1 Димитрина Колева (1)

10 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА НА ХРИСТО КОЛЕВ – ГОЛЕМИЯТ

IN MEMORIAM                                                                                                                                                                                10  ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА  НА ХРИСТО КОЛЕВ – ГОЛЕМИЯТ /03.11.1949 – 04.07.2010/                                                                                                                                                                                                                         1 ХК (1) В първия момент просто не можеш да възприемеш информацията като такава, защото Христо тръгна за София, не за да умира, а по работа. За всеки от нас обаче житейското време минава различно, а часовникът на житейското ни съществуване е безкомпромисно строг. Но дали е справедлив?

Максим МОМЧИЛОВ                                                                                                                                    

Работата ми като журналист ме запозна с Христо Колев през 1989 г., когато той беше замeстник-генерален директор на ДФ „Слънчев бряг“. Не съм правил статистика, но навярно съм журналистът, който е вземал най-много интервюта от Христо Колев в битността му на деятел в държавния и частния сектор на туризма. С годините се сприятелихме и придобих привилегията да научавам в аванс и от първа ръка случващото се и предстоящото да се случи се в туризма.

Всъщност, превърна се традиция той да казва по-важните неща за туризма в навечерието и след края на всеки летен сезон или пък по време на Берлинската туристическа борса, на която имах привилегията да го придружавам понякога.                          

Христо Колев беше пестелив на думи, но казаното от него почти винаги предизвикваше своеобразно информационно цунами в печатните и електронните медии у нас и в чужбина. През последните години всяко едно от интервютата му и изявленията пред вестник „Слънчев бряг прес“ биваше тиражирано от знайни и незнайни сайтове, а периодично в коментарите на казаното от него започна да се появява един супер лаконичен коментар, изразен с една-единствена думаГолемият.

Авторът на коментара си остава неизвестен, но характеристиката за Христо Колев, колкото и да е лаконична, изразява напълно неговата величина и като човек, и като деятел на туризма. Задълбоченото познаване на туристическата проблематика, на нейните същностни особености, предопределяха  активното му участие в сферата на туризма у нас и в чужбина. С две думи, той отдаде силата си там, където тя свърши най-много работа.                                                                                                                                     Христо беше открит, прям, откровен, точен, добър. По традиция така се пише за починалите, но тези свои качества той проявяваше приживе. Не се стремеше да блесне и да се открои, защото имаше своето място, своето време, своята мисия, която така и не успя да довърши докрай. Защото ни напусна толкова не навреме, че още дълго няма да ни се вярва, че не е между нас.

На последното заседание на Общинския съвет в Несебър съветниците склониха глава в негова памет. По обичай и някак си по задължение, тъй като той беше един от тях. Но това не е достатъчно.                                                                                                                             Защото Христо Колев остави дълбока следа в българския туризъм, като генерален директор на на консорциума „Слънчев бряг”ООД и впоследствие управител на „Елит тур“ и като генерален представител на „Томас Кук“ за България.

Като такъв заедно със своите съдружници и партньори той водеше ежегодно по Българското Черноморие по 200 000 чуждестранни туристи от Западна, Централна и Източна Европа. Поради тази причина той принадлежи не просто към най-горните етажи на туризма, а е един, образно казано, несравнимо висок връх в това отношение.                                С неговата смърт българския туризъм загуби един изключително ценен специалист и професионалист. Тази загуба с всичка сила се отнася и за хората, занимаващи се с туризъм в несебърския регион. Но да се каже само това не е достатъчно. Защото всички ние в една или друга степен сме му длъжници, заради това, което правеше за нас – пряко и косвено.

Във връзка с 60-годишнината му почти го бях убедил, че неговото житие-битие трябва да бъде описано в книга. Започнах работа по нея, но той все отлагаше финала. Пак тогава смятах, че трябва да бъде обявен за „Почетен гражданин на Несебър“ – звание, което обществеността и Общинския съвет му дължеше. Предложих му да подсетя „предложителите“, но той не се съгласи. И юбилеят му мина незабелязано.

Продължавах да го увещавам за книгата, която почна да придобива по-конкретно съдържание. Беше ми казал,че като се върне от София, ще ми разкаже някои несподелени подробности от житието си. И така до 4 юли, когато времето на житейското му съществуване изтече. Поклонението пред тленните останки на Христо Колев се състоя на 6 юли  от 14 часа в параклиса на несебърските гробища.

Все пак по точка първа от дневния ред, изчакаха това да се случи, с предложение №640/13.12.2010 г.за удостояване посмъртно със званието « Почетен гражданин на Община Несебър» на Христо Колев.Тогава със 17  гл. „за”  от гласували 17 общински съветници приеха решение №1163 за званието на Христо Колев  за дългогодишния му принос в развитието на туризма в Република България, и в частност в Община Несебър, както и за приноса му в сферата на обществената дейност, като общински съветник.

Христо беше удостоен посмъртно, а дали някоя улица или площад, или нов приз за туризма, ще бъде обявено за неговото име.Това  е работа на компетентните институции.В паметта на хората обаче, той ще си остане Христо Колев, не незаменим, а незабравим – Големият.                                                                                                                              

Първият приз на фондацията „Европейски инициативи-Несебър”  „Личност на годината ‘2005” за доброта и човечност получи големият туристически деятел- Христо Колев, а по-късно и посмъртно бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Несебър”, връчено на съпругата му Димитрина.

Рицарският приз на фондацията за Христо Колев не бе обаче просто наградата за неговата мащабна туроператорска дейност, а проучване на фондацията бе установило, че Христо Колев е направил най-голямото лично дарение за пострадалите от наводненията тогава българи, без да търси за това благодарност или рекламни дивиденти. Той успя да покаже по свой начин на цялата общественост фондацията, представяйки Несебър и България пред Европа.

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


      Вашият коментар

      Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *