Кирил Първанов
Трикракото столче е известно още от Древен Египет, повече от четири хиляди години. По-късно то се появява и сред мебелите на Близкия и Далечен Изток и Европа, а в България през Първото българско царство. Конструктивната му схема е проста, която през вековете не се променя. Състои се от два детайла – седалка със закръглена, елипсовидна или бъбрековидна форма и три цилиндрични или правоъгълни крачета, прикрепени към седалката посредством чепово съединение.
Естествено възниква въпросът – защо и по какви критерии трикракото столче е поставено на вниманието на читателите. То не е представителна мебел, не привлича вниманието с красиви, оригинални или изящни форми. Не е свързано с важни дати и събития. На него не са седели знатни личности, нито е символ на държавна или светска власт.
Много са качествата, които правят трикракото столче феноменален представител на групата седални мебели през голяма част от историята на българските мебели. По тяхната значимост те могат да бъдат подредени по следния начин:
- Изключително голямо е социалното значение на трикракото столче. То се използва от голяма част от населението, достигаща 80-90% от жителите на различните страни, живеещи предимно в селските и планинските райони. За България това важи до средата на XX век. Не случайно в западноевропейските страни то е наричано селското столче.
- Конструирано с три опорни точки на крачетата му, наклонът, височината и мястото на закрепването им към седалката осигуряват оптимална стабилност и удобство при ползване, не изискват идеално равни повърхности, което е невъзможно при останалите седални мебели.
- Предлага голяма универсалност при ползването му и е със завидна потребителска стойност. Освен като част от жилищния интериор, за сядане около софрата, край огнището или камината, то се използва при осъществяването на голям брой дейности от битов характер, не само в жилището, но и на двора, в градината, обора, кошарата, хамбара, както и на улицата, пред къщата.
- Не заема голяма площ и пространство от жилището, което позволява по-голям брой хора да сядат около софрата, огнището или на седянка и други подобни прояви.
- Лесно преносимо е, не е капризно към атмосферните условия.
- Не е трудно за изработване, не изисква специални материали и висок професионализъм. Най-често използваната дървесина е бук или дъб. Понякога седалката е леко вдлъбната в задната й част, което я прави по-удобна при сядане. По време на българското Възраждане, а също и по-късно (първата половина на XX век), седалката е украсявана с плитка дърворезба. Декоративната украса е семпла, с мярка, и представлява увенчаваща ивица от фини геометрични орнаменти. Съществуват и изключения, при които се използват шаблони с по-сложна композиция.
Трикракото столче векове е неделима част от българския бит. То е ползвано с уважение и е било обичано от хората. На него са сядали първи най-възрастните членове на семейството. С него са свързани редица обичаи, обреди и ритуали, популярни сред населението. Не случайно за него е сътворена и народната приказка „Момчето, трикракото столче и дядото“. И днес в спомените на по-възрастното поколение за тяхното щастливо детство неизменно присъства и трикракото столче. В неговото умалително, гальовно име е привнесена обичта, с която се отнасяме към децата.
Като дете живеех в село Горно Церовене, на 12 км от гр. Фердинанд (сега Монтана). Един летен ден посетихме с баща ми моя дядо в съседното село Долна Верница. Изненадващо пред старата къща на двора бяха подредени в полукръг три трикраки столчета. Огрени от слънцето, оцветени в златисто жълто и украсени с фина дърворезба, те изглеждаха невероятно красиви. Великолепие и жизнерадост струяха от тях до такава степен, че в детското ми въображение изглеждаха приказно фантастични. До тях бяха застанали дядо, баба и най-малкият брат на татко – чичо Сашо, четири години по-голям от мен. Той с лъчезарна усмивка и нескрита гордост обясняваше, че в училището в часовете по трудово обучение под ръководството на неговия учител е направил тези столчета. Баща ми го похвали особено за майсторското изпълнение на дърворезбата и му предсказа успешно бъдеще. Беше 1939 година.
Минаха години, много години. Много от моите роднини и познати не са между нас.
Когато започнах да пиша за трикракото столче, неочаквано в съзнанието ми изпъкна трикракото столче на моя чичо. То беше все така красиво и неостаряло. Веднага отидох при съпругата на чичо Сашо, която е на почтена възраст. Попитах я дали има запазено от трикраките столчета. Тя помълча, излезе от стаята и след малко се върна с едно от тях. „Само то остана, аз още го ползвам, но от дългогодишната употреба е позацапано.“ (снимка 2) Аз го взех в ръцете си като реликва, подробно го разгледах и открих на обратната страна на седалката красиво изписан надпис „направено от Александър Кирилов, ученик в четвърти клас“.
След като го почистих, го снимах и така това трикрако столче естествено намери своето място в новата ми (неиздадена) книга.
Бях убеден, че трикракото столче е характерно предимно за страните от Балканския полуостров и близките до него райони. Обаче изненадата ми бе голяма. Преди 15 години дъщеря ми Нина се завърна от специализация в Япония. Донесе ми прекрасен подарък, книгата „Традиционни японски мебели“, луксозно издание на английски език с автор Кацуко Коизуми, 1986 г. В нея открих, че трикракото столче е сред традиционните японски мебели. Това е неоспоримо доказателство, че неговите изключителни качества са му дали възможността да прекрачи много близки и далечни държавни, географски граници и територии. Разбира се за това са помогнали и световните търговски пътища, а понякога човешкият ум прави открития едновременно и независимо един от друг в различни географски точки.
===============================
Инж. Кирил Първанов Кирилов е роден в София на 31 януари 1931 г.През 1955г. завършва Висшия лесотехнически институт по специалността Механична технология на дървесината. Започва като специалист по химикалите и лаковете в ДСО „Стара планина”, а след създаването на ДСО „Мебел”, работи там до 1971г., където достига до поста заместник-генерален директор по въпросите на науката, техническия прогрес и капиталните вложения.
От 1971 до 1988г. е директор на Института по мебели в София. Мебелите, изработвани по проекти и модели на Института намират широк прием в редица Европейски страни.
Инж. Кирил Първанов оставя сериозна следа в мебелното производство като утвърден и изтъкнат специалист, но още по-дълбока е дирята, оставена от него като автор на 17 книги, третиращи преди всичко историята на мебелното производство, съдбата им и тяхното влияние върху бита и живота на хората. И днес те представляват интерес за специалистите в тази област.
Биографичните му книги: „Найден Тодоров”, „Проф. Димитър Стефанов – отблизо” и „Акад. Мако Даков”, отразяват една велика епоха в развитието на горското стопанство и горската промишленост в България.
През 2008 г.Съюза на архитектите в България обявява конкурс за най-добра книга в областта на архитектурата. Инж. Кирил Първанов за книгата си „За мебелите на България”, издадена през тази година и печели първа награда.
Народният мъдрец е казал: „Животът не се измерва по годините, а по дирята, оставена след нас”.
Инж. Кирил Първанов оставя дълбока диря като професионалист и преди всичко, като творец и автор. Да му пожелаем още години живот, здраве и сили да продължи по тази диря!
