Дядо Петко СЛАВЕЙКОВ е роден на 17 ноември 1827 г. в гр. Търново. Става сираче още в първите минути след проплакването си (майка му Пенка умира, вероятно от кръвозагуба). Още като дете е извънредно любознателен. От 1843 е учител в родния си град, откъдето е прокуден заради сатирата си „Прославило се е Търново със славни гръцки владици“.
Учителства в поредица български градове – Трявна, Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена, Търговище. Събира над 2200 народни песни, пословици и поговорки. Участва в заговора на капитан дядо Никола в Търново (1856).
Развива впечатляваща, огромна по обем и значение книжовна и просветителска дейност: издава вестници (първият сатиричен „Гайда“/1863-1867; „Гусла“; „Читалище“/1872-1873; „Македония“/1866-1872; първото женско списание „Ружица“/1871; първото детско списание „Пчелица“/1871; над 70 книги, „Песнопойка“, „Български притчи и пословици и характерни думи“; „Готварска книга“; първият превод на Библията; басни, любовни, граждански и родолюбиви стихотворения, фейлетони.
Едва се спасява в опожарена Стара Загора (където е първи председател на градската управа) от кланетата на Сюлейман Безумни. След Освобождението е депутат, създател и водач на Либералната партия, председател на Народното събрание/1889, министър на просвещението, два пъти министър на вътрешните работи.
Задомява се чак на 40-годишна възраст/1867 за чорбаджийската щерка Ирина от Трявна. Тя му ражда 9 деца, 6 от които доживяват до зряла възраст.
Почива в София през 1895 г., недостигнал и 68 – грохнал физически, но не и духовно, лишен от пенсия..
===========================
На 17 ноемри 2017 г., в отбелязахме 190-годишнината от рождението на дядо Петко Славейков и в негова чест, заедно с директора на Националния литературен музей и ген. Стефан Стефанов, председател на Столичното дружество на Съюза на офицерите от запаса, обявихме датата за ДЯДОВДЕН. Там представих и новата си книга „Петко Славейков и Дядовден. Двете самоубийства на Яворов“, който всъщност, както личи от заглавието, е в две части. Мотивите ни: почит към дядо Славейков и всички български дядовци, както и грижа за тяхното здраве и дълголетие (защото в книгата има и много съвети за здравето на мъжете в третата възраст).
И, още: след като има Бабинден, защо да няма и Дядовден?
Три години поред го чествахме в Къщата (по-точно – апартамент)-музей „Славейкови“ на ул. „Раковски“. Но т. г. ще е различно: заради епидемията сбирка няма да има.
Затова пък приканваме всеки дядо да си чества празника; да получи поздравления от скъпите си внучета и, разбира се – от още по-милите им баби…
За много години, дядовци!
д-р Тотко НАЙДЕНОВ, дядо на 6 внучета, гл. редактор на в. „Български лекар“
