Много хора у нас, разочаровани от многопартийната буржоазна демокрация, заменила съществувалият до 10.11.1989 г. еднопартиен просталинистки бюрократично-буржоазен режим, предлагат нейната замяна с безпартийна демокрация. За целта те правят различни предложения, в т.ч. преминаване към мажоритарна изборна система, подкрепа на единна буржоазна програма от наличните буржоазни партии, създаване на ОФ избирателно обединение и пр. Всички те забравят основното положение, че политическите партии са продукт на класовото буржоазно общество и са изразители на интересите на отделните класи или групи от дадена класа и че докато последното се дели на класи и групи с различни интереси за него най-добрата форма на буржоазна политическа демокрация е многопартийната парламентарна демокрация.
Това, че в буржоазният парламент няма представители на потиснатите от буржоазията класа на наемните работници, класа на наемните служители и класа на дребните самостоятелни производители и хора на услугите се дължи на финансови и политически ограничения, които буржоазията им налага за да не ги допусне до властта.
Отхвърлянето на буржоазната многопартийна демокрация означава или въвеждане на някои разновидности на еднопартийния буржоазен фашистки режим, към което винаги прибягва буржоазията, когато е застрашена нейната власт, или преминаване към пролетарска демокрация. Установяването на последната означава установяване на нов вид производствени и социално-политически отношения, а с това премахване на буржоазната /капиталистическата/ обществена система и замяната й с безкласова социалистическа обществена система.
Премахването на класите в обществото, което на практика означава премахване делението на неговите членове на произвеждаща и на присвояваща класа и на управлявана и управляваща класа, изисква премахване отчуждението на производителната работна сила от средствата за производство.
То ще стане с отнемане на последните от присвоилата ги буржоазна класа в частна и в общо-буржоазна /бюрократична/ собственост и предаването им в ръцете на произвеждащата работническа класа. Оттам пряко, без посредничеството на частнособственически или бюрократични буржоа съединяване на тези средства за производство с производителната работна сила и установяване на самоуправление на обединените в асоциации производители.
Това ще им дава право сами без буржоазни посредници да разпределят произведените от тях блага и доход, по правила определени от техни и на служителите представители. Така ще се премахне класата на собственическата и класата на управляващата бюрократична буржоазия. В обществото ще останат класата на произвеждащата и обслужващата нейната производителната сила класа на служителите, самоуправляващи се като единен колектив.
Охраната на този начин на производство ще се осъществява от въоръжените и само-организирани в работническа милиция работници и служители.
Самоуправляващите се работници и служители политически ще бъдат обединени в свои съсловни съюзи, болшинството от които и днес съществуват: работнически съюз; лекарски съюз; учителски съюз; съюз на самостоятелните производители и занаятчии; съюз на научните работници; съюз на културните дейци, пенсионерски съюз и пр. Те в своите предприятия и учреждения на общи събрания, присъствено или по интернет, ще изберат свои политически комитети и съвети измежду своите членове.
Последните ще избират делегати /представители/ в местните градски и общински съвети; общинските в областните; областните в републиканския съвет /Народното събрание/. Съветниците ще бъдат избирани и сменяеми по всяко време, изпълняващи поръченията на избирателите, контролирани и заплащани от тях за извършената политическа дейност. По този начин ще бъдат избирани за политически представители най-знаещите, най-опитните и най-дейните членове на съответните съюзи. Това ще бъде съчетание на пряка с непряка представителна демокрация.
Политическите комитети и съвети ще избират и стопанските управители и управителни съвети на предприятията и учрежденията и ще им определят възнагражденията, при спазване на Закона за стойността на работната сила в съотношение 1:2:3. Те ще определят и изпълнителните органи на съответните съвети.
Нуждата от днешните профсъюзи ще отпадне заедно с премахване на буржоазията и въвеждане на самоуправление на работниците и служителите. Техните членове ще станат членове на съответните съсловни съюзи, които ще изразяват техните интереси.
Премахването на производствената буржоазия и на управляващата бюрократична буржоазия води и до премахване на буржоазните партии и на буржоазната многопартийна парламентарна демокрация.
Ще остане единствено партията на работниците и на служителите като идейно-политически ръководител на изгражданото безкласово социалистическо общество, но не и орган на властта, с научно-изследователски център към нея за изследване и прогнозиране развитието на обществените отношения в зависимост от развитието на производителните сили на обществото и за превеждането им в съответствие по еволюционен път.
Това е пролетарското разбиране на безпартийната демокрация, почерпило опит от Парижката комуна на 19-ти век и от Съветите на работническите, войнишките и селските депутати от 20-ти век.
Българско марксистко движение /БМД/; ЦИПБО
