DSC_0203

Мария Кирова от Бургас отпразнува 80-годишен юбилей – колко е важно да хванеш болестта навреме

 

„Може би не трябва да го казвам пред нея, но лекарите се учудиха, че майка ми е още жива. Радвам се, че попаднахме на точните специалисти и имаме правилното лечение“, разказва Атанас Киров от Бургас. Неговата майка Мария Кирова е един от примерите, че животът със сърдечна недостатъчност е възможен – благодарение на добрата връзка между лекар и пациент.

Преди година съпругът на Мария си заминал от този свят. А нейното здраве рязко се влошило. От 2006 г. е с паркинсон, има и остеопороза. Пие много и различни лекарства. Краката й започват да отичат, задъхва се, силите не стигат. „Подутите крака бяха нещото, което ни направи най-силно впечатление.

Кой да предположи, че може да са симптом на сърдечна недостатъчност. Ако тогава знаехме, че при подути крака веднага трябва да се търси кардиолог, щяхме да отидем! Започнахме да търсим причината. Помислихме, че е подут лимфен възел. Ходихме при съдов хирург, при други специалисти.

Докато през юли тя до такава степен не можеше да диша, че вече с кислороден апарат попаднахме в кардиохирургията в Бургас при д-р Даниела Ватева/на снимката горе/.Тя установи сърдечната недостатъчност и започна да я лекува с най-новата терапия, която е достъпна в момента. Хапчетата помогнаха, отоците ги няма, а майка ми се чувства добре“, разказва той. „Доволна съм от д-р Ватева, от лечението, от отношението. Мога да ставам, разхождам се в къщи, в двора, разказва Мария Кирова.

20190220_102726Атанас Киров е оставил работата си, за да помага на болната си майка и я навестява всеки ден. Лекарствата, които тя пие, са с протоколи, защото се заплащат от Здравната каса. Налага се подновяването им през 60, 84 и 90 дни и точното спазване на сроковете. „Ходя и чакам на опашка пред личния лекар на два месеца през две седмици. Нима не е възможно да се измислят единни стандарти и срокове. Кой възрастен, трудноподвижен човек е в състояние да спазва тези срокове и да виси с часове пред личния си лекар, а после за заверка в Здравната каса? Това е трудно дори за здрав“, възмущава се той.

А и колко пациенти имат деца и внуци, които имат възможност да се грижат за тях? Какво се случва с онези, чиито близки са в чужбина, или работят в други градове? А с тези, чиито пенсии не стигат дори за половината от лекарствата? Мария Кирова се е пенсионирала като счетоводител в ДЗИ. Била е и кмет на странджанското село Богданово. И казва, че ако не са децата й, не може да си позволи дори най-необходимото.

„През есента на миналата година съвместно с Института за здравно образование организирахме кампания за подобряване достъпа на пациенти със сърдечна недостатъчност до най-новите видове лечение. Когато колегите от института ме помолиха да се сетя за пациент, който най-добре илюстрира тези нови достижения, се сетихме за Мария. Преди години, когато нямахме тези лекарства, пациентите като нея бяха обречени.

Но вече можем да помогнем и това е радостното – както и факта, че тя слуша лекаря си и изпълнява точно всички негови препоръки“, посочва д-р Мариана Контева, управител на кардиохирургичната болница в Бургас. Към болницата съществува и Център по сърдечна недостатъчност, чиято цел е пациентите да бъдат диагностицирани рано, за да се спаси животът им и той да остане незасегнат от болестта.

В България с диагноза „сърдечна недостатъчност“ живеят  153 348 души. Сърдечната недостатъчност е най-честата причина българите над 65-годишна възраст да влизат в болница. Пациентите страдат от задух, умора, кашлица, отоци.

Надежда обаче има, стига да намериш правилния лекар, който да назначи точното лечение, а пациентът трябва да го спазва – и не само лечението, а и двигателния и хранителния режим. Историята на Мария Кирова го доказва – отпразнува своя юбилей на 1 април, заобиколена от хората, които я обичат.

 

Print Friendly

Автор: Юлия Андреева


      Вашият коментар

      Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *