През 2020г. българската и бургаската общественост отбеляза две значими за нашата история дати. Първата ознаменува откриването на Бургаското пристанище за корабоплаване, което става на 16 май 1903г. Общественото внимание което му се отдава тогава говори за голямото геополитическо значение на Бургас като пристанище не само за Черно море, а и за целия Средиземноморски свят. Само няколко месеца по-късно започва Илинденско-Преображенското въстание, един от центровете на които е Странджа.
Дали е случайна тяхната времева близост в историческия календар на България? Една руска карта създадена още през 1877-1878г. може би дава отговор на този въпрос.
Топографският отдел на действащата руска армия от ноември 1877 г. до средата на 1879 г. разработва опорна мрежа на цялата територия на освободена България като насочва усилия най-вече към областите, които се очаква да бъдат откъснати от нея, включително Източна Тракия и Странджа. За своите нужди действащата руска армия издава карти с мащаб производен на 1:42000. Това са 1:126000 (триверстова), 1:210000 (петверстова), 1:420000 (десетверстова), а по-късно и 1:105 000 (две и половина верстова) карти. Те са предоставени на България без първата – 1:42000 (от нея са дадени само фотографски копия). Тази дейност е оценена като колосална, а създадените руски карти – като най-надеждни. Те се преправят, допълват и използват почти до Втората световна война. Днес имат голяма историческа и познавателна стойност.
Дигитален архив „Тракия” – ГЕОПАН, колекция Кл. Атанасов – Бургас.
Публикува се за първи път.
Точно затова РУСКАТА ВЕРСТОВА КАРТА НА БУРГАС И ЗАЛИВА, СТРАНДЖА И РАЙОНА НА ПЕТРОВА НИВА, създадена в края на XIXвек, бе избрана от Пристанище – Бургас за участие в осъществяването на идеята за „Постоянна картографска експозиция на Странджанския край през вековете».
Графиката на картата бе разработена с оглед на цялостния проект за експозиция „на открито“ на Петрова нива. В нея тя е включена чрез специално изработено високотехнологично копие – пано с размери 160/140см., отпечатано върху метализирана плоскост, тъй като Петрова нива се намира на едно от високите била на вътрешна Странджа. Средствата за изработването й бяха осигурени от Пристанището с изпълнителен директор Диян Димов по повод 117 години от Илинденско-Преображенското въстание и откриването на Пристанище – Бургас (1903-2020).
Експонираната карта – Р VII, Л8, (лист Бургасъ) от „Карта части Балканскаго полуострова обнимающей весь театр войны 1877-78 г.” показва геополитическото значение на откритото през 1903г. бургаско пристанище и значението му за планината, която започва от Форос, за да завърши при Тракийския Босфор.
И още нещо любопитно за бургаската културна общественост – авторите на проекта на експозицията на и.м. Петрова нива са отбелязали и заслугата на бургаския художник и колекционер Климент Атанасов, който е съхранил този ценен картографски паметник за миналото на Бургас и Странджа.
Автор: Мила Ст. Пейкова – културолог
