Уважаеми читатели,големият приятел на Несебър и наш уважаван сътрудник инж.Георги Петрушев ни предостави за публикуване своята книга „Софийската Мала Света гора”.
Тя е издадена на електронен носител от Съюза на слепите в България.
В книгата са описанията на двадесет и два от манастирите в Софийски район, които имат хилядолетна история и достойно настояще.
С благодарност към автора за неговият уникален труд , ще публикуваме интересната информация за манастирите,която трудно може да се намери така интересно синтезирана и всеобхватна.
В навечерието на Коледа ,започваме публикуването всяка седмица информацията за един манастир в секцията „Общество“ на сайта.
Приятно четене!
…………………………………….
Клисурския манастир „Света Петка Епиватска” се намира на много красиво и изключително обзорно място на северозападното било на Люлин планина при надморска височина 912 м. От поляната пред манастира се открива панорамен изглед на юг и югозапад към почти цялата Люлин планина, а на изток погледа обгръща района на град Банкя и се спира чак до западните покрайнини на столичния град.
` Манастира отстои на 8 км. от центъра на гр. Банкя по автомобилен път в северозападна посока.
От центъра на гр. Банкя се тръгва в западна посока по ул. „Александър Стамболийски”. След 150 м. се прави завой в дясно по ул. „Св. Св. Кирил и Методий”. Продължава се по нея до края на улицата. Прави се завой в ляво по ул. „Варна” и се навлиза в кв. Вердикал. Населеното място се напуска с една голяма серпентина , изкачваща се все нагоре.Това е местността „Големата”.
Продължава нвсе в западна посока. В ляво от пътя е м. „Умнище” , което идва от находището на хума.След 4.5 км. от центъра на гр. Банкя се идва до разклонение на автомобилния път. Тук има спирка на автобус №44. Местността е известна като „Ръжевица”.
В ляво – западна посока пътя слиза в с. Клисура – 4 км. Направо, на северозапад с изкачване се продължава за Клисурския манастир – 3.5 км. Това е най-прекия и единствен начин да се отиде от центъра на гр. Банкя до Клисурския манастир.
В миналото този път е свързвал селището Банкя с гр. Брезник и е бил известен като „Друмо”.
От полянката пред манастира се спуска пешеходна пътека първоначално през млада иглолистна горичка и за 30 минути се слиза до с. Клисура, където е началната спирка на автобуса за гр. Банкя.
В справка предоставяна ни от Националния исторически, археологичен, църковен музей гр. София се казва, че историята на Клисурския манастир е забулена в тайнственост. Ние считаме, че няма нищо тайнствено в историята на тази Света обител. В резултат на многобройни нападения, ограбвания, разрушавания и опожарявания от османлиите турци всичко ценно и забележително и значителен брой книги с религиозно и историческо съдържание, паметни плочи и надписи са унищожавани.
Има достатъчно достоверни исторически данни, които доказват, че манастира е съществувал през късното средновековие.
В резултат на доброволен и безплатен труд и значителни безвъзмездни финансови дарения от православните християни от околните села Манастира се е въздигал от пепелищата, възкръсвал е и е бил обновяван за да достигне до нас в днешни дни с радващо се на уважение великолепие.
Старата църква „Света Петка Епиватска”, а доэ 2015 тя бе и единствена е преживяла погроми, опожарявания и възобновявания благодарение на вярващи в Бога предани на Христовото учение и на монаси. Това е сравнително малък еднокорабен, безкуполен храм.
В края на 60-те и началото на 70-те години на XIX век тук за кратко е отсядал и Апостола на Българската свобода Васил Левски, обхождайки Софийския район във връзка с делата му с революционните комитети по подготовката на общонародно въстание за освобождението на България. Има данни, че около 1870 г. за по-продължително време в манастира са пребивавали хайдути.
През 1921 г. в манастира пристигат 18 руски монахини прогонени от родината си след установяването на Съветска власт в Русия.Те активно се заемат с възобновяването и значителното подобряване на битовите условия.
През първата половина на XX век Манастира е притежавал значителни по количество земеделски имоти, от които е получавал доходи. Монасите активно са се занимавали с отглеждането на земеделски култури и скотовъдство.
В средата на XX век Манастира претърпява голям пожар. Битовите сгради били възстановени и в тях настанен санаториум за деца с белодробни заболявания. Малко по-късно санаториума бил превърнат в почивна база за работници от тютюневата промишленост в София.
През 1954 г. църквата рухнала и значителна част от нея била унищожена. Върху основите на старата църква е издигната сегашната в почти същия архитектурен вид. Вътрешната уредба на храма вдъхва спокойствие, респект и уважение към православието. Иконостаса е дърворезбен и на него са изложени съгласно Канона иконите на Исус Христос и до него в дясно тази на Свети Йоан кръстител, а в ляво от царските двери иконата на Пресвета Богородица и до нея в ляво иконата на Света Петка.
За разлика от значителен брой други Български православни манастири, намиращи се в упадък Клисурския манастир „Света Петка Епиватска” се радва на отлично състояние и ново строителство.
В северната част на обширния манастирски двор успоредно на белите битови сгради през 2009 г. Бе направена първата копка на нов православен храм „Въведение Богородично”. Неговото строителство продължи 5 г. и бе напълно завършен през 2014 г. Тържественото освещаване на храма е извършено на 22 август 2015 г. от Софийския епископ Григорий с присъствието и участието на Българския Патриарх Неофит.
Сградата на храма представлява едноапсидна куполна ротонда. Височината й е 15 м. заедно с купола. Изпълнена е по проект на арх. Цветанка Разсолкова Дърворезбеният иконостас е изработен от Никола Шукеров от с. Момчиловци и е монтиран през 2014 г. Иконите и стенописите са дело на художника Асен Йосифов. Обширния вътрешен салон на храма е изпълнен с красота и духовно великолепие. На северната вътрешна стена са стенописи в естествен размер на Христовите войни. По другите стени са изографисани светци и библейски сцени.
Битовите сгради за монахините, игуменарницата, магерницата и камбанарията блестят със своята белота и подреденост. На някои от стените на сградите откъм двора на манастира има стенописи, изобразяващи различни библейски сцени и предимно такива от живота на Света Петка Епиватска.Входната врата на Светата обител е голяма и над нея е изписано името на манастира.
Той е девически, празникът му е на 14 октомври – ПЕТКОВДЕН.
