На 16.06.2020 г. Конституционния съд на свое заседание отхвърли жалбата на омбудсмана (тогава Мая Манолова) за отмяна на разпоредби в Закона за Устройство на Черноморското Крайбрежие (ЗУЧК), които регламентират създаването на места за разполагане на палатки, кемпери и каравани. Закона регламентира и налагането на глоби за разположилите палатки, кемпери и каравани извън определените за това места в Зона „А“ и „Б“ – на 2 км от брега.
В Европа и останалата част на света, освен в България и Руската федерация, дивото къмпингуване е забранено и се санкционира с глоби. В Гърция нарушителите дори ги грози и затвор.
Законодателят на 16.07.2019 г. промени ЗУЧК, като регламентира временни места за настаняване на палатки, кемпери и каравани по морето. По този начин България започна да прилича на цивилизована държава.
Дивокъмпингуващите по морето не заплащаха и стотинка на бюджета, общините или собствениците на имоти. Оставяха след себе си тонове боклук, изкопани и пълни до горе септични ями. Простотия и мръсотия до шия! Всички свои действия те оправдаваха, като природозащитни мероприятия за опазване на Черноморието, свобода на придвижването и пример за нов вид туризъм.
Реално тези хора осъществяваха просто една кражба, същото като в САЩ. Протести за права с разграбване на магазини, палене на коли, унищожаване на статуи – вандалщини.
Ето и текстовете от ЗУЧК, за които КС се произнесе, че не са антиконституционни и остават в сила:
Чл. 10а. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2016 г. (*), изм. – ДВ, бр. 56 от 2019 г., в сила от 16.07.2019 г.) (1) В зона „А“ и в зона „Б“ извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им могат да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани.
(2) Местата по ал. 1 не се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма. В тях се разрешава поставянето само на обекти по чл. 153, ал. 1, т. 5 от Закона за горите – архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията.
(3) Условията и редът за определяне на местата по ал. 1, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието, храните и горите, министъра на околната среда и водите и министъра на туризма.
(4) Местата по ал. 1 не могат да попадат в границите на защитени територии от категориите по чл. 5, т. 1, 3, 4 и 6 от Закона за защитените територии.
Чл. 17а. (2) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2019 г., в сила от 16.07.2019 г.) Забранява се поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1.
Чл. 24в. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2019 г. (*)) (1) Който постави палатка, шатра или паркира кемпер или каравана в чужд неурегулиран поземлен имот в зона „А“ или в зона „Б“ извън местата, определени по реда на чл. 10а, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба от 1500 до 3000 лв.
(2) Който устройва места за разполагане на палатки, кемпери или каравани в нарушение на разпоредбите на чл. 10а, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба от 6000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 12 000 до 60 000 лв.
