Снимка: Информационна агенция „Фокус“

Дора Чаушева, директор на Националния музей „Васил Левски“, в интервю за предаването на Радио „Фокус“ „Аз, Васил Лъвский в Карлово роден“.

Водещ: Добър ден, вие слушате съвместното предаване на Радио „Фокус“ с Община Карлово и Карловския инициативен комитет „Аз, Васил Лъвский в Карлово роден“, посветено на 180-годишнаната от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. Националният музей „Васил Левски“ в деня на рождението на Апостола – 18 юли, традиционно организира литературно утро и литературен салон. За него ще ни разкаже директора на Музея Дора Чаушева. Разкажете ни какво ще включи традиционното литературно утро в родния дом на Апостола?
Дора Чаушева: Традиционното литературно утро, с което всяка година музеят отбелязва рождението на Васил Левски, тази година ще включва изпълнения на народната певица Гуна Иванова, ще включва награждаване, връчване на наградите на Карловския комитет „Васил Левски“. Тази година носители на тази награда са карловския художник Дечко Тодоров, който е посветил една голяма част от живота си и същевременно творчеството си на темата за Апостола и на младия карловец Дзаньо Минев, който тази година завършва своето средно образование и който през много години наред, като ученик в различни класове, е участвал в много и най-различни инициативи, конкурси, печелил награди, представя Карлово и в България и по света. Това са двамата тазгодишни носители на наградата на Карловския комитет „Васил Левски“.
Водещ: Какво ще бъде представено на литературния салон?
Дора Чаушева: Литературният салон ще бъде следобед от 16.00 часа в зала „Васил Караиванов“ в Община Карлово. Този литературен салон вече се провежда години наред, бих казала и откакто традиционно се отбелязва 18 юли като ден от рождението на Васил Левски още от 1991-1992 г. насам и всяка година представяме, естествено не могат да бъдат всички творби представени, излезли книги, независимо дали научни, научно-популярни или художествени, през годината от предишния 18 юли до настоящия. Тази година, когато беше обявена за година на Васил Левски, даде повод на много изследователи, творци да напишат, да издадат свои книги. При нас ще бъдат представени няколко от тях. Едната книга е на проф. д-р Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. През тази година съвсем преди няколко дни в навечерието на годишнината от рождението на Васил Левски излезе тя със заглавието „Левски, другото име на свободата“. Самият проф. Павлов признава, че това не е изследователска книга, макар че в същото време тя има и много нови изследователски моменти. Той самия не се чувства пряк специалист по българско възраждане, но пък както всеки българин и както всеки историк, благодарение на големия си пиетет към тази възрожденска епоха и към личността на Васил Левски, той е решил също да остави трайна следа в литературата и затова издава тази своя книга. В нея той се спира на почти всички важни моменти от живота на Васил Левски, от неговата революционна дейност, от изграждането на комитетската мрежа. Като се започне и от образованието – въпрос, по който проф. Павлов има свое мнение, което получава Васил Левски. Той разглежда отношенията на младия Васил Кунчев с неговия вуйчо архимандрит Хаджи Василий, за заминаването му от Войнягово за Северна Добруджа, Влашко, и включването му в четата на Панайот Хитов. Има особено мнение за революционната организация, като сериозна буквално военизирана организация. Всички комитети той разглежда като такава потенциална въоръжена организация за бъдещо въстание. И още други въпроси разглежда проф. Павлов, но да оставим на тези, които ще дойдат на Литературния салон да научат повече. Ще бъде представена, макар и задочно, без нейното участие, книгата, която вече в доста медии провокира, вълнува читателите, книгата на Неда Антонова – „Първият след Бога – любовта и смъртта на Васил Левски“. Ако първата книга, за която говорихме, тази на проф. Пламен Павлов, е популярна книга, но базирана на изключително исторически документи, то втората е художествено произведение, роман. Авторката представя своето виждане за част от живота на Васил Левски, за определени епизоди, и тя дори повдига доста нерешени до момента въпроси. А за някои, които историческата наука смята че са решени, тя представя своя трактовка и влиза дори в директен сблъсък с някои исторически утвърдени казуси, както историците според документалната литература са ги решили: като за влиянието на Граф Игнатиев върху съдебния процес; за убийството на 14 август на младия мъж, слугата Стойчо Гергинов в Ловеч; след това писмото на Васил Левски, което е до Каравелов. Тя смята, че това писмо е категорично неавтентично, не е от ръката на Левски, а сътворен фалшификат с цел решаване на процеса и постановяването на смъртна присъда за Васил Левски. Редом до тези книги ще представим и интересна книжка на млади карловски автори. Това са ученици от средно училище „Христо Проданов“, от два клуба. Клубовете „Краезнание“ и „Мултимедийна работилница“, които са обединили своите усилия и са решили в навечерието на 180 години от рождението на Васил Левски да издадат своя книга, която са нарекли „180 причини да се гордеем, че сме карловци“. И цяла година са работили, издирвали, търсили тези 180 основания да се гордеят, че са карловци, макар, че те заявяват, че са открили много повече от тези 180, които са включени в книгата. Ще бъде представен още един интересен също техен продукт, един летописен диск за живота на Васил Левски. През тази година бяха издадени специални юбилейни вестници, които също ще бъдат на вниманието на публиката. Това е вестник, който издаде фондация „Васил Левски“ – „180 години от рождението на Апостола“. Това е вестникът на нашия музей, поредният вестник „Апостола“, който музеят издава много години вече поред като юбилейни листове и тази година вече посветени на този случай – 180 години от рождението на Левски и 80 години от отварянето на родната къща на Васил Левски като музей, през 1937 г. Така че музеят също тази година има свой празник. Беше издаден и вестникът за буквите „О писменах“, поредният брой, който е също посветен на Васил Левски и ние го получихме вчера. Той също ще бъде на вниманието на гостите, на публиката на литературния салон. Втората част от литературния салон ще бъде посветена на младите хора, които пристигат в Карлово, някои вече дори пристигнаха – това са участници в традиционния национален туристически поход „По стъпките на Левски“. Те с презентации, с есета, с различни форми ще представят и пътуването през планината, и своето отношение към Васил Левски. Това ще бъде общо съдържанието на тазгодишния литературен салон.
Водещ: Госпожо Чаушева, защо разделяте празниците на литературно утро и на литературен салон?
Дора Чаушева: Ами защото на две различни места в две различни посоки се организират тези прояви. Едното е в родната къща на Васил Левски, така че символично в родния дом, пред Паметника на майката Гина Кунчева, който през е поставен 1973 г. и неговият автор проф. Иван Мандов е сътворил художествен образова на Гина Кунчева така, сякаш тя очаква всеки ден да се завърне нейният син в бащиния дом. И символично всички гости, които желаят, поклонници на Левски в този ден и в този час изразяваме своето преклонение пред Васил Левски. А следобед в една по-друга среда вече, и дискусионна – тя нерядко се случва да бъде такава, представяме тези литературни произведения, научни произведения, понякога и филмови произведения. Въобще художествени и научни произведения, които през тази година са намерили своята реализация, излезли са на бял свят, така че да ги популяризираме
Водещ: Казахте, че вашият музей също има годишнина. Какво през тези 80 години допринесе Национален музей „В. Левски“ към делото на Апостола?
Дора Чаушева: Това е дълга история, 80-годишна, както стана думата, дори ако трябва да бъдем точни, първоначално музеят е Къща-музей „В. Левски“, когато тя през 1937 г. е отворена, после е част от Градския исторически музей в Карлово, от 2000-а година е Национален музей „В. Левски“. И през тези години стореното не е никак малко. Като се започне със самото възстановяване на къщата, така че да има тази своя основа мемориална и оттук нататък музейният комплекс да се развива, разширява. През годините всичко, което е предоставено в музея, което е издирено, което е дарено, свързано с Васил Левски, а и не само с него, с много карловски революционни дейци, се съхранява, представя се пред публиката в експозиционната зала, като едни от най-интересните неща, които музеят притежава. Това е голям фонд от художествени произведения, произведения на изобразителното изкуство – различни картини от много български автори, рисувани през различни години, различни епохи, с различен поглед към Апостола. И бих казала, че тъй като оригиналните вещи, предмети, което е характерно за един музей, при Васил Левски са изключително малко, те се броят буквално на по-малко от пръстите на двете ни ръце и за съжаление най-голяма част от тях не са запазени тук в Карлово, те са в София в Националния военноисторически музей, в Ловеч в Историческия музей. И ние се опитваме тази не малка празнота да допълним и да представим и в някои случаи твърде успешно. Като тези художествени произведения, които всеки, който посети музея, може да разгледа. Те представят различни моменти от живота на Васил Левски, важни моменти. Музеят притежава материали, свързани със семейството, с рода на Васил Левски. Те повечето са дарени и бих искала да изразя и нашата голяма благодарност към всички потомци на Апостола, на неговата сестра Яна, които в най-различни години са решавали да се лишат те самите, семейството като притежатели на такива ценни материали и да ги предоставят за обществена полза в музея в Карлово. Дори оригинални снимки на Васил Левски, две. Тук в музея може да се види и знамето на карловския революционен комитет, което е интересно и като процес на създаване, и като съдба. Дори след смъртта на В. Левски, след Априлското въстание, за което то служи като първообраз на знамето на Райна Княгиня. Музеят бих казала, че е твърде успешен в последните години, години, за които си говорим, че българската култура и българското общество въобще е в криза, в недоимък, успя да постигне не малко. Не казваме, че и на нас ни е лесно, но по различни програми, отново чрез дарения, с различни механизми сме успели, разбира се, със съдействието на Община Карлово, на Министерството на културата и на още много съидейници, съмишленици, сме успели да постигнем разширението на музея, така че той да добие днешния си вид. През 1994-1996 г. беше възстановена съборената преди Чардаклиева къща. По-късно през 1998-2000 г. беше изграден мемориалния параклис „Вси Светии Болгарски“, в който се съхраняват част от косите на Васил Левски. Така че всеки, който посети музея, може да остане за миг сам пред единствената частица, останала ни от Апостола на свободата. Беше възстановена също разрушена през годините т.нар. Онбашиева къща, която днес също е изпълнена със съдържание. В нея има разположен детски център, в който се занимават по специални образователни програми най-малките посетители на музея. Тук се съхранява библиотеката на музея, в една прекрасна зала осъществяваме литературни срещи, конференции и други прояви. Един наистина голям, подобаващ според мен на името на Васил Левски музеен комплекс, макар и не с грандиозни сгради, не с огромни паметници, а възстановяващи онази възрожденска атмосфера, в която се е родил, в която е живял Васил Левски.
Водещ: Скромен, но силен като самия Левски.
Дора Чаушева: Надяваме се, че е така наистина. Защото Карлово бе спасено от мегаломанската идея да бъде издигнат някакъв огромен бетонен или друг паметник на Васил Левски. А напротив, отиде се точно към това да се възстанови автентичната среда, в която е дишал дома на Васил Левски, в която се е родил самият той. В уличките, в дворовете, в които той е тичал като дете, а след това предпазливо е минавал в по-късните си години. И това всички посетители отбелязват, че наистина се впечатляват от максимално най-близката до живота на Васил Левски обстановка, атмосфера, тук в Карлово и в родния му дом.

Цоня Събчева