Националният парк-музей „Самуилова крепост” се намира на десния бряг на р.Струмешница, на 20 км западно от гр. Петрич. Изграден е през 1980-1981 г. по идея на пророчицата Ванга и с решителните действия на тогавашния министър на културата Людмила Живкова. Открит е тържествено с голям митинг-събор на 23.10.1982г.
Музейният комплекс е оформен на мястото на крепостта, в чиито околности през юли 1014г. се е състояла Беласишката битка – едно от трагичните събития в българската история.
Защитавайки българските територии от евентуално нахлуване на византийците откъм долината на р. Струма към тясната клисура/през която протича р. Струмешница/ между планините Беласица и Огражден, българите изграждат 8-километрова крепостна стена с дебелина от 1,2 до 1,5 метра. Тя започвала високо над днешното село Ключ и завършвала на брега на реката – там, където сега е парк-музеят „Самуилова крепост”. Всъщност крепостта е представлявала землено укрепление, част от голямата система от отбранителни съоръжения.
Отличното разположение на Самуиловата крепост й позволявало да контролира цялата клисура, както и да се използва като команден военно-стратегически пункт. Временното военно укрепление било изградено от два вала и два рова, концентрично разположени по склоновете на възвишението.
Първият /вътрешен/ вал е имал сложна конструкция, която се състояла от надлъжни и напречни дървени греди. Върху най-високата част на хълма била изградена наблюдателна и отбранителна кула, конструктивно свързана с каменната стена.
През юли 1014г. войските на Василий 11 многократно нападали отбранителното укрепление на българите и въпреки многото жертви, продължавали да атакуват. Атаките завършвали безуспешно и войската на цар Самуил, макар и доста по-малобройна от византийската, била изпълнена с решимост и висок боен дух.
Византийците сформирали два отряда. Основният отряд нападнал фронтално крепостта. Решителни за изхода на битката се оказали действията на втория отряд, воден от Никифор Ксифий, византийски пълководец от български произход.
По заповед на императора той преминал билото на Беласица през прохода Железни врата и с изненадваща атака ударил българите в гръб.След жестоката битка, която трябвало да води на два фронта, българската войска била разгромена. Голям брой от войниците били избити, други – пленени, а самият цар Самуил, който бил сред войската си и ръководел военните действия, бил спасен от сина си Гавраил Радомир.
Войската на победителя Василий се отправила към Струмица. Междувременно Гавраил Радомир удържал победа над солунския стратег Вотаниат и по този начин временно спрял византийското настъпление във вътрешността на българската държава.
Василий11 прекъснал похода си към Струмица и издал заповед, противоречаща на всякакви човешки, войнски и християнски морал. По негово нареждане пленените 14000 Самуилови войници били ослепени, като на всеки сто души бил оставен по един с едно око, за да ги води.
При вида на ослепените си войници цар Самуил получава сърдечен удар и два дни по-късно, на 6 октомври, умира. За това зверско деяние византийският император Василий11 е наречен Българоубиец.
И днес много местности в района , включително и някои в околностите на днешния град Струмица, носят наименования, свързани със злощастната съдба на ослепените Самуилови войни.След смъртта на цар Самуил тежката отговорност за съдбата на България поема неговият син Гавраил Радомир. Четири години по-късно България пада под византийска власт.
Останките от средновековното укрепление са консервирани, а районът е благоустроен. Музейният комплекс е сполучливо оформен в паркова обстановка. Още в началото, навлизайки в историческата местност, посетителят се запознава с родословното дърво на цар Самуил, представено върху художествено изработено табло.
В най-високата част на местността, където се виждат запазените останки от наблюдателна кула, са издигнати четири високи пилона, обхванати от широк пръстен.
Пилоните символизират географските области Добруджа, Мизия, Тракия и Македония, влизащи в състава на тогавашна България, а съединяващият ги пръстен – единството и вечността на българската държава.Височината на пилоните е израз на постоянния стремеж на българите към духовно извисяване и просперитет.
Наблизо, на специална площадка, е поставен внушителен бронзов паметник на цар Самуил. Изразителният монумент, дело на художника проф. Борис Гондов, представлява величествената фигура на Самуил в цял ръст, но с превити колене.
Царят е съкрушен не от поражението, а от болката, причинена му при вида на ослепените войници. На специално оформени пана, разположени от двете страни на владетеля, са изобразени релефите на Самуиловите войни.
През лятото на 2014г ,по повод 1000 години от трагичните събития, музейният комплекс е основно обновен.Заключителното събитие от Националната програма за отбелязване на 1000 години от смъртта на цар Самуил е проведено на 9 октомври 2014г. в Националния парк-музей „Самуилова крепост”.
Извършено е тържествено възпоменание с участието на Негово Светейшество българския патриарх, президента и министър-председателя на България, почетна гвардейска рота, множество духовни и официални лица, гости от цялата страна.
Националният парк-музей „Самуилова крепост” е достъпен за посещения през всички дни на седмицата. Музеят е включен в Списъка на 100-те национални туристически обекти.
За контакти: 0887 112 504, 0879 088 505.
Инж.Георги Петрушев
