимост от жестоките мъчения налагани върху християнското население, което било принуждавано да се кланя и прави жертвоприношения на езическите идоли. В израз на възмущението си от репресиите върху вярващите Свети Мина се отдалечил и усамотил в планинската пустиня. На голям празник устроен от императора в чест на езическите идоли принудително се събрало множество народ. Всички пеели и хвалели идолите. Тогава завърналият се от планината Свети Мина се явил в центъра на празненството и с висок глас обвинил организаторите на това тържество, отдадени на идолопоклонничество.
Последвали много дни на жестоки, непоносими мъчения, наложени на Свети Мина. Увещавали го да се откаже от Христа. Да се поклони на идолите и мъченията ще престанат. На всичко това той отвръщал, че вярата му в Христовото учение е непоколебима и със спокойствие продължава да понася мъките.
На 11 ноември 296 г. младият войн Мина бил посечен с меч и обезглавен. На площада в град Александрия тялото му било изгорено. След време вярващите Християни се погрижили и съхранили останките от мощите на мъченика.
На мястото, където е станало Успението на Светеца е издигнат голям величествен Християнски храм наречен „Свети Мина”.В него и до сега като най-скъпа реликва се съхраняват и радват на изключителна почит мощите на Светеца. Постепенно се разнесла славата на чудодейната сила на мощите на Свети Мина. Всички които се доближавали до реликвариума с мощите получавали изцеление от тежки душевни и физически болести. Бездетни млади семейства се доближавали до иконата на Свети Мина, отправяли гореща молба да ги дари с детенце и това се е случвало.
Християни от различни краища на страната посещават Обрадовския манастир за да отправят там молба пред иконата на Великомъченик Свети Мина за завръщане на любимия човек, за уреждане на несподелена любов, за рожба.
Свети Мина е един от Христовите войни редом със Свети Георги, Свети Димитър, Свети Тодор.
През 1942 г. Църковното настоятелство в село Обрадовци решава на мястото на дървения параклис да се изгради нов Християнски храм. Работата по строителството на църквата продължила до 1945 година. Това е времето на Втората световна война, изпълнено с неимоверни трудности и проблеми от всякакъв характер.
Новият храм наречен на „Великомъченик Свети Мина” бил тържествено открит и осветен на 21 октомври 1945 г. от екзарх Стефан.
Храма е еднокорабен с камбанария над притвора. Иконостаса е дърворезбен. На Царските двери е изографисана сцената на „Благовещение Богородично”. На царския ред на иконостаса има 6 икони, а на апостолския – 12. Над Царските двери в средата е изобразена „Тайната вечеря”. Изографисването на иконостаса е дело на проф. Георги Богданов.
През 1957 г. е изграден параклис наречен „Светите безсребърници Козма и Дамян”. В неговия олтар е възстановено аязмото с лековита Светена вода.
През 1970 г. е построен параклис „Свети свети Петър и Павел”. В него през зимния период се изпълняват богослуженията.
Има параклис посветен на игуменките Злата и Емилия, канонизирани за Светици.
През 20-те години на XXI век са изградени два нови параклиса – на „Свети Иван Рилски” и „Свети Николай Мирликийски”.
Има отделна зала определена за Кръщения.
В двора, в ляво до портата е уреден магазин, който предлага различни сувенири за подарък и спомен от тази Света обител.
Празника на манастира е Денят на Успението на Свети Мина – 11 ноември.
До манастира може да се пътува с градски автобус № 23, началната спирка на който е в квартал Орландовци съвсем наблизо до предпоследната трамвайна спирка. От последната автобусна спирка в квартал Бенковски до манастира разстоянието се изминава пешком за по-малко от 15 минути.
