Интересно, но не много известно
Сн. по азбучен ред:
доц.Нигяр Джафер, проф.Ивайло Търнев, проф.Иво Кременски и проф. Тодор Кантарджиев
На 16-я национален медико-журналиститечски форум в курорта Албена отново се събраха присъстващите от фондация „Медии, общество, семейство, традиции“/МОСТ/. Настоящата тема: „Живот за здравеопазване – как?” и „Стилът на диалога или традицията – орел, рак и щука?…“ се състоя за първи път от ранга на президента на Република България Румен Радев, открита от председателя на фондацията Юлия Пискулийска и съпредседател на събитието доц.Нигяр Джафер– зам.председател на Народното събрание.На форума от само себе си става интересно, но не много известно.
И на тази презентации в програмата се включиха професорите Ивайло Търнев, Иво Кременски, Тодор Кантарджиев, Ива Петкова, Иван Недков, Николай Габровски, Маргарита Апостолова, Мария Бакърджиева (задочно с видео послание от Канада); лекарите Димитър Тасков, Теодор Замфиров и др., магистър фармацевтите Маргарита Грозданова и Николай Герасимов, вкл. двама здравни медиатори от Стралджа и Провадия, за да споделят опит от името на 215 свои колеги в 115 общини на България.
Проф. Ивайло Търнев и тази година запозна аудиторията с резултатите от изпълнение на програма за редки заболявания, провеждана без помощта на държавата, макар България да е втората след Франция с подобен документ. Според него тези заболявания са изпитание за здравната система на всяка страна. Българските специалисти в тази област членуват в редица европейски мрежи и участват в разработката на обща концепция за диагностика, проследяване и лечение, в която скринингът за ранна диагностика е най-важният елемент.
Макар че за нашите специалисти в тази област това е хоби, отново без институционална подкрепа, като извършването става с колаборация с 6 пациентски организации, вкл. при организацията на здравно-информационни кампании.
Професорът докладва за изминалата година за открити 3 редки заболявания сред българите мохамедани от рода на мускулната дистрофия, каквито има още в…Бразилия и в Канада. Подчертано бе, че у нас няма електронно здравеопазване, но се работи по засилване на гласа на пациента и е сложено началото на регистри. Става дума за редки заболявания (по света са известни над 6 хил.), характерни за под 5 пациента на 10 хил. души население.
Проф. Иво Кременски е национален консултант по медицинска генетика и ръководител на Националната генетична лаборатория. Той е подстрекател спрямо г-жа Пискулийска да се заеме с идеята в началото на новия век, осъществявана с негово неизменно участие. Според науката, 80% от редките заболявания са на генна основа и само 1% от тях подлежат на лечение. За съжаление, у нас няма скринингова програма и България е от малкото страни без подобна „екстра“.
А по света генетичните изследвания имат за начало 1953 г. И след толкова години в България все още нямаме събрани така необходимите база данни с описани родословия и начин на живот на цели фамилии. През 2012 е внесен проект в НС за създаване на стандарти в тази насока, но все още не са разгледани.
Междувременно има 30 лаборатории с 18 лекари по медицинска генетика, при нужда от 70, които при добра организация могат да правят успешна телегенетика, вместо пациентът да се разхожда до центровете. „Профилактика и скрининг са ключовите думи“, твърди проф. Кременски.
Темата за ваксините също бе на дневен ред на срещата в „Албена“, защото е актуална и важна, разгледана от проф. Тодор Кантарджиев. Той припомни, че по отношение на епидемията от морбили случаите са над 100, вече и в Пазарджик, а през 2009 г., когато е имало огромен бум случаите са били 24 хил. и пет от тях са със смъртен край. А самата болест има и трайни последствия. При положение, че за решаването на тези проблеми началото е в далечната 1881 г. с указ на Батенберг със създаване на държавен инфекциозен институт. През 1940 г. България изнася ваксини, а сега внасяме.
„Падне ли доверието към ваксините – очакваме епидемии“, каза професорът, който е национален консултант. Според него лоша услуга правят изявите на т.нар. майки интелектуалки, които заедно с антиваксинални НПО искат ваксинирането да стане доброволно, при положение, че вече дори в страна като Италия се говори да стане задължително, както е в държавите от Източна Европа. Причината – особености на тези страни, наличието на маргинални групи и др.
Отново въпросът за проблемите с очите и заболяванията, характерни за тях, бе сред дискусионните в медико-журналистическата среща (чрез д-р Димитър Тасков): всяка година по света се правят 18 млн. очни операции, вкл. и с изключителен лазер от 2008 г., което обаче е скъпо за обикновения пациент, не само в България, при това не се покрива от здравната каса. През 1949 г. за пръв път в Англия се прави имплантиране на лещи – отначало еднофокусни, от 1986 г. – дифокални, а от 2010 г. и мултифокални, т.е. за всички дистанции.
/Следва/
Максим МОМЧИЛОВ
