За ръкописа на Маргаритис Констатинидис публикуван от Георгиос Мегас през 1945 г. в Атина
Максим МОМЧИЛОВ
Маргаритис Константинидис е роден в Месемврия през 1850 г. Завършва градското училище в родината си, на дванадесетгодишна възраст е принуден да служи в различни учреждения, след което през 1874г. се мести в Константинопол, където работил три години и натрупал достатъчно имущество. Към края, обаче, на Руско-турската война през 1877-78 година, имал на склад много стоки в Пиргос, Североизточна Тракия, изгубил цялото си състояние, което било разграбено от черкези и башибозуци.
Така изоставил търговията. При обявяването на автономията на Източна Румелия, е назначен за секретар на провинция Анхиало. Но на този пост се задържал само за една година, тъй като животът му бил застрашен от Българския комитет. От там се преместил в Триест и по принцип работил като търговски служител.
Бил нает да пази Александър Византиеца като секретар на гръцката общност през 1891г. Този пост се заема от Константинидис в продължение на двадесет и шест години, изпълнявайки с дълбока ревност и преданост възложените му задачи.
Поради своята длъжност, имайки на разположение богата и добре поддържана библиотека, Канстантинидис не прекъснал своите проучванията през цялото време на своята служба. Подготвяйки се по този начин, той успешно сътрудничил в „Нов Ден“ („Неа Имера“), публикувайки в подлистника и в рубрики различни трактати.
Между тях се отличават тези относно гръцките градове на Тракия по Черно море като Месемврия, Анхиало и Аполония, както и за Михаил Кантакузин от Анхиало, за Митрополита на Посни Амвросий, за Йоанис Маниатис, история на гръцката Общност в Триест (1748-1821г.) и др. Освен това публикува „История на гръцката Общност“, много различни документи и други трактати в „Църковен Фар“ („Екслисиастикон Фарон“) в Александрия и в „Нов Сион“ („Неа Сиона“) в Йерусалим.
И така той написал следните произведения, останали непубликувани, поради липсата на средства: а) „История в три части на Месемврия, Анхиало и Аполония, от годините на тяхното заселване до наши дни“ б) За спора на „Трите Глави“, от най- важния, но и най-скучния момент от църковната политика на император Юстиниан Велики. г) „Древногръцките писатели за еврейския народ“, д) Стихове и Епиграми от превземането* (има се предвид Падането на Константинопол), е) Есе за еврейската книжнина и др.
След края на Първата световна война Маргаритис Константинидис е назначен за секретар на Гръцката търговска камара в Триест, където служи пет години и напуска през 1925г. поради напредването на възрастта му.[i]
Ръкописът на Константинидис,съдържащ историята на Месемврия, носи заглавието „Месемврия, Анхиало и Аполония от годините на тяхното заселване до наши дни“. Състои се от три тетрадки, като всяка една има отделна номерация и отделни подзаглавия: І Месемврия, ІІ Анхиало, ІІІ Аполония (наричана днес Созопол).
Написани собственоръчно от него в Триест през 1915г., както е отбелязано в края на предговора, историята на Месемврия, заедно с други неиздадени негови творби, били занесени от него през 1925г. в Националната Атинска библиотека, където били регистрирани като ръкопис № Ψ2.
От там получихме І част, която се отнася за Месемврия, която освен предговора (стр. 1- 5), включва история на Месемврия (стр. 1-61) и следните глави: а) древни епиграфи на Месемврия (63-66), б) Епиграфи от християнската епоха (69-70), в) Антични монети от Месемврия (71-73), г) Месемврия като епископия, архиескопия и митрополия (78-81), д) Списък на епископите, архиепископите и митрополитите на Месемврия (82-99), е) Хрисовули и патриаршески була за някои манастири на Месемврия (103-124), ж) Няколко думи за светия манастир на „Св. Никола“ от Емона близо до Месемврия (125-127), з) Други свещени манастири около Месемврия (127-128), и) Сборник от старинни ръкописи на Месемврийската митрополия (128 α-ζ), й) Съществувалите преди и сега църкви в Месемврия (128- η-ξ), к) Биографии на известни месемврийци, отличили се в историята на града, І. Кириакос Кумбарис (129-133), ІІ. Константиос ІІ, Патриарх на Константинопол (1834- 1835г.) (стр. 135-136) и л) биография на писателя (137-139). Всичко това, с изключение на предговора и на биографията на Константинополския Патриарх ІІ[ii], са издадени заедно като приложение към историята на Месемврия.[iii]
При написването на историята на своето отечество Маргаритис Константинидис подхожда съвестно и с обич, така че нито една информация не е оставена без доказателства и всичките му твърдения са исторически освидетелствани. Изложението на фактите е просто и без излишни окраски и много от нещата са просто цитирани, без да се търси вътрешна последователност и свързаност. От друга страна разказът винаги е ясен и открит, показващ ни крайната привързаност на писателя към историческата истина.
За съжаление езикът, на който е написано произведението, за нашето време е малко архаичен. За да бъде достъпно до по- широката публика, не се поколебах да поопростя този език, бидейки сигурен, че и незабравимият писател, ако беше жив днес, щеше да освободи това свое произведение от езиковия обем.
И така анализирах много причастия, изгладих инверсии, замених архаично звучащи думи с други по- нови. А това, което съм добавял от себе си в текста и забележките, или за да допълня, или за да поправя написаното от автора, съм го сложил в скоби .
………………………………………………………….
[i] Тези биографични данни са взети от биографията на писателя, която се намира в края на творбата му за Месемврия.
[ii] Пропуснахме предговора, заради не-голямата му стойност, а биографията на Патриарха не допринася по никакъв начин за историята.
[iii] От посочените по- горе глави, които проследяват историята на Месемврия, четвъртата е публикувана вече в Архива на Тракийското Съкровище (1939-40г.), стр. 21-24, седмата и осмата също, V (1938- 39г.), стр. 87-89. По подобен начин историята на Аполония е записана на Тракийски бр. ІІІ (1932г.) стр. 150-171.
