Екипът на Тракия икономическа зона изготви предложения към правителството от името на над 180-те компании в зоната. Днес изпратих тези предложения към министър-председателя с копие към ресорни министри и парламента. В прикачени файлове ще видите сканираното писмо, както и писмото в word вариант.
Мениджърите на фирмите ни изпратиха своите препоръки за това как да избегнем „икономическата карантина“ и ние обобщихме тези решения.
Добрата новина, е че в Тракия икономическа зона няма затворен завод, всички продължават да работят – някои на пълни обороти, други с намалени темпове. Всички искаме да запазим производството и работните места!!!!
До
Г-н Бойко Борисов
Министър-председател на Република България
Копие:
Г-жа Цвета Караянчева
Председател на Народното събрание
Г-н Томислав Дончев
Заместник-министър председател на Република България
Г-жа Менда Стоянова
Председател на Комисията по бюджет и финанси
Г-н Емил Караниколов
Министър на икономиката
Г-н Владислав Горанов
Министър на финансите
Г-жа Деница Сачева
Министър на труда и социалната политика
Относно: Предложения на фирмите от Тракия икономическа зона: как да избегнем „икономическата карантина“, препоръки на индустрията към управляващите.
Уважаеми господин министър-председател,
Ние, работодателите – собственици и мениджъри, на фирми в Тракия икономическа зона оценяваме високо усилията, които правителството на Република България полага, за да ограничи разпространението на пандемията от Ковид-19. От своя страна ние декларираме, че сме взели всички необходими мерки, за да осигурим физическото, психологическото и икономическото здраве на своите служители. Като отговорни работодатели нашата задача е да съхраним дейността си, да не съкращаваме работни места и да не пращаме хора на трудовата борса. Това са служители, събирани и обучавани с толкова труд. В нашите производства специализираните кадри се изграждат много трудно.
В тази връзка предлагаме на вниманието на управляващите решения, които биха помогнали на индустрията да избегне „икономическата карантина“. Изброените по-долу предложения не са подредени по важност и са въз основа осмислянето на сегашната ситуация, в следващ момент може да са подходящи други действия:
- Въпросът за логистиката стои на първо място, всички знаем какво става по границите, камионите чакат с дни на всяка граница, дори вътре в ЕС. Тук имаме нужда от най-голямата подкрепа. Важно е суровините и материалите за нашите производства да пристигат в срок, както и нашата продукция да стига навреме при клиентите ни. Да не се затруднява веригата на доставки и продажби.
- Безпроблемен и бърз достъп на служителите до работното си място (вкл. служебен транспорт) и на камионите до заводите и клиентите ни. Добра е практиката с конвоирането на камионите и понеже не достигат ресурси, тук може да се включат доброволци със собствен транспорт, които след кратко обучение могат да изпълняват функциите на конвой /студенти, безработни …/. Не е проблем да се изработят и поставят знаци на автомобилите, обозначаващи конвойните коли.
- Отсрочване поне 3 месеца на данъци /ДДС, осигуровки/.
- Осигуряване на достатъчно нисколихвено финансиране за бизнеса с частични държавни гаранции от страна на търговските банки.
- Отсрочка на плащания по фирмени кредити. Да се отсрочи плащането по главници за 9 или 12 месеца, като плащанията на тези отсрочки да се включат в края на периода на кредита.
- Ясни и прагматични изисквания за мерки за безопасност (например същите като препоръчаните от Световната здравна организация).
В сегашната трудна среда е много важно да има еднакви стандарти във всички региони и за всички фирми. Също така, изискванията за намалението на риска да е с разумни разходи и усилия (всички мерки, които значително намаляват риска трябва да се вземат, но трябва да се избягват много скъпи варианти с малък ефект върху риска).
- Гъвкави модели за разходите по персонала, които да позволят на работодателите да запазят възможно най-много работни места (например възможност за пращане в платен, в неплатен отпуск или намаляване на работното време за определен период по решение на работодателя, според клиентските поръчки).
- За запазване на работните места повечето фирми планираме комбинация от платен отпуск и неработни дни за отработване в бъдеще според чл. 142, ал.2 от КТ, сумирано изчисление на работното време. Този инструмент се използва от нас успешно от години, но сега ситуацията е напълно извънредна и той в настоящият си вид не би ни помогнал. Предвидените в него само 6 месеца за изравняване на работните часове не са достатъчни в тази ситуация, в която се нуждаем от по-дълъг хоризонт за нормализиране на нашата дейност.
Конкретно предлагаме периода за изравняване да се увеличи от 6 месеца на 18 месеца. Тази мярка би ни дала необходимата гъвкавост при планиране на операциите и сигурност да плащаме пълни възнаграждения на нашите сътрудници сега, срещу възможността в бъдеще, при нормализиране на ситуацията, те да отработят платеното. В противен случай избраните от нас средства биха били комбинация от платен и неплатен отпуск, както и ограничено съкращаване на персонал.
- Държавата да поеме за 12 месеца изплащането на всички болнични, т.е. и първите 3 дни от паричните обезщетения за болничните.
- Ефективни мерки за борба с „фиктивните“ болнични листове. Мнимите болни утежняват фирмения и националния бюджет. Контрол на лекарите в тази насока, за да не се заразим с вируса на „фиктивните“ болнични.
- Да се изготвят ясни правила за подкрепа на бизнеса с въпросните 60% от заплатите. Ще се кандидатства само ако затворим изцяло ли предприятията ли? Какво ще стане ако се работи на 50-60%, без да спираме производството? А в последствие работим например на 80% от предишното темпо? Как ще избегнем намаляване на щата? Пак трябва подкрепа за бизнеса за определен по-дълъг период /минимум 6 месеца/, за да не се намалят щатните работни места. Например за период от 6 месеца след приключване на извънредното положение ако са изчерпани всички платени отпуски, а трябва да бъдат освободени служители, вместо това държавата да плаща 60% от заплатите по щат преди извънредното положение, а фирмата да дава още 20%. Така хората ще имат поне 80% от предишния си доход и няма да са на борсата.
Засега заводите в Тракия икономическа зона продължават да работят, макар и някои с намалени обороти. Надяваме се с общи усилия да овладеем кризисната ситуация и да запазим индустрията и работните места!
Тъй като нямаме физическото време да съберем подписи от мениджърите на фирми в ТИЗ, предложенията от името на всички, отправя инж. Пламен Панчев, създател на зоната и председател на Клъстер Тракия икономическа зона.
27.03.2020 г. С уважение:
Гр. Пловдив Инж. Пламен Панчев
Тракия икономическа зона е най-голямата и устойчиво развиваща се индустриална зона не само в България, но и в Източна Европа. В Тракия икономическа зона работят над 180 компании, половината от които са чуждестранни. Тя обединява 6 индустриални зони в района на Пловдив – „Марица“, „Раковски“, „Куклен“, Индустриален парк „Пловдив“, Високотехнологичен парк „Пловдив“ и Агроцентър „Калояново“. 10 700 000 кв.м /1/3 от нея вече е заета/ е площта на ТИЗ. Над 2 милиард евро инвестиции са реализирани за 24 години /от създаването на първата зона през 1996 г. досега/. Разкрити са над 35 000 работни места.
Предприятия, търговски и логистични бази са изградили световни лидери като ABB, Liebherr, Osram, Socotab, Schneider Electric, Schenker, „Агри България“, Shell Gas, Hanon Systems, Sensata Technologies, William Hughes, Kaufland, Zobele, Mecalit, Техно Акташ, MAN, Джъмбо, Интрама, Оdelo, Willi Elbe Gelenkwellen, SMC Industrial Automation, Милара Интернешънъл. Тук е една от най-значимите компании в България – „КЦМ 2000” АД. Знаковите български марки – „Белла България“, „МАКСКОМ“, „Димитър Маджаров“, „Биофреш“, „Рефан“, „Атаро Клима“, „Анди“, „Агрия – България“, „Биомашиностроене“ също имат заводи в ТИЗ. Оттук оперира ПИМК – най-големият автомобилен превозвач в страната.
Тракия икономическа зона е един от най-успешните икономически проекти на България поради реалното публично-частно партньорство – бизнес, общини, държавни институции.
