СВЕТА ГОРА е една природна, културна и духовна забележителност, която не всекиму е дадено да посети и да опознае.
За тази съкровищница, включена в това понятие нашият голям писател Николай Хайтов твърди, че „Това е една културна вкаменелост, която трябва да се посети и преживее”.
СВЕТА ГОРА това е едно природно великолепие, един уникален планински пейзаж, който не се среща нийде по Европейския континент.
СВЕТА ГОРА – ударението пада върху понятието ГОРА, защото тя дарява живителната сила така необходима за всяко живо същество. Затова в гората, където и да се намира тя трябва да се влиза кротко, тихо и молитвено като в храм.
Точно девствените, недокоснати от човека гори на Атонския полуостров още през VII век след Христа са причина тук да се появят и отдадат на труд и молитви към Бога за доброто на всички хора по света първите отшелници.
Атон е най-източният сухоземен ръкав от трите на Халкидическия полуостров, който се мие във водите на Егейско море. Той е дълъг 60 км, с ширина 8-12 км и обща площ 360 кв.км. В най-северната му част се свързва със сушата чрез провлак с незначителна височина, която постепенно нараства, за да завърши с най-високия на полуострова връх Атон (2033 м).
Това е един гол без растителност, стръмно издигащ се над морските дълбини връх. Атон е старо гръцко име на тракийски великан, водил победоносна битка с Посейдон.
Релефът на полуострова е хълмист, прорязан от много безводни речни долове, от които стръмно се издигат нагоре склоновете на планината към остри била.
Климатът е средиземноморски, характеризиращ се с продължително топло до горещо лято , продължителна суша и кратка зима, през която рядко превалява сняг. Растителността е характерна средиземноморска: изобилие от различни видове Преобладаваща част от горите в южната част на полуострова са нискостъблени и имат храсталачен вид.
Около манастирите, които са изграждани на места където има естествени водни източници, се среща обикновен бук, клен, кестен, черен бор, габър, няколко вида дъбове между които и вечнозеления парнар, гръцка и испанска ела, в дворните пространства на манастирите и около тях, а и на всякъде из Атонската планина се виждат вретеновидните стебла на кипарисите, чийто високо извисили се в небесата вечнозелени стебла олицетворяват човешкия стремеж към духовно усъвършенстване.
По крайбрежните ивици на полуострова тук-там се появява красавеца – морския бор, чийто разперени във всички посоки клони му придават една причудлива форма, а дългите отпуснати надолу иглолиста се запомнят за винаги. От храстите трябва да се посочат дафиновият храст, къпината, хвойна и много олеандри в най-различни цветове – бели, червени, розови и жълти, които цъфтят до късно лято. . Тревистата растителност израства рано напролет и след два-три месеца вече е прегоряла под жарките слънчеви лъчи.
На различни места, където е било възможно са създадени на значителни площи маслинови градини.
В Света гора дивите животни не са обезпокоявани от човешко присъствие. Тук лов на дивеч от векове не се практикува. Затова има изобилие от диви свине, сърни, зайци и много пойни птици. Поради характерните климатични и теренни условия полуостровът е царството на влечугите. Голям е броят на отровните змии, между които преобладава пепелянката.
Водните течения са малко и през горещото лято пресъхват. Повече потоци и малки рекички целогодишно протичат от билото на планината към морето по северните и северозападни склонове.
Въпреки, че дълбоките речни долове през по-голямата част от годината са безводни, край няколко от манастирите целогодишно се спускат планински потоци, които дават възможност да се развива поливно земеделие, добре поддържани лозя и овощни градини и въртят малки електрогенератори, произвеждащи електрически ток за Слетите обители. Такива, облагодетелствани от природата са манастирите „Филотей”, „Иверон”, „Григорий”, „Кутлумуш”, „Великата Лавра” и „Свети Павел”.
Транспортната мрежа е бедна. В близкото минало единствено по конски пътеки са превозвани строителни материали, хранителни продукти, както и това, което се произвежда на атонската земя и е предназначено за износ. Сега вече има малко на брой и не много като километраж, но добре изградени и поддържани автомобилни пътища между някои от манастирите, морски пристани или до столицата Карея, или до най-източния пристан Дафни.
В краткото описание на този уникален планински пейзаж не трябва да се пропусне посочването на най-голямата за полуострова планинска заравнелост – платото със средна надморска височина 400 м. и дължина 1200 м.и ширина 480 м., в която повече от 1000 години е разположена столицата на монашеската република Карея.
Наименованието на месността произлиза от гръцкото име на дървесния вид ОРЕХ, който изобилства тук, огражда малкото населено място от всички посоки, а най-често се среща и в дворните пространства на малките едноетажни сгради. Този дървесен вид почти не се среща другаде из Атонския полуостров, но тук е на изключителна почит.
Дворните пространства на малкото населено место са изпълнени с добре подредени и поддържани храсти, различни видове цветя и зеленина.
От най-западната част на това плато, там където се намира скит „Свети Андрей” се открива чудесен изглед към първенеца на полуострова връх „Атон”, чийто стръмни склонове до късно лято са обвити в снежна покривка.
Първият православен храм на Атонския полуостров се намира в Карея, той е построен през първата половина на IX век и в него е постоянният дом на чудотворната икона „Света Богородица Достойно ест”. .
В Карея се намира Светата община , в която се съхраняват „Во веки” :
– Златната вула от император Василий I, с която през 885 г. полуострова е обявен за място на монашество;
– Устав подписан и подпечатан със златен печат от император Йоан Симитски, с който през 972 г. Атонската планина се узаконява като независима, самостоятелна и самоуправляема монашеска държава;
– Там е златопечатна грамота издадена от император Константин IX Мономах от XI век, с която на монашеската република официално се присвоява наименованието СВЕТА ГОРА.
Зографския манастир е разположен в много красива котловина на северозападния склон на Атонския полуостров при 160 м. Надморска височина. Заобиколен е от вековни предимно широколистни гори. Покрай манастирския комплекс се спуска сух дол, през който протича вода само при обилни дъждове.
