Думите са като мастилени белези по листа в стихосбирката „Градина под прозореца”
„Градина под прозореца”- книгата, открояваща се със своите кратки поетични форми, бе представена пред несебърска публика от Златин Чаушев- началник-отдел на „Несебър-Световно наследство”. Намерили място в стихосбирката, събуждат от латентността на битието и разпалват искриците на въображението с прозирните си наситени с много акварелност послания. “Спомените-сухи цветя в стъкленицата на деня“ или „В рамката на прозореца-кръпки от облаци“. Поезията на Лилия Христова открехва широко към истинската градина на сезоните и чудесата на чувствата и емоциите, дарили ни красота от природата и изкуството. “Пиша върху тънкия лист на надеждата с перо от страх“.Не с перо от страх пише, а с майсторска четка на творец, наподобяваща фината поетика на изтока.Тя улава не външното, а смисъла, като оставя нещо от себе си във всеки стих. Освободена от излишна пищност и словесна бъбривост лексикална орнаментика, поезията й завладява с лекотата на метафорите и свободата на внушението. Всъщност в “Градина под прозореца” най-дългото стихотворение е на с. 67 – 13 реда.
Думите са като мастилени белези по листа, по който може да проследим стъпките на въображението й. А то ни отвежда до едно огромно и щедро пространство, изпълнено с многозначна красота.
Максим Момчилов
