Инж. Георги Петрушев
Многогодишната ми работа в Централното управление на горите в България ми даде възможност да посетя, да обходя и в значителна степен да опозная почти всички, по-големи и не толкова големи, планини на Европейския континент.
Затова мога да направя сравнение и без никакво преувеличение да посоча, че нашата Пирин планина е най-красивата на Европейския континент, богато надарена с интересни и почти невъзможно с думи да се опишат природни красоти, забележителни ландшафти и впечатляващи природни феномени.
Който веднъж посети и се наслади на неповторимата красота на Попово-езерния циркус и този на Тевното езеро, никога няма да ги забрави и ще се връща отново и отново към тях.
Има едно местенце, един исполински връх, който по своите естетически качества доминира над всички природни красоти в планината. Това е връх Синаница и всичко около него, възпети от поети, композитори и художници в десетки творби.
Мраморният връх Синаница /2516 м.н.в./ е най-красивият връх на нашия континент.При изгрев и залез слънце върхът синее. Североизточната му отвесна 200-метрова стена е катерачен обект. На изток голям процеп разделя Синаница от Момин връх /2480 м/. Северната стена на който, също е катерачен обект.
Отвесните стени на върховете, мраморните каменопади и снежните преспи по тях, които се задържат до края на лятото, придават неповторим чар на този дивен планински мир.
Североизточно от върха, непосредствено от подножието му е разположено Голямото синанишко езеро. При надморска височина 2181м то има повърхност от 10,1 дка. Езерото се оттича подземно. На 120 м по-надолу се намира Малкото синанишко езеро, заобиколено от гъста иглолистна гора. От него надолу протича Синанишката река, ляв приток на Влахинска .
Над североизточния бряг на Голямото езеро е сградата на хижа Синаница при надморска височина 2200 метра. Тя е построена през 1975 г. от туристическата общественост на община Кресна. Разполага с 40 легла за нощуване, на долния етаж са столовата и кухнята. През летния активен туристически сезон може да се намери топла храна.
Изкачването на върха най-често става като се тръгне от хижата по югоизточния, южния бряг на Голямото синанишко езеро. В най-отдалечения западен край на езерото се достига скален ръб, спускащ се от връх Синаница. Преодолявайки, по-големи и по-малки, каменни скални прегради, за около 30 мин. след хижата се достига върха. Тук има триангулачен знак. От върха се открива чудесен изглед към всички посоки на света. На север и североизток е циркуса на Голямото езеро.
Върхът е разположен и дава наименованието на голямо странично било, спускащо се на югозапад от Муратов връх. Четиристенната му пирамида на височина 2669 м.н.в. го прави най-личния и отвсякъде забележим на главното било на планината. След него по това странично било най-голям по надморска височина -2569м, е връх Георгийца. В близкото минало на него бе наименувано и цялото странично било. Поради големите достойнства на връх Синаница постепенно страничното било прие наименованието Синанишко. По-надолу билото постепенно се понижава, преминава през характерните върхове Конски кладенец и Шаралия и така чак до долината на река Струма.
На югоизток от в. Синаница пътеката се спуска в дълбок и широк прозорец, скален процеп, отделящ го от Момин връх. От най-ниската точка на процепа започва постепенно изкачване по южния тревист склон до Момин връх. Продължава се по билото до Синанишката порта. Източно над нея е характерен връх, известен като Безименния.
От Синанишка порта, по добре оформена и маркирана пътека, за 30 мин се слиза до х.Синаница. От портата се открива чудесен изглед към в.Синаница, езерото и хижата. Цялата обиколка от хижата през двата върха и завръщането продължава 3 часа. Районът е лавиноопасен!
От х.Вихрен през Бъндеришката порта и покрай най-горното Спанополско езеро, почти все успоредно на страничното било, маркирана пътека отвежда за 4 часа до връх и хижа Синаница. От х. Яне Сандански в местността Попина лъка през Душевадника и характерния маркировъчен кол номер 39 в Спано поле, изкачвайки Синанишката порта, за 4 часа се отива до върха и хижата.
Разстоянието от х. Каменица през кол №39 до х.Синаница се изминава за 4ч.15минути.
От хижата по маркирана туристическа пътека, почти успоредна на Синанишката река, за 3 ч. се слиза до характерната местност Пещерата. Тук е водослива на двете реки – Синанишка и Влахинска.
Разстоянието от гр.Кресна до местността Пещерата по автомобилен път е 24 км. Това е най-практикуваният начин за навлизане в тази част на Пирин планина и преди всичко – към връх и хижа Синаница. Това е причина да отделим малко повече внимание на този маршрут.
От жп прелеза в Кресна се тръгва по автомобилния път в североизточна посока. Той отвежда до с. Влахи, до местността Върбите, до м.Пещерата и завършва в м.Загаза. Маркиран е с червена лентова туристическа маркировка.
Първоначално се минава през обработваеми земеделски земи и се навлиза в сухия дол, наречен Маринецо. На пет километра след жп прелеза се идва до разклонение. Вляво след 4км е село Влахи. Тук, на стотина метра след разклона, има чешма с корита за водопой на животни, наричана от местното население Влашката чешма.
По желание на туристите може да се посети селото. То е родно място на големия революционер Яне Сандански / 1872-1915/.Негов паметник е издигнат в центъра на селото. В непосредствена близост се извисява чинар, обявен за природна забележителност, с възраст на над 500 години. На пет минути след кметството в югозападна посока се намира красивия водопад на Косовска река с височина на водопада 12 метра.
През 2004-2005г. в центъра на Влахи е изграден екологичен център. Отглеждат се каракачански кучета, коне и овце, чиито породи са едни от най-старите в Европа.С цел разселване сред природата се отглеждат вълци и мечки.Центърът се стопанисва от независима природозащитна фондация „Семпервива”.
Посещението и разглеждането на животните е безплатно. По желание на туристи се организират разходки в планината с коне. Центърът е подходящо място за обучение на ученици по програмата Зелено училище.
След разклонението за с.Влахи пътят продължава в югоизточна посока и след 10км се пристига в м.Върбите. Преди това се преминава през м. Марината горница, където вляво се отбива пешеходна пътека за махала Драколово на с. Влахи, а вдясно – пътека отвежда до с. Градешница.
Местността Върбите /1300м.н.в./ е обособена като неголяма вилна зона с южно изложение. Оттук се открива добър изглед към планините Огражден и Малашевска.Жители от кресненския район тук са построили едноетажни и двуетажни сгради за почивка през летния сезон.
От м. Върбите към м. Пещерата движението е по автомобилния път / 9км/, отбелязан с червена и жълта туристическа маркировка. Успоредно на пътя минава границата на Национален парк „Пирин”.
Цялото разстояние от гр.Кресна през м. Върбите до м. Пещерата е 24 километра. От моста на Влахинска река, малко по-нагоре на десния бряг има малка едноетажна постройка за нуждите на служителите от Националния парк.
Пътят продължава и на 3 км в м.Загаза, бивша сграда на горското стопанство, е преустроена на туристическа хижа.
От Пещерата през м. Буката и циркуса Георгийските езера за 4 часа се отива до хижа Синаница.
Местността Пещерата – хижа Синаница, 3 часа. Маркировката е лентова, червена. Навлиза се в района на Синанишката река. Минава се през гъста иглолистна гора, която на 2 км по-нагоре е от бяла мура и бял бор. След около 2 часа се излиза от горския пояс и се продължава по високопланински пасища. Вляво е билото, спускащо се от връх Георгийца. В долната си част то се нарича Орлето. Вдясно са стръмните склонове на Разколското било. Преминава се през поток и със стръмно изкачване се стига до билото, което се спуска от в.Безименен на Синанишката порта. За хижата се продължава по широка пътека и за 30 минути се стига до нея.
Посещението на връх Синаница и природните красоти около него, ще доставят на всеки турист незабравими преживявания.
Инж. Георги Петрушев
