Варна, средата на XIX век. Rouarğue frères del et scг. Частна колекция – Климент Атанасов, Бургас. DA „Thracia“ – Géopan
Така е изглеждало пристигането по море във Варна в средата на XIX век.
Изложба на Дипломатическият институт при МВнР и Международният търговски и културен център ГЕОПАН – Бургас припомни на Париж и Бургас „Френските страници” на Черноморието. Десет от паната в нея са посветени на френските връзки на Варна. Интересно е те да се прочетат, преди и след визитата на Президентът на Р.Франция в морската ни столица през 2017 година.
Да започнем с откриването на първото френско консулство във Варна, което става в далечната 1802 година, т.е преди 215 години. ..
Откриването на френско консулство във Варна т.е. първото френско консулство в България, е резултат на опитите на Наполеонова Франция да проникне в черноморския регион и създаде една консулска мрежа. Това е една от последиците от политиката на Наполеон Бонапарт и на неговия външен министър Шарл Морис дьо Талейран-Периго, да бъде осигурен достъп на френския флот в района на Черно море и да се увеличи френско-отоманската търговия.
Тази политика изглежда достига целта си на 25 юни, 1802, датата на подписването на мирния договор между Франция и Османската империя. Член 2 и 3 от договора дават на Франция изрично възможността да основе консулствата (тогава наричани комисариати) в зависимия от Портата черноморски регион.
С един специален декрет на първия консул на Републиката от 29 фруктидор, 10-та година (16 септември 1802), три главни консулства /комисариата/ и шест вицеконсулства /подучастъка/ са създадени в най-значимите пристанища на Черно море. Сред тях е и вицеконсулството със седалище във Варна. Това е първата френска дипломатическа служба, установена в български град.
Из изложбата ни „France-Bulgarie: Redécouverte de la Mer Noire. Les débuts” , открита на 18 март 2016 г. в Българския културен център в Париж.
Тези интересни факти от началната историята на френското проникване в България са осветлени от българския историк проф. Иван Русев, след проучванията му в Дипломатическия архив на Министерството на външните работи в Париж („Ке д’Орсе”). Те са представени в неговата публикация: Политиката на Наполеонова Франция в района на Черно море. Първото френско консулство в България. – Etudes balkaniques, 2004, № 3, стр. 79-107.
Луи Паран е първият френски консул (комисар) във Варна и изобщо в България. Започва своята дипломатическа кариера през 1797 г. като първият френски консул, назначен в Яш, старата столицата на Молдова. През 1802 г., по време на неговото завръщане от Константинопол в Париж, той минава през Варна, малко преди датата, когато е назначен официално за френски консул /комисар/ в този град. Като консул на Варна, Луи Паран пребивава най-напред в Букурещ, после в Константинопол, където остава на разположение на френския посланик, генерал Брюн, но без да бъде негов любимец. Точно след преназначаването му за временнен консул на Франция в Букурещ, въпреки че той продължава да е титуляр на френската резиденция във Варна, Паран умира от жлъчна дизентерия на 15 ноември, 1806.
Въпреки всички трудности, причинени от войните по това време, френското консулство във Варна реално е съществувало от 1802 до 1814 г. и то трябва да се счита за първото френско консулство в България. През тези 12 години, този пост е заеман последователно от четирима служители. При назначаването на четвъртия служител, Томас Руфен /Ruffin/ през 1810 г., резиденцията във Варна е повишена в консулство, с увеличен бюджет.
Няколко години по-късно, реставрацията бележи значително свиване на френската консулска мрежа в целия свят, дори и в Близкия Изток. През 1814 г. Варна вече не фигурира като консулска служба в документа на канцеларията на френския крал, но постът е открит отново в началото на 1840 г. Започва един втори период в историята на френските консулства в България.
