Алчност + агресия + аномия = вандалокрация
Д-р Георги Чалдъков
Ненасилието води до най-висока етичност, която е целта на
еволюцията. Докато не спрем да увреждаме живите същества,
ние сме още диваци.
Томас А. Едисън (1847-1931)
В невоенно време от проявите на агресия умират повече от един милион човека годишно в света. В еволюционната биология агресията се приема като защитна реакция, предизвикана от страха от идващия срещу човека звяр. Съвременни научни изследвания показват, че агресията е опосредствана от действието в мозъка на различни биомолекули (например, серотонин, тестостерон, допамин, ацетилхолин). Липсата на образование, възпитание и вяра в Бога „възпалява“ мозъка и агресията се изявява в побойща, убийства, изнасилвания, грабежи…
Особено когато обществото се свръхлиберализира в атмосфера на аномия (беззаконие). И „свободените“ хора не спират безскрупулната си алчност и бруталната си агресия. Сега не любовта, а агресията към ближния стана неизменна проява на свободата. Особено много онази агресия, наричана white-collar crimes (престъпления на белите яки) – корупцията на политици и високпоставени държавни служители – покровителите на агресорите.
Тази алчност, агресия и аномия роди Homo vandalus – вандалстващият човек, разбойникът, мутрата, дивакът. И властта на вадалите – вандалокрация, която арогантно и безнаказно действа в градове и села на България.
Германски племена, наричани „вандали“, са плячкосали Рим през 455 г. Етимологично „вандализъм“ означава „желание да разрушаваш каквото е красиво и уважавано“. Българската хроника на вандализма е потресаваща.
Вандалокрацията е проява на ликокрация – властта на вълците. При тях имат много строга йерархия, всички се подчиняват на Алфа вълка и Алфа вълчицата. В тази йерархия има и Бета вълк, който се грижи за всички, друг – който се грижи за болните, и най-накрая стои Омега вълкът – жертвата, върху която всички в глутницата си изливат агресията. Йерархията на глутницата е модела, по който е изградена вандалокрацията в България.
Явлението е глобално, но рикошетът му в България е много тревожно изявен. Крайно време е политиците да действат по-отговорно, това означава по-справедливо, за премахването на това ужасно явление.* Ще може ли обаче министър-председателят Бойко Борисов, подобно на президентът Ейбрахам Линкълн, да каже: “Аз съм премиер на България. Аз притежавам власт и никога не забравям това, защото ще я упражня.”
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* За психология, социология и превенция на агресията и насилието, вижте статията на C. Nathan DeWall и Craig A. Anderson, озаглавена “The General Aggression Model: Theoretical Extensions to Violence”, публикувана в списанието Psychology of Violence 2011; 1: 245–258. [DOI: 10.1037/a0023842]. Тази статия, както и други научни статии, е препоръчително да бъдат прочетени от хората в парламента, правителството и президентството (без президентът, защото той разбира само от „евроатлантически ценности“).
